Зомби апокалипсисът

Напоследък светът на популярната култура буквално се зомбира. Във всяка втора видеоигра, тв сериал или кинопродукция сюжетът се върти около идеята за огромни орди ходещи немъртви, жадни за човешка плът, залели света и сложили край на цивилизацията такава, каквато я познаваме.
Тема, изключително популярна в хорър жанра през 80-те години на миналия век, днес тя преживява истински ренесанс, а примерите за това са десетки и пред очите ни – от супер успешни телевизионни поредици като Walking Dead, серията видеоигри (и базираните върху тях филми) Resident Evil, до нашумели напоследък холивидски продукции, като War Z и гейм супер хитове, като Last of Us.

Честно казано, лично нас интересът, който провокира идеята за широкомащабен зомби апокалипсис, леко ни озадачава, но приемаме, че както повечето попкултурни феномени от подобен сорт и калибър и този е просто едно от многобройните проявления на странностите в човешката природа. Наречете го мода, наречете го щура мания – нюансите не са чак толкова важни.
По-интересно за нас тук е какво мисли науката по въпроса за един такъв възможен сценарий. Възможен ли е наистина зомби апокалипсис, или той е просто плод на прекалено живото въображение на група кино, тв и гейм сценаристи?

Пет чисто научни основания ЗА!

Разбира се, отправната точка, от която следва да тръгнем в разсъжденията си относно евентуална зомби епидемия в световен мащаб, би следвало да е причината за нея. Иначе казано: какво може да превърне огромни групи от хора бързо и необратимо в орди безмозъчни и агресивни немъртви?

Зараза
Най-често цитираната в попкултурните източници причина, разбира се, е митичен супер вирус (или мозъчен паразит). За това си има логично обяснение – факт е, че всички ние традиционно сме свикнали да свързваме идеята за „зараза” именно с някакъв едноклетъчен или бактериален причинител.
Също така безспорен факт е, че науката познава редица подобни агенти, инфектирането с които води до промени в поведението като един от симптомите на болестта.
Да вземем за пример токсоплазмозата. Доказано е, че у заразените с нея мишки и плъхове например се наблюдават промени в поведението, проявяващи се най-често като много специфични страхови неврози – по-конкретно страх от котки. Болните от токсоплазмоза гризачи буквално се парализират от страх, когато усетят мириса на основния си враг.

Интересното е, че този ефект не е случаен – паразитът сякаш умишлено влияе върху заразения организъм, за да осигури собственото си размножаване, тъй като, макар да се развива в телата на гризачите, единственият начин за полово възпроизвеждане на Toxoplasma gondii е той да попадне в храносмилателната система на котка. Т.е. един вид заразният агент подрежда нещата така, че плъхът или мишката, които го пренасят, да бъдат изядени.
Разбира се, тук става дума само за строго видово специфичен ефект, но нека не забравяме, че по последни данни близо половината от хората на планетата също са заразени с този паразит. Засега окончателни, потвърдени от науката данни за сходни ефекти, свързани с промяна на поведението, не са установени при хора, но съществуват доста теории и експерименти, които не отхвърлят тази възможност – напротив.
Една съвсем минорна на пръв поглед мутация на паразита и кой знае...

Токсин
Друга цитирана причина, която ще откриете в сюжета на Residen Evil 5 и последните клифхенгър серии на сериала Grimm, са невротоксините.
Научно доказан факт е, че много невротрансмитери в комбинация с определени химикали или естествени алкалоиди (като например секретът от тялото на прословутата японска риба фугу) могат да доведат до паралитично състояние, близко до смъртта – почти пълна липса на дихателна и сърдечна дейност, нереагиращи на светлина зеници, понижена телесна температура и други.

Интересното е, че хора в подобно състояние могат да бъдат „съживени” с комбинация от различни химикали и заставени да изпълняват проста последователност от действия – като например да се влачат насам-натам с протегнати напред ръце и издавайки ниски, гърлени звуци. Шегата настрана, подобно нещо се е случило през 60-те години на миналия век в Хаити (откъдето и произлиза думата „зомби”). Човек на име Кларвиус Нарцис е провеждал подобни „експерименти” върху живи хора, като ги е „зомбирал” с помощта на комбинация от естествени химикали, принуждавайки ги да работят денонощно в захарната му плантация.

Луда крава
Разбира се, не всички популярни образи на зомбита са непременно свързани с онези бавно разлагащи се, влачещи се мъчително орди ужасяващи създания. В популярния филм „28 дни по-късно” видяхме и друга интерпретация по темата – немъртви, които са обзети от неконтролируем бяс, нечовешки бързи и изключително агресивни.
Колкото и странно да звучи, това в някои отношения изглежда по-вероятен сценарий за възникване на реален, зомби апокалипсис. Спомнете си например прословутата болест на Кройцфелд – Якобс, около която се вдигна много шум преди няколко години. Да, в пресата и масмедиите тя беше популярна с друго име: болест на лудата крава. Ставаше дума за заболяване, поразяващо нервната система, а болните от нея животни можеха да я предадат на хора, яли от месото им. Симптомите бяха халюцинации, промени в походката, некоординирани мускулни спазми, делириум, деменция и респективно повишена агресивност – звучи почти като „зомбиране” в стил „28 дни”, нали?


Плод на научен експеримент
Впрочем с подобен вид „ефекти” е свързана и така наречената неврогенеза. Това е научен метод за лечение със стволови клетки, благодарение на който иначе невъзстановимата нервна тъкан може да бъде поправена. Реално тук говорим за процес на ново прорастване на нервни клетки (които иначе знаем, че веднъж загинали, не могат да регенерират по естествен път).

В някои научни лаборатории по света неврогенетичните техники са толкова напреднали, че вече се говори за „реанимационни процедури”, т.е. възстановяване на нервната дейност на пациенти с мозъчна смърт. Има един малък проблем обаче – това „пълно” възстановяване на мозъка не засяга кортекса, т.е. мозъчната кора, където всъщност са концентрирани всички онези неща, които ни правят хора – висшата мисловна дейност, нашите личностни и индивидуални качества.
За сметка на това клетките на мозъчния ствол се възстановяват прекрасно и в резултат си имаме „индивид”, който може да изпълнява прости поредици от действия и притежаващ пълен комплект от базови, животински инстинкти, но... нищо повече.
Иначе казано – зомби!

Нано-машини
Накрая – един малко по-футуристичен сценарий. Ще го откриете в романа на популярния автор фантаст Майкъл Крайтън „Плячка”. В него милиони свърхмикроскопични, изкуствено създадени машини (наноботи или нанити) превземат човешкото тяло и препрограмират мозъка му така, че да изпълнява елементи от тяхната собствена програма.
Между другото подобен сюжет видяхме в един от последните епизоди на сериала Defiance, който тече в момента по SyFy. Там един от героите, заразен от нанороботи, привидно „оцеля” след смъртта си и възкръсна, но както се оказа – само за да изпълни програмните функции на възкресилите го наномашини.

И няколко не по-малко твърдо научни ПРОТИВ

Ок, ок, явно науката не е чак толкова категорична в отхвърлянето на евентуалната възможност за настъпване на зомби апокалипсис. Въпреки изложените до момента аргументи обаче един такъв сценарий продължава да е крайно нереален.
Да започнем от там, че ако ще разсъждаваме чисто научно по въпроса, би трябвало да уточним за какъв вид зомби зараза говорим? Дали става дума за бавните и трудно подвижни немъртви, които познаваме от повечето комикси, игри и филми? Или за супер агресивните, нечовешки бързи гадини от „28 дни по-късно”.

Хищници или жертви?
Безспорно вторият вид би представлявал значително по-голяма заплаха, но дори и в този най-песимистичен сценарий ние ще се изправим пред орди зомбита, които обаче далеч не са чак толкова страшни, колкото ги обрисува популярната култура.
Причината? Просто и двата вида немъртви ще са лишени от две много важни качества. Качества, които ни правят нас, хората, толкова опасни, а именно способността да мислят и да действат координирано.

Представете си следния въображаем сценарий. Вие сте сам в дома си, заобиколен от тълпа, наброяваща около 25 души твърдо решени да ви видят сметката. Дали ще предпочетете те да са злобни, действащи заедно, живи мислещи човешки същества, или бавно влачещи се, безмозъчни и праволинейни зомбита?
Сигурни сме, че при всички случаи ще сте по-склонни да изпробвате шансовете си срещу немъртвите.

Natural born killers
Истината е, че въпреки огромното си разнообразие и вариации всички зомби базирани фикции си приличат с едно: те жестоко подценяват способностите за масово унищожение, които човешкия род притежава. Истината е, че покрай всичко останало ние, Хомо сапиенс, сме изключително ефикасни убийци и нашата кратка, но съдържателна история изобилства от стотици хиляди примери в това отношение – кой от кой по-ярки и ужасяващи.

Спомнете си, да речем, за Холокоста или който и да е друг срамен случай на геноцид, в който групи от хора са унищожили други групи от хора – в огромни количества, методично и безжалостно. При това жертвите в тези случаи са били други мислещи същества, способни на координиран отпор, със същите качества и възможности като унищожителите си.
Въпреки това милиони са загинали в подобни перфектно организирани и изпълнени кланета – какъв шанс имат на фона на всичко това група бавно подвижни, безмозъчни същества, лишени от инстинкт за самосъхранение?

Въоръжени до зъби
Друг съществен момент, който повечето популярни зомби апокалипсис сценарии умело премълчават, е свързан с така наречените сили на реда. Къде по дяволите са полицията и което е по-важно – армията, в подобни ситуации?
Сериозно ли някой очаква да повярваме, че дори при широкомащабна световна криза от подобен вид въоръжените сили са се предали просто така?
В крайна сметка дори и в по-малките държави това да се е случило, в ядрени суперсили като САЩ, Русия и Китай дори един-единствен останал военен или главнокомандващ е достатъчен, за да натисне онзи прословут червен бутон и да изпепели всяка зомби заплаха, колкото и многобройна да е тя.

Дори и да приемем, че немислимото се е случило – т.е. армията и полицията са овладени буквално за една нощ от ордите тътрещи се немъртви – малкото оцелели цивилни едва ли ще имат особени затруднения да се справят със значително по-многобройните, но безмозъчни и неспособни да използват и най-елементарни инструменти зомбита.
Само в САЩ статистиката сочи, че понастоящем огнестрелните оръжия в обръщение са достатъчни, за да се въоръжи всеки един жител на страната – мъж, жена или дете.
Това е огромна, внушителна като количество огнева мощ и освен че буквално прави смешни реплики от типа на: „Боже, трябва да пестим амунициите, защото се намират трудно!”, рисува картина на евентуалния зомби апокалипсис, която е всичко друго, но не и декор, изпълнен с отчаяние и безнадежност.

Всъщност след всичко казано ни се струва, че дори и той да настъпи, нищо хубаво не ги чака тълпите немъртви, които ще бродят по планетата. Горките зомбита, те просто нямат идея с какво точно се захващат, изправяйки се срещу така наречения разумен съвременен човек.