Мистериозният Марс: 7 от най-големите загадки, които крие

Марс е дългогодишният блян на човечеството да покори друга планета в нашата Слънчева система. Тази толкова сериозна цел е постоянен обект на проучвания, а дори в момента по повърхността й се придвижва симпатичният марсоход Curiosity. И въпреки този огромен интерес остават още редица мистерии, които учените тепърва ще трябва да разгадават. От Space.com предлагат 7 от най-големите загадки на Марс.

Защо Марс има две лица?

Въпрос, който измъчва учените в продължение на десетилетия. Северното полукълбо на планетата е гладко и полегато – толкова, че можем да го определим като едно най- гладките и полегати места в цялата Слънчева система! Една от възможните причини е вода, която някога е окупирала част от повърхността на Марс. Разбира се, това нямаше да направи толкова сериозно впечатление на учените, ако южното полукълбо не беше... пълна противоположност на гладък и спокоен пейзаж. То е изпълнено с кратери, а възвишенията му достигат до 8 км по-голяма височина спрямо нивото на северното полукълбо. Учените имат предположение за причината, но въпреки това не могат да кажат с пълна сигурност какво се е случило, за да се получи толкова рязко разделение. Най-новите доказателства предполагат, че разликата между двете полукълба е резултат от огромен обект, който се е разбил на марсианската повърхност преди много години.

Откъде идва този метан?

Метанът, най-простата органична молекула, е открита за първи път в атмосферата на Марс преди повече от десетилетие – през 2003 година. Откритието е дело на Марс Експрес, космическия кораб на Европейската космическа агенция (ESA). Ако се обърнем към Земята, тук голяма част от метана в атмосферата се произвежда от представителите на живия свят (например добитък, който смила храната си). Според предположенията на учените метанът е стабилен в марсианската атмосфера от около 300 години. Тук идва логичният въпрос – откъде идва този газ, произведен преди толкова кратък период от време?

Ако метанът беше дело само на живите организми, мистерията щеше да бъде още по-голяма. Все пак той може да произлезе и от други активности – например бушуващ вулкан. Може би краят на тази мистерия ще бъде поставен от ExoMars – мисията на ESA, която ще започне през 2016 година, а целта на леталния апарат е да изследва именно химичния състав на атмосферата и по-специално – наличния метан.

Има ли течна вода по повърхността на Марс?

Вече знаем със сигурност, че на Марс е имало течаща вода. Всички открития сочат именно това, но за учените остава една сериозна мистерия – възможно ли е днес, в даден момент, някъде по повърхността на планетата да тече вода? Ако трябва да сме песимисти, но реалисти, атмосферното налягане на Марс няма да позволи на водата да тече по повърхността. Та то е едва една стотна от това на нашата прекрасна Земя! И ако вече се питате защо тогава течащата вода остава мистерия, причините са интересни особености по повърхността на планетата. Става въпрос за тъмни и тесни линии по склоновете на повърхността, които загатват, че може би солена вода се спуска по тях всяка пролет. Интересно!

Имало ли е океани на Марс?

След огромен брой мисии и изследвания на Червената планета учените могат спокойно да заключат, че някога повърхността на Марс е била достатъчно топла, за да може по нея да има течна вода. Сред причините за изводите са места, които най-вероятно са били огромни океани, делти на реки и минерали, които са можели да се формират само при наличието на вода.

Предположенията се базират на облика на планетата, но съвременните модели на климатичните промени в историята на планетата не могат да обяснят наличието на толкова високи температури, които да позволят наличието на океани и течаща вода – слънцето е било много по-слабо в толкова минал момент. Това кара учените да потърсят друг отговор за знаците, описани по-горе. Възможно ли е тези следи по повърхността да са оформени от ветровете или други природни явления? Добрата новина е, че все пак има доказателства, според които планетата е била достатъчно топла, за да може да има течаща вода поне на едно място от повърхността й. Всички други открития загатват, че древен Марс е бил студено и влажно място, а не студено и сухо или топло и влажно.

Има ли живот на Марс?

Първият космически кораб, който успешно се приземява на повърхността на Марс, Викинг 1 на NASA, дава началото на мистерия, която все още остава неразрешена. Съществуват ли доказателства за живот на Червената планета? Програмата Викинг (края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век) е първият и единствен опит да бъде търсен живот на планетата, а откритията му са плод на дебати и до днес. Викинг засича органични молекули, които по-късно са оборени като земни замърсявания – най-вече остатък от почистващи течности, използвани за подготовка на модула.

Всъщност повърхността на Марс е прекалено враждебна за зараждане на живот. Сред основните причини са ниските температури, радиацията и липсата на вода. И все пак има толкова примери на живот, който оцелява на невероятни места тук, на Земята – студените и сухи почви на Сухите долини в Антарктика или напълно обезводнената пустиня Атакама в Чили.

На Земята животът процъфтява навсякъде, където има вода, а възможността на повърхността на Марс също да е имало океани и реки кара много учени да се запитат дали това е било достатъчна предпоставка и за живи организми на Марс – независимо дали днес са изчезнали напълно от планетата. Ако учените успеят да дадат отговори на тези въпроси, това ще е сериозен пробив, който ще ни разкрие много и за живота в останалите кътчета на Вселената.

Животът на Земята е започнал на Марс?

Метеоритите от Марс, открити в Антарктика, имат структура, близка до тези, направени от микробите на Земята. Въпреки че след сериозни проучвания най-вероятната причина за това е химическа, а не биологична, споровете продължават. В тяхната основа е вероятността, че животът на Земята е започнал от Марс и е бил пренесен на нашата планета именно чрез метеорити.

Можем ли хората да живеем на Марс?

За да бъде даден отговор на предишните два въпроса, ще трябва да осъществим едно невероятно приключение – да изпратим хора на Марс. Още през 1969 година NASA има план да изпрати хора на повърхността на Червената планета. Според тогавашната преценка на Агенцията това ще стане през 1981 година, а едва седем години по-късно ще бъде установена и първата база на повърхността на четвъртата планета от нашата Слънчева система. Вече за всеки е ясно, че този план е бил твърде амбициозен, а междупланетарните космически полети крият огромни технологични, но и научни трудности. Нещо, с което и до днес учените не могат да се справят. Един пътешественик към друга планета ще трябва да се справи с изключително тежко пътуване – проблеми с храна, вода и кислород. А това е само началото! Добавете към това вредните последствия от средата с ниска гравитация, постоянна опасност от непредвидени проблеми, свързани с пожар, радиация, а помощта е на милиони километри разстояние. Да не забравяме и времето, което екипажът ще прекара заедно и далеч от всичките си близки. А това са само проблемите, свързани с пътешествието – ако то мине добре, екипът трябва да се приземи на повърхността на планетата, да живее и работи там, а след това да се върне обратно.

Може би звучи невероятно, че някой е готов да се подложи на подобни изпитания, но огромен брой астронавти ще го направят на драго сърце. Дори тази година шестима доброволци живяха в среда, наподобяваща космически кораб, в продължение на година и половина. Начинанието е известно като проекта Mars500 – най-дългата симулация на космически полет, която да пресъздаде евентуалното пътуване до Марс – от начало до край. Дори има много доброволци, които са готови да се качат на кораб до Червената планета с еднопосочен билет. Според една идея малки микроби, изяждащи камъните, могат да достигат до ценни ресурси на Марс, за да помогнат на първите астронавти да започнат живот там. Истината е, че сме далеч от подобни мисии, но бъдещето е пред човечеството...