Знаете какво означава думата държава, нали? Държавата е мястото, което е не само обособено отделно от останалите с граници, но е и една сложна съвкупност от правила, механизми, порядки, които ни формират като нейни граждани, ако живеем по-дълго време в нея. И тъй като всеки от нас е роден и е израснал в някоя (или няколко) държави, представите ни за устройството и механизмите за управление са вкоренени в начина ни на мислене и не им обръщаме особено внимание.

Историята обаче показва, че политическите системи имат свойството да се появяват и… изчезват. Така че рано или късно, нашите държави, техните особености и порядки ще изчезнат и ще бъдат заменени от други. А тази тема е доста интересна и затова вариантите могат да бъдат от комични до страховити.

Следващите 11 вида държави на бъдещето е напълно възможно да се появят в даден момент на Земята.

Колективно съзнание (уникрация)

Това е един много любим на писателите фантасти вариант – вид държавно управление, за чието осъществяване е нужен невероятен технически прогрес. При уникрацията цялата планета ще бъде управлявана от множествен „роев“ интелект. Нещо подобно на колониите при печелите – колективен човешки разум, съединяващ в себе си съзнанието на всички хора с помощта на телепатия или някакъв друг вид технология. Подобно нещо ще видите в много филми, като например Star Trek First Contact или океана съзнание от "Соларис".

Колективното съзнание ще взема справедливи и правилни решения, базирайки се на колективния опит и с лекота ще решава всички проблеми, които ще възникват пред обществото. Това е нещо подобно на идеалното подаване на гласове при демокрацията, но все пак с големи разлики – уникрацията гарантира колосални културни и социологически промени заради факта, че цялото човечество ще има общо свръхсъзнание. И хората едва ли ще приличат на днешните.

Глобална демокрация

Звучи познато, нали? Това не е нова форма на държава, а по-скоро съвременна, но раздута до глобални мащаби. В основата ѝ ще лежи едно общо и единно световно правителство, работещо на либерални и демократични принципи. Според много учени появата на такава държава е напълно възможна – все пак и днес съществуват множество инициативи и организации, работещи в тази сфера и буквално „стоящи над“ самите правителства на държавите.

Икономическата и културната глобализация вървят на пълен ход, така че днес идеята за световен парламент изобщо не звучат безумно. Историята показва, че човечеството и отделните цивилизации принципно се стремят към изчезване на границите. Като примери могат да се дават обединенията на Китай по времето на династията Цин, появата на САЩ и Европейския съюз. А за обединяването на човечеството в една държава е достатъчен и един сериозен, глобален проблем – като например глобалното затопляне.

Геронтокрация

Цялата власт в… старците! Това е принцип на управление, при който цялата власт (официално или тайно) се намира в ръцете на възрастни хора или съзнания. Този термин се е появил още в началото на миналия век и е използван по отношение на различни общества, като например аборигените в Австралия или върхушката в комунистически държави като СССР, които са държани здраво от възрастни „играчи“.

Тъй като населението на Земята се увеличава, както и продължителността на живота, то не е изключено, че в един момент възрастните не само ще са доста повече, но и ще държат много повече пари и власт в ръцете си просто защото са имали време да го направят. Такъв обществен строй е описан в много научнофантастични книги и филми като например „Свещен огън“ на Брус Стърлинг или книгата Altered Carbon ("Видоизменен въглерод"), по която има и страхотен сериал на Netflix. В това възможно бъдеще богатите хора могат да преместват цялото си съзнание в биологично създадени клонинги и по този начин да стават безсмъртни.

Демархия (лотокрация)

Това е форма на „криворазбрана“ демокрация, при която депутатите (хората, вземащи политически решения от името на цялата държава) се избират случайно – например с помощта на лотария. По този начин жребият може да се падне на всеки, който след това е длъжен да работи известно време като политик, давайки всичко от себе си на държавата.

Смисълът на демархията е в това, че простите хора ще служат на общите интереси, а не на своите, както често правят професионалните политици. Така би трябвало да се намали рискът от корупция и политически игри и лобита.

Корпоративна република

Това е любим сценарий на авторите на киберпънк романите – държава, построена на принципите на една корпорация или още по-добре – появила се на основата на истинска компания, разраснала се до цяла държава. Главното свойство на корпоративната република е, че тя се управлява точно като частна компания със съответните директори и топ мениджъри. Болниците, училищата, военните и всички се намират в нещо като „частен сектор“, принадлежащи на определени хора.

Макар появата на такива корпоративни републики да можем да си представим трудно, то според някои учени дори в досегашната човешка история е имало подобни примери. Един от тях е средновековна Флоренция, управлявана от богаташи, или пък социалистическите държави, при които правителството еднолично и с години управляваше икономическия и политическия живот.

Автокрация на изкуствения интелект

Ако човечеството все пак скоро успее да създаде достатъчно мощен изкуствен интелект с помощта на компютрите, то не е изключено той да „вземе властта“ и да въведе нов световен ред, както и да управлява авторитарно. Този „преврат“ може да бъде осъществен открито или пък съвсем тайно и конспиративно – чрез използване на армии от роботи, превземане на човешкия разум или просто – унищожение и поробване на човечеството.

От една страна, властта на изкуствения интелект е един от най-популярните сценарии за унищожението на хората, но, от друга, супер свръхкомпютърът може да се окаже „добър“ и да реши световните проблеми, които хората не могат да решат. Да ни организират и изпратят по нов, по-добър път на развитие, до който сами не бихме могли да достигнем.

Полидържава

Или казано по-ясно „държава по избор“. Идеята е предложена от Зак Уинерсмит (автор на комикси) и описана в книгата Polystate: A Though Experiment in Distributed Government.

Полидържавата е геополитически субект, в чиито рамки могат да съществуват едновременно няколко държавни строя, неразделяни от географски граници. Всеки отделен човек може да избира към коя държава да принадлежи. Това може би звучи хаотично, но Уинерсмит описва как идеята може да работи – чисто и просто както днес избирате мобилния си оператор.

Да, ще ви се наложи да ползвате например общи пътища с останалите хора, да дишате един въздух, но пък ще можете например да избирате да не плащате данъци за военни цели и ядрени оръжия, да плащате повече за борба с наркотиците или чисто и просто – да живеете по принципите, които най-много ви допадат.

Ноокрация

Властта в ръцете на най-умните. Това е вид политическо устройство, основано на приоритетите на човешкия разум. Предложено е още в началото на ХХ век от Владимир Вернадски (същия, измислил понятието ноосфера – сферата на взаимодействие на човешкия интелект с природата).

Ноокрацията е следващата стъпка след демокрацията – нова, по-съвършена форма на държавно управление, при което властта се намира в ръцете на интелектуален елит с помощта на технологиите и науката, които тласкат човечеството напред. Разбира се, всички решения в такава държава ще се вземат максимално възвишено и прагматично. Ще се управляват много по-разумно и спорните области, като парична система, конкуренция и др. Нещо подобно на ноокрация описва и още Платон, който счита, че идеалната форма на управление е „аристокрацията на мъдрите“.

Автономни градове държави

Съществуват много мнения, че светът се стреми не към глобализация, а обратно – към децентрализация и разпад. В близко бъдеще благодарение на техническия прогрес съществуващите държави ще се разпадат на все по-малки и независими такива – градове държави като в Древна Гърция.

Смисълът на всичко това е много прагматичен – всичко е свързано с енергията. Експертът по енергетика Джо Бродуер например счита, че технологиите се развиват така, че отделните градове в близко бъдеще ще се окаже, че е по-изгодно да преминат на самоподдръжка и да не получават електричество от големите електроцентрали, намиращи се далеч от тях. И вследствие на тази енергетична автономност ще възникне и политическа автономност. Такава картина е описана и в статии в списанието Forbes, където САЩ са описани като държава, разбита на отделни и независими градове държави.

Киберкрация

Както името говори, това е форма на държавно управление, базирано на ефективното използване на информацията. Фундаменталната характеристика на киберкрацията е моменталното предаване на важна информация от източника към хора, които могат да го решат. Това ще се осъществява с помощта на компютърни програми, способни да разпознават и сортират такава информация. Например някъде възниква пожар – но за него моментално узнават всички пожарникари и свързани с този проблем лица.

При киберкрацията хората ще вземат минимално участие в управлението и ще отговарят само за най-важните решения за справяне с най-необичайните проблеми. Като цяло киберкрацията е нещо като традиционната бюрокрация, но наобратно! Това е максимално бърза, удобна и логична система на взаимодействие между хората и държавата, защото човешкият фактор е изолиран и сведен до минимум.

Постапокалиптична анархия

"Лудият Макс", както и много други филми са базирани на този страховит вариант. Не трябва да се изключва дори за момент такъв държавен строй на бъдещето, при който… всъщност няма строй. В резултат на глобална катастрофа – епидемия, падане на астероид, ядрена война, въстание на роботи, държавата като понятие може да изчезне и да се възцари „законът на джунглата“ – печели по-силният.

Когато държавата липсва, останалите живи хора ще се върнат в първобитното общество или към анархията. Те ще се събират в малки групи – нещо като племена, и ще се борят за собственото си оцеляване.