NASA показа тестове на нова спирачна система, приличаща на летяща чиния

По рано, през пролетта на тази година излезе информация за разработваната от специалистите на NASA новата надувна спирачна система LDSD (Low-Density Supersonic Decelerator), която ще се използва за осигуряване на меко кацане на повърхността на планетите с атмосфера за различните космически апарати. Според плановете на космическата агенция, за първи път спирачната система ще бъде използвана за кацане на повърхността на Марс чрез марсохода от ново поколение – Mars 2020. В момента от NASA стартираха тестовете на тази спирачна система, като в хода на едно от последните изпитания LDSD бе издигната почти на границата на атмосферата с космоса, след което бе пусната към повърхността на Земята.

Спирачната система LDSD включва в себе си надуваем забавител с торидална форма - Supersonic Inflatable Aerodynamic Decelerator (SIAD), който служи за задържане на спускането на космическите апарати при скорост от 3.8 до 2 пъти скоростта на звука. Естествено, че скоростта превишаваща тази на звука над два пъти е твърде голяма за пускането на основния парашут или за реактивната спирачна система тип Sky Crane и с тях не може да се осигури меко кацане. За още по-голямо забавяме на скоростта в системата LDSD присъства и специалният свръхзвуков парашут Supersonic Disksail Parachute, размерите на когото превишават два пъти размера на парашута, използван при спускането на марсохода Curiosity, и който се явява най-големият в света свръхзвуков парашут.

По време на тестовете, системата LDSD е била снабдена с няколко камери с висока резолюция, които са записали всичко, което се случва по време на издигането и спускането. Издигането е осъществено чрез въздушен балон, а ускоряването на изпитателния модул до необходимата скорост е извършено чрез реактивен двигател.
На показания по-долу клип може да се види как елементите на надуваемата система SIAD се разгръща и заема работно положение. Също така, може да се види и пускането на спирателния парашут Supersonic Disksail Parachute, който буквално след секунда, не издържайки натоварването изгубва своята форма, превръщайки се в „парцал“ с неясни очертания. Изпитанията са завършили с „цамбурване“ в Тихия океан близо до Хаваите, след което изпитателния модул е бил изваден от водолази.