Защо собственият ни глас ни дразни, когато го чуем записан?

За мнозина от нас да чуем гласа си на запис е истинско изпитание. Oбикновено се случва да не го разпознаем веднага точно като "наш" и доста често изобщо не ни харесва звученето му. Той ни се струва по-тънък и висок и изобщо доста противен. Но записите не може да лъжат, а това означава, че околните чуват нашия глас именно по този начин, като за тях той си звучи съвсем обичайно и нормално. Защо тогава на нас ни се струва, че не звучим добре?

Обяснението се крие в това, какъв път изминава звукът, преди да попадне в нашето вътрешно ухо. Всеки звук, който чуваме - това са колебания, разпространяващи се по въздуха. Вътрешното ухо лови тези колебания и ги вкарва в главата чрез слуховия канал, където те привеждат в движение тъпанчетата. След това вибрациите проникват във вътрешното ухо и се превръщат в сигнали, достигащи до слуховия нерв в мозъка, където се декодират.
Но вътрешното ухо долавя не само тези колебания, които постъпват отвън чрез слуховия канал. То възприема и вибрациите, възникващи вътре в организма. Затова, когато вие говорите сами, чувате комбинация от тези два вида вибрации, а звукът в различните среди се предава различно. С това се обяснява и несъответствието, което така ви дразни, когато чуете собствения си глас на запис.