Докато учените са прекарали толкова много време в търсене на друга Земя в различни галактики, се оказва, че Земя 2.0 може да е в самата ни Слънчева система. Спътник на Сатурн разкрива една шокираща истина.

При самото споменаване на Слънчевата система много висок процент от хората проявяват интерес към планетата Сатурн. Защо? Заради огромните ѝ отчетливи пръстени. С 82 спътника Сатурн привлича широкото внимание, а сега учените разкриват, че Титан, най-големият спътник на Сатурн, може да е просто друга Земя. Да, правилно прочетохте. Титан изглежда доста подобен на нашата планета. И новите изследвания показват, че той се състои от пейзажи, чието формиране може да се дължи на глобален пясъчен цикъл, задвижван от сезоните. Освен това има редица езера, реки и морета, които се пълнят от дъжда, преминаващ през атмосферата. Интересното тук е, че тези водни тела нямат материалите, които обикновено се намират в реките на Земята.

Изследователи, водени от геолога Матийо Лапотр от Станфордския университет, хвърлиха светлина върху информацията за образуването на дюни, равнини и лабиринтни терени на Сатурн. Течният метан е отговорен за ледената повърхност на Луната, докато азотните ветрове са причина за въглеводородните пясъчни дюни. Това изследване показва как се управлява движението на зърната по повърхността на Титан.

„Нашият модел добавя обединяваща рамка, която ни позволява да разберем как всички тези седиментни среди работят заедно. Ако разберем как различните части от пъзела се вписват заедно и тяхната механика, тогава можем да започнем да използваме формите на релефа, оставени от тези седиментни процеси, за да кажем нещо за климата или геоложката история на Титан и как те биха могли да повлияят на перспективата за живот на Титан“, казва в изявление Лапотр.

Това изследване установи, че седиментите на нашата планета, наречени ооиди, се състоят от малки и сферични зърна, които също могат да бъдат намерени в тропически места като Бахамските острови. Утайките се образуват, когато калциевият карбонат се изписва от водните стълбове и се закрепва на слоеве около зърната.

„Успяхме да разрешим парадокса защо на Титан е имало пясъчни дюни толкова дълго, въпреки че материалите са много слаби“, каза изследователят. Изводът, който беше направен, е, че зърната се сливат заедно, за да задържат ефекта от ветрове. Освен това екипът комбинира климата и посоката на транспортиране на утайки на Титан с техния модел. Това завърши с бележката за съществуването на пейзажи на повърхността.

„Показваме, че на Титан, точно както на Земята и така, както е бил случаят на Марс, имаме активен седиментален цикъл, който може да обясни географското разпределение на ландшафтите. Доста завладяващо е да се мисли за това, как съществува този алтернативен свят толкова далече, където нещата са толкова различни, но и толкова сходни“, завършва Лапотр.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Внушителна анимация показва истинските мащаби на нашата Слънчева система