Изследователите вярват, че може да са в състояние да открият дали микроскопични извънземни съществуват на една от 83-те луни на Сатурн, без да се налага космически кораб да каца там. 
Енцелад, който е 25 пъти по-малък от Земята, плени въображението на планетарните учени, търсещи признаци на живот. Както е известно, спътникът на Сатурн изстрелва в Космоса подобни на гейзер струи, съдържащи частици вода и газ от своя океан. Това явление създава ореол, който допринася за един от пръстените на Сатурн. 
Учените настояха NASA да одобри бъдещи мисии за допълнителни проучвания, като поискаха финансова подкрепа за кацане на повърхността му. Едно такова предложение, Enceladus Orbilander, проектирано от лабораторията за приложна физика на Джон Хопкинс в Мериленд, ще го изучава за период от 1.5 години, започващ през 2050 г. Сложната мисия ще струва около 2.5 милиарда долара според The Planetary Society, организация с нестопанска цел, фокусирана върху напредъка на космическата наука. 
Сега изследователска група, ръководена от Университета на Аризона, изложи предложение за подход, който е сравнително прост, което предполага, че всички учени ще трябва да определят дали микробите живеят под ледената обвивка на Енцелад. Проучването е публикувано наскоро в The Planetary Science Journal. 

„Нашето изследване показва, че ако биосфера присъства в океана на Енцелад, признаци за нейното съществуване могат да бъдат открити в материал на струята, без да е необходимо да се каца или да се правят сондажи“, каза Антонин Афхолдер, водещ автор, в изявление. „Но една такева мисия ще изисква орбитален апарат да прелети през облака няколко пъти, за да събере много океански материал.“
За да открие наличието на извънземен живот, изследователският екип е обърнал проблема с главата надолу: вместо да се опита да отговори колко органичен материал трябва да бъде намерен, за да докаже, че има живот, те се фокусират върху максималното количество органичен материал, в което биха могли да присъстват без живот. 
Когато Енцелад беше изследван за първи път през 1980 г. от сондата Вояджър 1 на NASA, той не изглеждаше нещо повече от малка снежна топка. Съвсем наскоро изследователите научиха, че дебелият слой лед на Луната крие топъл океан със солена вода, изхвърлящ метан, газ, който на Земята обикновено идва от бактерии и други микроорганизми. Между 2005 г. и 2017 г. космическият кораб без екипаж Касини прелетя през пръстените и луните на Сатурн, разкривайки изобилие от нова информация. 
Миналата година сътрудничество между Университета на Аризона и Université Paris Sciences et Lettres в Париж изчисли, че микробните форми на живот на Енцелад може да са това, което кара Луната да изхвърля метан. 
Възможността действителните клетки да бъдат открити може да е малка, защото те ще трябва да преживеят пътуването на изхвърляне от дълбоко в океана във вакуума на Космоса. Екипът от учени твърди, че органичните молекули, като някои аминокиселини, биха послужили вместо това като доказателство в подкрепа или отхвърляне на обитаването. 
Ако измерванията отчетат стойности над определен праг, това ще направи силен аргумент, че микробите живеят на Енцелад. 

Снимки: NASA

Виж още: Изненада! Откриха мистериозни и красиви форми в кратер на Марс