Интересен поглед върху космическите полети

Гледайки към звездното небе, лесно може да се размечтаем за някоя далечна звезда, към която бихме могли да полетим. Но въпреки целия научно-технически прогрес на човечеството реалността е такава, че засега нашият вид не може да напусне Земята задълго. Космическите ни апарати достигат до края на Слънчевата система, но човекът не е стъпил все още на нито една планета, освен ако не броим нашия спътник - Луната. Вина за това има гравитацията, която е дала възможността на живота да се зароди на Земята, но сега ни държи тук като в капан.

Видеоклипът по-долу разказва за това, че когато нашата планета се е зародила, Вселената е загубила голямо количество енергия, тъй като е било необходимо милиарди и милиарди частици да се обединят в единно цяло с помощта силата на притеглянето. И ние сме длъжни да върнем тази енергия обратно, ако искаме да напуснем нашата планета. Това звучи странно, но наистина има смисъл, тъй като, за да преодолеем гравитационното поле на Земята, е необходимо да се изразходва много енергия. Както знаем, количеството на енергията във Вселената е ограничено и затова може да считаме, че сега ние връщаме тази енергия, която тя е загубила за създаването на Земята. Нашите учени с помощта на мощни химични реакции, които се извършват в космическите кораби, търсят начини как да загубят по-голямо количество енергия, което ще даде шанс на ракетата да напусне планетата. От една страна, това е просто загуба на ресурси, количеството на които е ограничено тук, на Земята, но според проекта на Kurzgesagt ние трябва да погледнем под друг ъгъл – ние просто връщаме на Вселената онази енергия, която тя е загубила за създаването на нашата планета.