Две много различни планети Венера и Марс взаимодействат със слънчевите ветрове по сходен начин. Това съобщи Европейската космическа агенция, като цитира изследвания, в които учените са използвали данни от две аналогични сонди - Mars Express (на рисунката) и Venus Express.
Анализаторите АSPERA (Analyser of Space Plasmas and Energetic Atoms), инсталирани на двете сонди, са практически идентични. Това позволило на астрономите да ги използват не само за изучаване на горните слоеве на атмосферите на двете планети, но и за сравнителен анализ на двете.
Слънчевият вятър - постоянен поток от заредени частици, изхвърляни от Слънцето постепенно унищожава йоносферите на Венера и Марс. Йоносферата е най-горният слой на атмосферата, който се състои основно от заредени частици (йонизиращи се под въздействието на слънчевата светлина), които заради взаимодействието със слънчевия вятър непрекъснато се отвяват в пространството.
Атмосферата на Земята е защитена от действието на слънчевия вятър със силно магнитно поле, каквото няма на съседните планети.
Интересното в случая е, че самото взаимодействие на потоците заредени частици създава около Марс и Венера слаби магнитни полета, които се разтягат в дълга опашка от по-далечната от Слънцето страна на планетата.
Структурата на тези полета е много сходна, независимо, че Венера е значително по-близо до Слънцето, по-голяма е и има по-плътна атмосфера. Според учените това се обяснява с факта, че на височина около 250 километра плътността на йоносферите на двете планети са еднакви.
Изследователите са открили и различия. Тъй като Венера е подложена на атаките на по-концентриран слънчев вятър, магнитното поле около нея е по-силно и частиците от йоносферата, които го напускат, не се държат така, както на Марс.
На Марс пък са открити малки магнитни полета около определени участъци от кората на планетата. В някои области тези полета защитават атмосферата, а в други обратно, ускоряват изтичането на частици от нея в Космоса.
Анализаторите АSPERA (Analyser of Space Plasmas and Energetic Atoms), инсталирани на двете сонди, са практически идентични. Това позволило на астрономите да ги използват не само за изучаване на горните слоеве на атмосферите на двете планети, но и за сравнителен анализ на двете.
Слънчевият вятър - постоянен поток от заредени частици, изхвърляни от Слънцето постепенно унищожава йоносферите на Венера и Марс. Йоносферата е най-горният слой на атмосферата, който се състои основно от заредени частици (йонизиращи се под въздействието на слънчевата светлина), които заради взаимодействието със слънчевия вятър непрекъснато се отвяват в пространството.
Атмосферата на Земята е защитена от действието на слънчевия вятър със силно магнитно поле, каквото няма на съседните планети.
Интересното в случая е, че самото взаимодействие на потоците заредени частици създава около Марс и Венера слаби магнитни полета, които се разтягат в дълга опашка от по-далечната от Слънцето страна на планетата.
Структурата на тези полета е много сходна, независимо, че Венера е значително по-близо до Слънцето, по-голяма е и има по-плътна атмосфера. Според учените това се обяснява с факта, че на височина около 250 километра плътността на йоносферите на двете планети са еднакви.
Изследователите са открили и различия. Тъй като Венера е подложена на атаките на по-концентриран слънчев вятър, магнитното поле около нея е по-силно и частиците от йоносферата, които го напускат, не се държат така, както на Марс.
На Марс пък са открити малки магнитни полета около определени участъци от кората на планетата. В някои области тези полета защитават атмосферата, а в други обратно, ускоряват изтичането на частици от нея в Космоса.
Коментари (0)
Още от HiEnd
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
