Колкото и странно да звучи, голяма част от археологичните постижения на древния свят са зависели от технологиите. Не от съвременните компютри и софтуер за 3D моделиране, разбира се. Но е факт, че египетските пирамиди и огромните тераси в Баалбек например са изградени без намесата на мощните изчислителни машини, нали? Може би…

Но каквито и технологии да са се използвали в онези времена, те са били не само авангардни за времето си, но дори някои от тях са напълно неизвестни и до днес. И може би затова голяма част от непонятните факти за нас директно се приписват като заслуги на… тайнствени извънземни раси, помогнали на хората.

Следващите 16 археологични открития определено изпълват хората със страхопочитание и уважение, а учените и до днес продължават да напрягат умовете си, за да решават загадките около тях – година след година.

 

Каменните сфери

Гигантските каменни сфери, някои от които датират още от 600 г. от нашата ера, се намират в делтата на реката Дикуис в Коста Рика. Местните хора ги наричат Лас Болас (Топките). Тези сериозни по размерите си структури представляват огромни камъни, създадени от цивилизация, съществувала далеч преди Колумб да навести Америка. Повечето са направени от вулканични магмени скали.

Хората, които са обработили камъните, са ги оформили в перфектно сферични форми, като вероятно са използвали малки каменни инструменти – според археолозите. Много от ентусиастите, интересуващи се от каменните сфери, изказват мнения, че тези структури са използвани за астрономически цели, докато други смятат, че просто посочват пътищата към определени дестинации и са нещо като ориентир.

 


Истината е, че никой не знае реалното им предназначение. Народът чибчан, населявал някога Коста Рика и други части на централна Америка, е изчезнал още в зората на нашествието на конкистадорите и истинската цел на сферите е изчезнала с тях.

 

Хат Шебиб

Може и да си мислите, че една 150-километрова каменна стена е построена със съвсем очевидни цели (предпазване от врагове), но едва ли e такъв случаят с Хат Шебиб (Khatt Shebib). Тази мистериозна стена в Йордания е открита през 1948 година, а археолозите все още не са сигурни защо изобщо е построена, кога е построена и от кого?

Стената се извисява в северно-североизточна посока и съдържа участъци, в които е двойна, както и на места се разклонява. Въпреки че като цяло в наши дни тя е почти пълна руина, голяма част от основите й (1 метър височина и 0,5 м ширина) стоят.

 


Не е много вероятно Хат Шебиб да е построен, за да държи настрана нашественически армии. Все пак е вероятно тя да е била издигната, за да пази от друг тип нашественици – като например изгладнели чужди кози. Следи от древни земеделски култури са намерени на запад от стената и това предполага, че огромната структура може би е служела като граница между древните фермерски земи и земите на свободните номадски племена, занимаващи се с животновъдство.

 

Големите кръгове

Хат Шебиб не е единствената древна структура в Йордания, която изненадва сериозно археолозите. Каменни кръгове на около 2000 години също се извисяват в равнините на тази държава, като карат учените до днес да си блъскат главите за произхода им.

Известни просто като „големите кръгове“, 11 от тези структури са открити досега в държавата Йордания. Те са големи по около 400 метра в диаметър и са само по няколко сантиметра високи. Изградени са от камъни и доста приличат на огради, защото на много места имат нещо като проходи или вратички за преминаване на хора или животни.

 


Според някои археолози именно заради това те вероятно са били използвани като древни пазари за животни и стоки, но тъй като останки на такива няма, техните противници категорично отричат подобна възможност. Така че въпросът, какво представляват тези и други подобни кръгови структури в Средния изток, си остава отворен.

 

Камъкът Кочно

Още един камък, но не какъв и да е. През миналата 2016 година археолози от Глазгоу, Шотландия, изровиха древен камък на 5000 години, издялан във вид на плоча, за да го изследват. Наречен е камъкът Кочно и има големина от цели 13 на 8 метра, съдържайки множество рисунъци във вид на спирали и кръгове, наречени „белези от чаши и пръстени“.

Според някои учени тези кръгчета представляват праисторически места в различни части на света, което ще рече, че тази плоча може би е един пример за древно изкуство и в същото време някакъв вид карта.

 


Учените, които са изследвали все още полузаровения камък през 30-те години на миналия век, са стигнали до заключението, че той  представя изображения на различни астрономически феномени като слънчеви и лунни затъмнения. Но според Кени Брофи, археолог и лектор от университета в Глазгоу, част от екипа, изровил напълно плочата, това изобщо не е така. В момента той и колегите му усилено изучават камъка, за да представят собствена версия за това, как древните хора са го използвали.

 

Механизмът от Антикитера

Подобно на джаджа от фентъзи филм, изобилстващ със скрити съкровища и капани, откриването на механизма от Антикитера си остава и до днес голяма загадка за археолозите. Открит в погребани останки от гръцки търговски кораб на поне 2000 години, този кръгъл бронзов артефакт съдържа истинска главоблъсканица от преплетени колела и мистериозни образи, гравирани по повърхността си.

Първоначално е смятано, че това е някакъв вид уред за астрономическа навигация, но изследванията през годините показват, че ако е изработен с такава цел, то тя е била далеч по-сложна и обхващаща цикли, астрономически календари и т.н.

 


Трудно е да си представим създаването на такъв сложен механизъм дори днес със съвременните технологии, а какво да кажем за времената отпреди 2000 години? За създаването на сложни механизми като часовниците човечеството е трябвало да почака още цели 1000 години. Затова откриването на такъв артефакт буди възхищението на археолозите до днес.

 

Гробницата на Цин Шъхуан

През 1974 година фермери от китайската провинция Шанкси случайно откриват едно от най-големите археологични открития на ХХ век – теракотената армия на император Цин Шъхуан, владетел на Китай в периода 259 – 210 г. пр.н.е.

Огромният брой фигури на войници с уникални лица всъщност не са самата мистерия – учените смятат, че те са създадени, за да защитават първия китайски император в задгробния му живот. Това, което не е известно тогава, е къде точно се намира погребаното тяло на императора и какви съкровища са погребани с него.

На около миля от теракотената армия съществува гробница с пирамидална форма, за която китайците знаят от години. Онова, което не е било ясно дотогава, е, че този мавзолей всъщност приютява останките на Цин Шъхуан, а най-странното е, че всъщност никой не е влизал в него.

 


Последният дом на първия император представлява най-разкошната гробница, създавана някога в Китай, а разглеждайки древните ръкописи, описващи конструкцията, впечатленията се усилват още повече. Според описанията тя представлява подземен дворец, напълно обграден от мрежа от тунели и специална система за отводняване на подпочвени води.

Не е ясно дали някога археолозите ще разполагат с нужната технология за безопасно разкопаване на гробницата, в която между другото се засичат невероятно високи нива на живачни изпарения, които са мистерия. Според някои конспиративни теории гробът на императора е обграден от истински реки от течен живак, които да предпазват него и несметните му богатства от натрапници.

 

Стоунхендж

Един от може би най-разпознаваните пейзажи по света е този на зелената полянка с огромните камъни, подредени кръгово по странен начин. Намиращият се в Англия монумент се състои от мегалитни камъни с огромни размери и на възраст около 4000 години. Те са впечатляващи, защото не е ясно как „примитивната“ по онова време цивилизация е била способна да конструира нещо толкова мащабно, което е трудно дори за съвременните технологии.

 


Никоя от досегашните теории за произхода на Стоунхендж не е приета за най-достоверна. Сред тях най-популярните са – астрономическа обсерватория, религиозен храм, храм за изцеления или жертвоприношения.

 

Линиите в пустинята Наска

Ако се разхождате по земята в тази пустиня в Перу, Южна Америка, няма да видите нищо интересно. Но ако можете да прелетите отгоре например в пътнически самолет, ще видите нещо, което ще ви порази.

Археолозите са единодушни, че тези невероятно огромни, стотици на брой геометрични линии и изображения на животни, растения и фигури са на повече от 2000 години. И са създадени от неизвестен народ, живял преди съвременното коренно население на тези места.

 


Рисунките са създадени чрез просто премахване на камъните от повърхността на пустинята, което разкрива по-белия цвят на почвата. Но какво всъщност представляват тези рисунки, как и с каква цел са направени толкова добре, остава загадка. И подхранва въображението на археолозите и конспираторите, смятащи че фигурите са нарисувани от извънземни, служейки за насочване на корабите на пришълците при кацане.

По-сериозните археолози обаче смятат, че рисунките по-скоро са начин за ритуална комуникация между жреците на онзи народ и съществата от духовния свят.

 

Великите пирамиди

Всяка подобна класация би била непълна без големите египетски пирамиди. И дори наличните от много векове точни информации около тях са толкова впечатляващи, че сами по себе си представляват страхотен интерес. А какво да речем за онова, което още не е открито около тях?

Построени преди около 5000 години, комплексът от трите пирамиди и доминиращата от тях на Хуфу (или Хеопсовата пирамида) са един истински връх, чудо в инженерната наука и демонстрация на нещо, което дори съвременната наука няма как да постигне.

 


На практика археолозите все още откриват нови тунели и шахти, скрити под Голямата пирамида. И все още търсят доказателства за това, кой и наистина как е построил тези гигантски монументи. И, разбира се – защо?

 

Гьобекли тепе

Гьобекли тепе (на турски: Göbekli Tepe, Шкембе хълм) е археологически комплекс от неолитната епоха, разположен на 15 километра североизточно от град Шанлъурфа. Това е най-древният мегалит в света на около 12 000 години. Има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони - животни.

Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 60-те години на миналия век, но не се знае истинският му смисъл. Предполага се, че обектът под хълма е византийско гробище. Досега са разкопани само 5% от целия комплекс.

 


Немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. В един момент е бил зарит и изоставен.

 

Кивотът на завета

Този мистериозен и запомнящ се артефакт от първия филм за Индиана Джоунс всъщност не е открит на практика, но вероятно е съществувал. Представлява обкован със злато дървен сандък, който съдържа плочките с десетте Божи заповеди.

В древните времена свещеният сандък е пазен в Първия храм – еврейско място за поклонения в Йерусалим. Но този храм е унищожен през 587 година от вавилонската армия, водена от Навуходоносор според свещените писания на евреите. След което никой не е сигурен какво се е случило с кивота, макар и всички да го търсят усилено до ден-днешен.

 


Разбира се, до днес официално тази свещена реликва не е намерена (освен от Индиана Джоунс). Според някои древни историци кивотът е поел към Вавилон след завземането на града от Навуходоносор. Според други е заровен някъде в днешен Йерусалим или просто е унищожен заедно с Първия храм. Някои по-съвременни изследователи твърдят, че кивотът се намира в манастир в Етиопия.
Според наскоро преведени свещени древни еврейски текстове кивотът на Завета просто ще се разкрие сам пред човечеството в деня, в който се появи сина на Давид – Месията.

 

Ръкописът на Войнич

Още едно древно тайнствено откритие, за което също сме писали, но няма как да не споменем. Този древен ръкопис е нещо, за което се говори доста през последните години, а е открито едва през 1912. Представлява книга от 250 страници, написана на неизвестен никому език и илюстрирана с различни схеми и рисунки на голи хора, медицински растения и зодиакални знаци.

 


Книгата вероятно е на около 600 години и е написана в Централна Европа. Някои учени вярват, че тя е просто един „майтап“ от ренесансовата епоха, когато някои учени обичали да си правят загадъчни шеги. Но други смятат, че е написана на съвсем смислен, макар и непознат език, който засега не може да бъде разчетен. Според Стивън Бакс, професор по приложна лингвистика от университета в Бедфордшир, Англия, вече са разгадани повече от 14 символа от ръкописа и най-вероятно той представлява природонаучен трактат, написан на близкоизточен език.

 

Ноевият ковчег

Някои неща са толкова привлекателни, че хората искат да ги откриват отново и отново, като например прословутия Ноев ковчег. Библейският плавателен съд е откриван толкова пъти от толкова много хора… или всъщност не е?

От векове насам аматьори археолози от цял свят твърдят, че са открили доказателства за съществуването на Ноевия ковчег. Като почти всички, разбира се, го търсят в района на планината Арарат в Турция, където е заседнал след края на потопа според Стария завет.

 


Някои изследователи обаче се съмняват, че такова нещо изобщо някога физически е било построявано. Подобно на легендарната Атлантида, Ноевият ковчег е една археологично-митична загадка, която предстои да бъде разкривана отново и отново. Въпреки че може и изобщо да не е съществувала.

 

Супер Хендж

Ето и „майката“ на всички мистериозни камъни в Англия. Представяме ви Супер Хендж – масивна монументална структура от огромни камъни, която се намира само на 3 километра от легендарния Стоунхендж.

Огромният монумент, който е съставен от колекция монолити е разкрит напълно през 2015 година. Археолозите, които са го разкрили, буквално го изкопават под пръстта на Дюрингтън Уолс (покрито с трева кръгово възвишение). Този Супер Хендж (кръстен така в чест на самия Стоунхендж) вероятно е част от огромна неолитна структура от камъни според учените.

 


Археолозите не са сигурни за целта на създаване и на тази структура, но някои смятат, че тези близо 5-метрови камъни са изправени и стоят там вече от 4500 години. Тъй като се намират в района на низината на реката Ейвън, е възможно те някога да са формирали специална структура, която да е отвеждала водите надолу по речното корито и да не са позволявали да се случват наводнения.

 

Подводни камъни

През 2003 година израелски учени откриват огромна каменна структура под повърхността на Галилейско море – най-голямото сладководно езеро в Израел. Монументът, изграден предимно от гигантски камъни, разположени един върху друг, тежи повече от 60 000 тона и се издига на над 10 метра от езерното дъно.

Учените, които са открили грамадата от камъни на дъното, нямат никаква идея за какво са използвани. Макар че подобни структури са откривани и в други части по света и обикновено маркират места за погребване на влиятелни личности.

 


В близост до грамадата са открити и други каменни структури, макар и никоя от тях да не е под водата. Така че учените допускат, че тази също е била на сушата, но по някаква причина повдигането на водното равнище я е погълнало. Възрастта на камъните е около 4000 години, а установяването на катаклизъм, който е предизвикал потъването им, предстои да бъде изяснено.

 

Надупчената делва

Археолозите са откривали през годините хиляди свещени артефакти, включително погребални делви и други ритуално-свещени предмети, особено в египетската и римската култура. Затова термините Holy jar (свещена делва) и Holey jar (надупчена делва) са толкова близки и заигравката с имената е интересна.
Тази делва е открита случайно в кратер, отворен след бомбардировките на Лондон по времето на Втората световна война. Датира от времето на Римската империя и годините, когато Британия е била тяхна колония (между 43 и 410 година). Учените спорят дали тя обаче е била ползвана като лампа или като някакъв интересен вид клетка за животни – като например за мишки или змии. Така или иначе всички предположения за целта на изработката и си остават само предположения – без конкретни доказателства.

 


Странно изглеждащият керамичен съд днес може да се види в музея по археология в Онтарио, Канада, където учените чакат някой, който може да разгадае и докаже точните намерения на създателите на надупчения съд.