Сутринта на 30 юни 1908 г. над централен Сибир прелетява огнено тяло със сферична до цилиндрична форма. Около 7:15 часа местно време то се взривява във въздуха, озарявайки девствената тайга. Неговата мощ се оценява на 10 - 40 мегатона тротилов еквивалент. Взривът става на височина 7 - 10 км над незаселената тайга и е чут на разстояние от 800 км от епицентъра. Взривната вълна е регистрирана от обсерватории на много места по света и в резултат на всичко това дърветата са повалени на площ от 2000 кв.км, стъклата са избити в радиус от 200 км от епицентъра и в течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивна яркост на небето. Наскоро след това започва магнитна буря, продължила 5 часа.

Това е най-краткото описание на феномена, наречен тунгуски метеорит - предполагаемо тяло, паднало в района на река Подкаменная Тунгуска на територията на днешния Красноярски край, Русия. Предполага се, че най-вероятно е метеорно тяло или тяло с кометен произход.

Поради слабия интерес към такива събития по онова време и изключителната отдалеченост на мястото първата експедиция е изпратена в района чак през 1927 г. Руският геолог Леонид Кулик е първият учен, повел експедиция към района на катастрофата. Неговата работа все още е в основата на всички последвали проучвания на данните. Събитието в Тунгуска не е единственото подобно; астероиди са удряли Земята в продължение на милиони години. Поради триенето със земната атмосфера обаче повечето от тях са изгорели, спасявайки планетата ни от значително по-тежки последици. Така например кратерът Вредефорт в Южна Африка е най-големият на Земята. Той има диаметър 300 км и е образуван от един от най-големите метеорити, които някога са се сблъсквали с планетата. И до днес се води дискусия колко всъщност е голям кратерът Удлий в Австралия. Някои смятат, че той е широк 60 км. Други твърдят, че това е само центърът му. Реалният му размер е два пъти по-голям. Смята се, че повече от 40 процента от живота на Земята е бил заличен при падането на астероида. Масивният кратер Маникуаган в Канада напомня, че опасност от падане на астероид винаги има и тя е реална. Образувал се е преди 215 милиона години при удар с 5-километров астероид.

Най-опасните райони на потенциален сблъсък

Днес удрянето на астероид в Земята е любим холивудски сюжет. Не е изключено един ден да стане и реалност, както се е случвало не един и два пъти в далечното минало. За нас, жителите на модерния град, опасността от внезапен сблъсък с небесен предмет изглежда като съобщение по новините за опустошителна мусонна буря в Южна Азия - неприятно, но безопасно. Все пак официалното становище на NASA е, че всички известни „потенциално опасни астероиди“ имат по-малко от 0.01 процента вероятност да се сблъскат със Земята в близките 100 години.

В същото време обаче космическата агенция засича по около пет нови астероида всяка нощ, а в Космоса има достатъчно много още за откриване, така че възможността за изненадващ удар не е изключена. В подобен случай засега единственото, което можем да направим, е да се готвим за най-лошото.

Най-обезпокоителното е, че някои от тези астероиди се оказват съвсем неочаквани и се засичат дни или седмици преди най-голямото им доближаване до Земята. В последните десетилетия имаше две сериозни „близки срещи“ – една през 1996 г., когато комета се сблъсква с Юпитер, и една през 2014 г., когато друга комета прелита опасно близо до Марс, нашия най-близък съсед.

Неотдавна английски учени изчислиха кои страни ще пострадат най-много при евентуално разбиване на астероиди в Земята и направиха списък на потенциално опасните космически пътешественици. Експертите са изчислили вероятността от това метеорити да ударят Земята и са стигнали до извода, че екваториалните страни са най-малко застрашени. Заплахата е най-малка за континентите Африка, Азия и Южна Америка. Изследователите обаче отбелязват, че това е само до определен период, защото пътят на космическите тела се променя. 

Както установиха в Университета в Саутхемптън, в десет държави броят на жертвите в случай на падане на астероид ще бъде толкова голям, че никога няма да могат да се възстановят след катастрофата. С помощта на програмата NEOimpactor, в която се съдържат данни за всички астероиди, астрономите изясниха, че най-голяма опасност грози Китай, Индонезия, Индия, Япония, САЩ, Филипините, Италия, Великобритания, Бразилия и Нигерия. Колкото до разрушенията при материалните и инфраструктурните обекти, в списъка на страните се нареждат Китай, Канада, САЩ, Япония и Швеция. Учените са анализирали не само степента на разрушение, но и са изчислили и процесите, които ще възникнат след удара. Те включват вулканични изригвания, пресъхване на повърхностни и подземни водоизточници или потъване на сушата под вода.

„Астероидите са един от най-сериозните заплахи за човечеството“, коментира Ник Бейли, един от създателите на програмата NEOimpactor. Според него последиците от евентуален сблъсък ще бъдат "пагубни за човешкото население, както и за цялата инфраструктура".

Но какво в действителност би се случило, ако астероид удари Земята?

Учените днес идентифицират седем фактора, които характеризират сблъсък с астероид - кратер, сеизмични трусове, горещина, ударна вълна, летящи отломки, силни вятърни пориви и цунамита. Проучването показва, че сам по себе си всеки астероид е опасен, като различните фактори ще имат различна сила според размера на космическото тяло, ъгъла на удара, скоростта и мястото. Проучването показва, че дори сравнително малки астероиди с диаметър около 15 метра могат да нанесат големи поражения. Най-големият риск са въздушните ударни вълни, които се образуват при преминаването на астероида през атмосферата. Учените дават за пример метеорита над Челябинск в Русия, който не е бил голям, но е генерирал доста силна ударна вълна. Метеоритът премина над голяма област и счупи множество прозорци, чиито стъкла раниха голям брой хора. При по-голям астероид ударната вълна ще е значително по-мощна и може да разруши сгради и да разкъса хората, казват учените.

Анализът на учените показва, че сеизмичните трусове, кратерът и летящите отломки са най-малко опасните фактори. Техният тестов модел е показал, че астероид трудно би генерирал и достатъчно големи цунамита, които да нанесат сериозни щети.

Сайтът за застрахователна информация InsuranceQuotes е направил интересен и много обезпокоителен анализ какво ще се случи, ако астероид с диаметър 300 метра удари центъра на Сан Франциско. Според сайта, който е използвал данни на NASA, ще има над 7 млн. жертви, а в радиус от 111 км всички сгради ще се сринат. Добрата новина е, че подобни събития са изключително редки. Учените изчисляват, че Земята бива удряна от астероид, по-голям от 60 метра, веднъж на 1500 години, а астероид, по-голям от 550 метра - веднъж на над 100 000 години.

Апофис - малката голяма неизвестна

Днес все по-голямо внимание се отделя на въпроса за идентифицирането на астероиди, чиято орбита пресича земната и за които съществува вероятност в бъдеще да се сблъскат със Земята. Според NASA съществува вероятност Апофис – астероид, по-голям от две футболни игрища, да удари Земята през 2029 г. В случай че се стигне до сблъсък, относително малкият размер на Апофис (между 250 и 350 метра) би довел до локална, а не глобална катастрофа. Независимо от това китайски учени предложиха астероидът Апофис да бъде отклонен, така че да премине на безопасно разстояние от Земята, като се използва космически апарат с лазер. Това би променило траекторията на полета на небесното тяло и сблъсъкът би могъл да бъде избегнат. Използва се механизмът за лазерна аблация – веществото се премахва от повърхността на тялото с помощта на изпаряване или сублимация за сметка на нагряване. Свалената от небесното тяло материя създава реактивна тяга, която бута астероида в противоположна посока.

Всяка година NASA открива около 1500 околоземни обекта. В момента агенцията е концентрирала усилията си върху откриването на по-дребни астероиди с диаметър под 90 м. Повечето нови околоземни обекти се откриват по-малко от 15 дни преди да наближат Земята, а за насочено разрушение или отклонение на опасни астероиди от типа на Апофис на разстояние от два земни радиуса ще са необходими 15 години при мощност на лазерната система 100 киловата. За да се постигне същият ефект за 5 години, мощността трябва да е 870 киловата.

Първият астероид - Церера, е открит от италианеца Джузепе Пиаци през 1801 г. Днес всеки ден планетата ни атакуват хиляди парченца от астероиди и комети, повечето са с размер на грахово зърно и изгарят още в атмосферата. Дори по Луната се виждат следите от такива удари, някои са толкова големи, че учените ги наричат "морета". За последните 13 години в земната атмосфера са експлодирали 26 големи астероида. Мощността на някои от взривовете е десетки пъти по-голяма от тази на атомната бомба от Хирошима. Независимо от малката вероятност това да се случи, най-разумното нещо е да спрем да играем на тази опасна космическа рулетка и да започнем от сега да взимаме мерки за ликвидацията на астероидната заплаха.

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Най-четени
Всички

Файловият мениджър на Google за Android най-сетне стана добър

4 | 10.12.2018
Още от HiEnd

NASA и SpaceX отложиха първия безпилотен тест полет на капсулата Dragon

18 | 09.12.2018