Според най-широкоразпространената теория при колонизация на Луната бихме могли да извличаме вода най-вече от полюсите, тъй като там тя е с най-голяма концентрация. Изследване от миналата година извади за пръв път нова теория – че всъщност под лунната повърхност може да съществуват големи количества вода, а сега вече има доказателства за наличието ѝ, както и че е разпределена почти навсякъде.

За да откриват вода на Марс, учените разчитат предимно на спектрометрията. Начинът, по който светлината от Слънцето „отскача“ от лунната повърхност, дава информация за химическия състав, но проблемът е, че Луната излъчва собствена инфрачервена светлина, която може да подаде грешен резултат. Затова в Космическия научен институт в Колорадо са измислили друг подход: те комбинират температурни данни от сателита на NASA, Lunar Reconnaissance Orbite и спектрометрични данни и измервания от индийския орбитиращ сателит на Chandrayaan-1.

Така изследването оборва теорията за концентрацията на вода само на лунните полюси и заявява, че тя е налична под цялата повърхност. За съжаление към момента човешка лунарна база е още доста далечно нещо, тъй като технологията за извличане на тази открита вода още не е измислена така, че да функционира добре.

Тагове: