Преди 15 години (20 ноември 1998 г.) руският модул Заря (известен още като Функционален товарен блок) е изстрелян с руската ракета Протон от космодрума Байконур, Казахстан. Това дава началото на най-сложния научен и инженерен проект в историята на човечеството. Заря предоставя електричество, складово пространство и е ръководна точка за първоначалните етапи от изграждането на Международната космическа станция. След като бъдат скачени другите по-специализирани модули, Заря ще се използва основно за склад. Две седмици по-късно в орбита е изстрелян и Юнити – първият от трите свързващи модули.
Станцията се разширява и до днес, но отнема 13 години, за да бъде обявена за „готова“. Днес тя е работеща лаборатория, а на борда й се провеждат хиляди научни експерименти, които развиват познанието на хората за живота в Космоса, но и помагат да подобрим пребиваването на Земята. По случай годишнината, от Space.com са събрали 15 факта за МКС.
15 изгрева, залеза
Станцията обикаля Земята с 28 000 км/ч. Екипажът става свидетел на 15-16 изгрева и залеза всеки ден. „Цялата станция сияе със светлината на зората“, коментира канадският астронавт и бивш командир на борда на МКС, Крис Хедфилд. „Виждаш зората как се приближава към теб. След това се връщаш към работата си, а 92 мин. по-късно – се случва отново. Не е нещо, което човек може да пропусне.“ За своята 15-годишна история, станцията е станала свидетел на над 175 000 изгрева и залеза.
14 стаи
Станцията има повече жилищни стаи, отколкото голяма къща. Те са разпределени из 14 херметизирани модула. Има три лаборатории – U.S Дестини, европейският Кълъмбъс и японският Кибо. Компания им правят и три свързващи модула (Юнити, Хармъни и Транквилити). В МКС има и два руски отсека за скачване (Пирс, Рассвет) и два обслужващи модула (Заря и Звезда).
Куест е шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, а Леонардо е перманентен многофункционален модул, който се използва за складиране на материали. Модулът Кибо също има складова част, а Купола е обсерватория със седем прозореца, но играе и ролята на възел между няколко други отделения.
13 години продължително пребиваване
Отнема две години преди станцията да бъде готова и да приеме първите си обитатели. Експедиция 1 е с екипаж от трима астронавти – Уилям Шепард (НАСА), Сергей Крикалев и Юри Гидзенко. Те влизат в МКС на 2 ноември 2000 г. Първоначално екипите са били ограничавани до трима, а дори в определени периоди – до двама. Експедиция 38, която е действаща в момента, има екипаж от шест човека. През последните 4 766 дни (към 20 ноември) на станцията са живели 88 човека, а други 120 са помагали с изграждането й или са били от екипите, снабдяващи я с провизии.
12 месеца за първата едногодишна мисия
Най-продължителната мисия до този момент е 125 дни и 8 часа. Рекордът е записан от Експедиция 14 ( Майкъл Лопез-Алегриа, Михаил Тюрин) между септември 2006 и април 2007. Техният престой е бил с месец и половина по-дълъг, отколкото е стандартното време (около 5 месеца и половина).
НАСА вече подготвя и първата целогодишна мисия. Това ще се случи през март 2015 г, а екипът е определен и ще се състои от американеца Скот Кели и руснака Михаил Корниенко. Техният 12 месечен престои ще даде допълнително информация за това, как човешкото тяло реагира на продължителен живот в микрогравитация (безтегловност).
11 00 часа в открития Космос
По рано през месеца, двама космонавти излязоха в открития космос, за да монтират камера и да извършат щафетно предаване на Олимпийския огън. Това беше 174 излизане в открития Космос в историята на станцията – общото време на космонавтите от МКС, прекарано извън в необятното пространство, е 1 094 часа и 39 минути или 45.6 дни.
„Спомням си как обсъждахме стотиците часове, които ще трябва да бъдат прекарани извън совалките, за да построим МКС. Мислихме, че това е едно масивно начинание, което трябва да преодолеем”, коментира Дан Тани, член на екипажа на Експедиция 16, по случай „разходка” номер 100 (декември 2007 г). Общо 113 човека са работили по станцията в открития космос.
Колко космически агенции са изпращали космонавти на борда на МКС
10 космически агенции са изпращали космонавти
Петнайсет държави си сътрудничат, за да създадат МКС – САЩ, Русия, Япония, Канада и членове от Европейската космическа агенция (ЕКА), но хората, посетили станцията не са само от тези страни. Освен НАСА, Роскосмос, Японската агенция за аерокосмически изследвания, Канадската космическа агенция и ЕКА, МКС е приемала „гости” от Франция, Бразилия, Малайзия, Южна Корея и Италия.
925 000 паунда в орбита (420 000 кг)
Заря тежи 19 300 кг. Петнайсет години по-късно, МКС е достигнала тегло от почти 1 млн. паунда – 925 000 паунда (420 000 кг). Конструкцията е най-големият космически кораб, който човечеството е създало до този момент.
8 туристически полета
Не всеки посетител на МКС е представител на космическата агенция на дадена държава. До този момент станцията е посетена от 7 „туристически полета”, финансирани с личните средства на „туристите” и съгласувани със Роскосмос и американската агенция за космически туризъм Space Adventures. Калифорнийският бизнесмен Денис Тито е първият, който стъпва на борда на МКС. Това става през 2001 година. По неговите стъпки минават и южноафриканският софтуерен разработчик Марк Шатълуърт, предприемачът от Ню Джърси Грегори Олсен, американката от ирански произход и съосновател на Prodea systems Ануше Ансари, американецът с унгарски произход и създател на Microsoft Office Чарлс Симони, пионерът в компютърните игри Ричард Гариот и канадецът, основател на Цирк дю Солей, Ги Лалиберте. По всичко личи, че посещението е допаднало изключително много на Симони, който през 2009 година се завръща втори път.
7 транспортни средства
Заря поставя основите, но истинското начало идва с модулът Юнити, доставен от совалка на НАСА. Совалките се оказват от основна важност за създаването на станцията – те доставят елементите, които изграждат гръбнака и повечето модули. След построяването на станцията, совалките излизат „в пенсия”. Шест други транспортни средства продължават да посещават МКС. Още от Експедиция 1 руският Съюз е сред основните средства за превозване на космонавти. За доставки се използва основно руският безпилотен кораб Прогрес. Утре (25 ноември) той ще се отправи на своя 53 полет.
Сред останалите кораби са японският H-II, и европейският ATV (Automated Transfer Vehicle). Неотдавна НАСА се обърна и към частните космически агенции – SpaceX и Orbital Sciences, които да изпращат товарните кораби съответно Dragon и Cygnus.
6 „спални”
Въпреки че често сравняват станцията с огромна къща, тя няма типичните спални. На МКС има шест спални капсули, с размерите на телефонна кабина. „Според първоначалната идея трябваше да има отделен модул за спалните станции, но в процеса на строеж, те се разпределиха в Юнити, който се намира в предната част на МКС и във вътрешния обслужващ модул, който е разположен на кърмата”, обяснява Крис Хедфилд. „Във всяка капсула има спален чувал, завързан към стената. Може фактът, че няма матраци и възглавници да звучи много неудобно, но при липсата на гравитация не са нужни подобни неща. Можеш просто да се отпуснеш – дори не ти е нужна възглавница.”
Последните 5 - на следващата страница.
5 контролни центрове
Шестимата астронавта в станцията могат да използват 5 контролни центрове за хилядите експерименти и диагностика. Има постоянна връзка и наземна поддръжка от Центъра за контрол в Хюстън. За руските сегменти отговаря техният Контролен център. Експериментите се провеждат с помощта на Центъра в Хънтсвил, Алабама. Контролен център Кълъмбъс (Оберпфафенхофен, Германия) отговаря за европейските изследвания, а Контролен център Кибо – за японските.
4 робота и роботизирани ръце
Хората не са единствените жители на борда на станцията – не трябва да забравяме и роботите. Канадската Canadaarm 2 е роботизирана ръка, която осигурила безценна помощ при сглобяването на МКС. Японската лаборатория Кибо си има собствена роботизирана ръка. Канадският Dextre е робот с две ръце, който замества астронавтите при някои задачи. Robonaut 2 (R2), който е рожба на НАСА и General Motors, е първият хюманоиден робот, изпратен в Космоса и първият, който работи редом с астронавтите. Той може да бъде управляван от наземния център или от екипа на МКС, и е напълно способен да си служи с инструменти, с които работят хората.
3 начина за упражнения
Освен работни станции и спални капсули, станцията има и гимнастически салон. Упражненията помагат на астронавтите да намалят ефектите от безтегловността, които могат да засегнат мускулите, костите и сърдечносъдовата система. Спомагат и за по-бързото приспособяване към земната гравитация, когато екипажът се върне обратно.
Пътеки за бягане, оборудвани със специални колани, наподобяващи тези, които се използват при бънджи скоковете; велометри и уникалното устройство - Resistive Exercise Device – RED. То наподобява щанга, но вместо металните тежести, на нея са разположени вакуумни цилиндри – резервоари, които са били пълни с въздух, който след това е изтеглен. Тежестите достигат до 250 кг. Между резервоарите и самата щанга има малки махови колела, които се въртят в различни посоки и така създават изкуствена гравитация, когато някой вдигне щангата.
2 тоалетни
Много често питат космонавтите как точно ходят до тоалетна в Космоса? На станцията има две тоалетни – едната е в руския сегмент, а другата – в модула Транквилити. И двете използват специална вентилационна система, която засмуква всички течности и твърди отпадъци. Вторите се събират с останалите отпадъци, но урината се рециклира чрез устройство, което използва вакуум под ниско налягане и центрофуга. По този начин течността се дестилира. „Обичам да го наричам кафе машината”, обяснява летателният инженер Дон Петит. „Взима вчерашното кафе и го превръща в днешното кафе”.
1 Международна космическа станция
МКС e десетата станция, която излиза в орбита, но със сигурност е ненадмината по размер, успех и обхват. И въпреки че има само една единствена МКС, тя има много приложения. „Нашата невероятна станция е много неща”, описва я Чарлс Боуден, администратор в НАСА. „Тя е нашият дом в орбита, където се учим как да живеем и работим в Космоса, но и да изпълняваме различни изследвания, да тестваме технологиите, които някои ден ще ни помогнат да достигнем до Марс. Тя е неразделна част от нашата проучвателна стратегия. Тя е уникален световен ресурс. Учени от различни краища на света могат да изпращат своите експерименти към станцията, които да бъдат провеждани от астронавти от различни народности. МКС показва какво може да се постигне, когато нациите работят заедно и с една обща цел – да подобрят живота...навсякъде.”