На 12 април 1961 г. синът на обикновен колхозник от село Клушино влиза в капсула с диаметър само 2.5 м и с чаровна усмивка отлита с бясна скорост в космическото пространство на борда на ракета, която е висока колкото 20-етажна сграда. След 108 минути, обиколил един път планетата, 27-годишният пилот се спуска с парашут обратно на Земята и въпреки че тогава няма социални мрежи, мобилни телефони и информацията не пътува в реално време, Юрий Алексеевич Гагарин веднага става най-известният човек в света.

От баскетболната до ракетната площадка

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, близо до град Гжатск (днес в Гагарински район, Смоленска област, Русия). Семейството му е на селяни колхозници: баща му Алексей Иванович Гагарин е дърводелец в колхоза и инвалид, а майка му Анна Тимофеевна Матвеева е доячка в колхоза. Този простонароден произход после ще се използва активно от пропагандата на Кремъл за успеха, който обикновеният човек може да постигне. В детските си години бъдещият покорител на Космоса е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си. Юрий обича да играе баскетбол и често се застоява пред импровизирания кош, замервайки го с коженото кълбо.

През 1951 г. завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик и се записва в Индустриалния техникум в град Саратов, докато продължава да се занимава активно със спорт. Именно в тези години се увлича по авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18 - двуместен учебен модел за първоначално обучение на пилоти. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. За това време има 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха. Справка с архива на саратовският областен вестник „Младежка заря“ от август 1955 г. показва, че тогава там е публикувана статия „Ден на летището“, в която се споменава името на Гагарин. Ясно е, че младият ентусиаст вече е свързал тясно бъдещето си с небето и продължава да работи за развитието си в тази насока.

Военната си служба отбива в I военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург), в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него с отличие на 25 октомври 1957 г. независимо от някои трудности. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот, който е най-новият от всички флотове на Русия. Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 г. вече е направил 265 часа във въздуха.

На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специалната медицинска комисия признава старши лейтенант Юрий Алексеевич Гагарин като годен за космически полети. Оттук насетне събитията започват да се развиват бързо и на 3 март 1960 г., със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин, Гагарин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва физически и технически тренировки в групата от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От цялата група са отделени шестима, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение Гагаин да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов. Самият Титов също ще остане в историята - той лети в Космоса същата година като Гагарин на борда на „Восток 2“, извършвайки първия полет с продължителност над 1 денонощие.Космическата мисия: залог в битката за глобално надмощие

В разгара на Студената война съветската пропаганда търси всички възможности да покаже превъзходството на своя строй над омразния капиталистически свят. Бъдещият първи космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Харизматичен, усмихнат и добре подготвен, Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток 1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат.

Новината за успешната мисия мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието Герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 г. започва да се чества като Международен ден на авиацията и космонавтиката.

Гибелта на Гагарин: мистерия без ясен отговор

Годините след епичния подвиг не са лесни за Гагарин. От една страна, той става най-известният човек на планетата и се сдобива с международна слава. Обикаля света, обядва с английската кралица, среща се с холивудски звезди като Джина Лолобриджида и получава правото да почива с привилегии в Крим. Превръща се в най-мощното пропагандно оръжие на Кремъл. Но медалът има и обратна страна - твърди се, че Гагарин се е чувствал потиснат и неудовлетворен от това, че не му позволявали отново да излезе в Космоса. В Кремъл са категорични, че е нужен на Земята като символ на съветската мощ. Времето си прекарва в бюрократични борби с космическата администрация относно процедурите за безопасност и предоставяното обучение.

През 1967 г. загива близкият приятел на Гагарин - космонавтът Владимир Комаров. Това става при полет с ракетата „Союз 1", изстреляна въпреки установените при проверките повече от 200 нередности. Гагарин правил няколко опита да предотврати излитането на Комаров, дори изпратил 10 страници доклад до тогавашния лидер на СССР Леонид Брежнев. Година по-късно смъртта ще застигне и него самия.

По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива на 27 март 1968 г. в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово, на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахта им е погребана в стените на Кремъл на Червения площад.

Причината за катастрофата, убила Гагарин и Серьогин, не е напълно изяснена и е предмет на спекулация и на редица конспиративни теории.

Според разсекретени през 2011 г. документи най-вероятната причина за катастрофата е рязка маневра, довела самолета до критична ситуация. Гагарин е бил принуден да я предприеме, за да предотврати сблъсък с метеорологичен балон сонда или да избегне навлизането в горния край на първия слой облачност. Възможно е именно тази маневра да е причината самолетът да влезе в неуправляема спирала и да рухне на земята. Друго разследване излага тезата, че самолетът се е превъртял или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет.

Съществуват някои конспиративни теории за смъртта на Юрий Гагарин. Според една от тях първият космонавт в качеството си на командир на съветския „лунен екип“ от космонавти е умрял по време на предполагаем неуспешен първи опит за пилотиран полет около Луната на борда на "Зонд 4" на 2 - 7 март 1968 г., а не в официално обявената авиокатастрофа на 27 март 1968 г. Според други смъртта на Гагарин е умишлено причинена за отклоняване вниманието на световната общественост от готвещата се интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия.