Екзопланетата GJ 1214b се намира на 40 светлинни години от нас. Тя е изключително гореща, много по-голяма от Земята и обикаля около звезда тип „червено джудже”. Учените са успели да открият какво има в горните слоеве на атмосферата: гъста облачна покривка. Откритието е направено благодарение на телескопа Hubble и е публикувано в Nature, пишат от The Verge.

 

През 2009 г. е първото отбелязване на GJ 1214b, която е една от няколко екзопланети, които дават надежда на учените, че могат да открият обитаем свят в друга слънчева система. В предишните описания на тя е определяна като „парен воден свят” с плътност, твърде ниска, за да бъде просто камениста, но и твърде висока, за да бъде газов гигант. Но въпреки годините проучвания, учените не са успели в определянето на атмосферата на тази планета.

 

Кадри, заснети от телескопа Hubble, са били изключително полезни за по-доброто разбиране на GJ 1214b. Сензорите му са измерили светлината в момента, в който планетата е преминавала пред звездата. Базирайки се върху разликата в инфрачервената и видимата светлина, учените са придобили информация за състава на газовете. По-ранните изследвания изказваха две възможни интерпретации на информацията: атмосфера от водни изпарения (други тежки молекули) или високо разположени облаци, които забулват планетата и закриват всичко, което се намира под тях. За да изяснят този въпрос, учени от Университета в Чикаго, ръководени от Laura Kreidberg и Jacob Bean, са използвали Hubble, за да извлекат по-точни измервания на инфрачервената светлина. Данните, придобити от 96 часа използване на телескопа, разпределени в 11 месеца, показали липса на химически отпечатъци, които да потвърдят безоблачна пара, съставена от вода или азот. Това навело Kreidberg и Bean към заключението, че облаците покриват горния слой на атмосферата.

 

Учените признават, че все още не знаят от какъв е състават на облаците, но е възможно да е от калиев хлорид или цинков сулфид. Колкото повече учените научават за атмосферата, толкова по-ясна представа ще имат за нея, но и е възможно да се стигне до различни заключения спрямо първоначалните: този „воден свят” може да не е точно такъв, тъй като е трудно това да се потвърди през гъстата облачна покривка. Според учените самият факт, че са успели да проведат подобно проучване чрез Hubble е нещо изключително важно, тъй като той никога не е проектиран с точно такава идея. Очаква се постигането на още по-добри резултати с наследника на Hubble – космическия телескоп James Webb, който ще бъде представен през 2018 г.

Знаете ли, че участниците в Mars One експедицията са сведени до малко над 1000 души.