Съществуват две хипотези за пътешествие във времето, които се радват на най-голяма популярност – времевите тунели и космическите струни. Времевите тунели (наричани още червееви дупки) представляват хипотетично съществуващ двупосочен тунел, свързващ две пространствено-времеви точки. Физикът Мичио Каку не само не изключва такава възможност, но дори предполага колко енергия ще е необходима за пътуване във времето чрез такъв тунел. Според него тези пътешествия засега са отвъд възможностите на човешката раса, тъй като е необходимо огромно количество енергия, примерно толкова, колкото се съдържа в една звезда. От своя страна физикът Брайън Грин, занимаващ се със „струнната теория“, се съмнява, че подобен подход е възможен.
Друга популярна хипотеза за възможното пътуване във времето са самите „космически струни“ - тънки енергийни тръби, които на теория се простират през цялата Вселена, която постоянно се разширява. Някои учени предполагат, че тези тънки обекти са налице от първите дни на Вселената и съдържат в себе си огромно количество маса. Тази маса позволява на струните да извиват пространството и времето около себе си. Астрофизикът Ричард Гот от университета в Принстън смята, че космическите струни имат формата на линия и може би са безкрайни. Теоретично тези струни може да бъдат настроени така, че да изкривяват времето и пространството по необходимия начин, което хипотетично дава възможност за пътуване във времето. Но според Гот това би било по силите единствено на една много високоразвита цивилизация, превъзхождаща с хилядолетия нашата.