Учени за първи път успяха да видят с очите си всички промени в структурата на вируса Т7, произтичащи в момента на атаката му над бактерия от вида E.coli. За да порази клетката вирусът отначало трябва да намери подходяща такава, след което да намери място за проникване и накрая да „инжектира" генетичният си материал вътре в клетката. Всички тънкости на този процес в изпълнение на вируса Т7 са били видени и заснети в режим на реално време от Ян Молинекс, професор по биология в колежа по естествени науки на Университета Остин в Тексас и неговите колеги от Научния център по здравеопазване на Медицинското училище в същият университет.

 

По време на търсене на своята жертва, вирусът скъсява тялото си и пуска една или две сонди - тънки пипалца, които са общо 6 на брой и се намират в прибрано състояние близо до долната му част. След като намери подходяща за атака клетка вирусът пуска и останалите си пипала и досущ на паякообразен извънземен летателен апарат започва изследване на повърхността на клетката, придвижвайки се в случайна посока с помощта на пипалата си, използвайки ги в случая като свои крака. В определени места от клетката вируса усеща промените в структурата на клетъчната мембрана и намира оптималното място за осъществяване на проникването си в клетката. На това място, вирусът вади своето „оръжие" - тръбовидна структура, състояща се от белтъчни молекули от определени видове. Това подобие на "игла от шприц машина" пробива клетъчната мембрана и пуска генетичният материал, ДНК веригите на вируса вътре в клетката. След заразяването и белтъчното оръжие на вируса се прибира назад в тялото му, а клетъчната мембрана възвръща своята цялост.

 

Въпреки многобройните детайли, които са ни известни относно процеса на заразяването, специфични за вируса Т7, наблюдението на пълния процес кардинално променя представите ни за това, как изобщо по принцип вирусите атакуват и заразяват клетките", казва Ян Молинекс.

Тук трябва да отбележим, че този случай се явява първият в историята на науката, когато учените успяват непосредствено да наблюдават процеса на заразяване на клетките с вирус в режим на реално време. За да постигнат това, учените са използвали комбинация от няколко похвата в генетиката и крио-електронната томография. Последната е много сходна с процеса на обикновената компютърна магнитно-резонансна томография, но с нейна помощ може да се изучават обекти с размер хиляди пъти по-малък от диаметъра на човешкия косъм.