Астрономите идентифицираха мистериозен нов бърз радиосигнал, който пулсира на редовни интервали, подобно на сърце.

Сигналът, наречен FRB 20191221A, е най-дълготрайният по рода си, откриван някога, и има ясен периодичен модел, повтарящ се на всеки 0.2 секунди за до три секунди. Това е около 1000 пъти по-дълго от други сигнали като него, според изявлението на учените.

Тези сигнали озадачават астрономите, откакто първият беше открит през 2007 г. Мистериозните импулси са изключително ярки и мощни, освобождавайки големи количества енергия за кратък период от време.

Въпреки че вероятно се доближаваме до разбирането какво представляват и откъде идват, открития като това водят само до още въпроси.

FRB 20191221A произлиза от галактика на няколко милиарда светлинни години от нас. Сигналът привлече вниманието на астрономите, защото беше едновременно „много дълъг, с продължителност около три секунди“ и включваше „периодични пикове, които бяха забележително прецизни, излъчващи всяка част от секундата - бум, бум,бум - като сърдечен ритъм“, както Даниеле Мичили, постдокторант по астрономия в Масачузетския технологичен институт и съавтор на нова статия за находката, публикувана в списание Nature, обяснява в изявлението.

„За първи път самият сигнал е периодичен“, добавя той.

Неговият източник може все още да е загадка, но астрономите започват да усъвършенстват отговора: сигналът, подобно на много други от този тип, може да е излъчен от магнетар: силноенергийните и въртящи се останки от колабирала звезда.

„Няма много неща във Вселената, които излъчват строго периодични сигнали“, обяснява Мичили в изявлението. „Примери, за които знаем в нашата собствена галактика, са радиопулсари и магнетари, които се въртят и произвеждат лъчево излъчване, подобно на фар“, казва той. „Смятаме, че този нов сигнал може да бъде магнетар или пулсар на стероиди.“

Има обаче една голяма разлика: новооткритият сигнал е милион пъти по-ярък от неутронните звезди, които сме открили досега.

„От свойствата на този нов сигнал можем да кажем, че около този източник има облак от плазма, който трябва да е изключително турбулентен“, обясни Мичили.

Изследователят и колегите му сега се надяват да използват редовните удари на FRB 20191221A като начин за измерване на скоростта на разширяване на Вселената: завладяващ случай на използване на данните, които екипът събира.

„Това откритие повдига въпроса, какво може да причини този екстремен сигнал, който никога не сме виждали преди, и как можем да използваме този сигнал за изучаване на Вселената“, казва Мичили, добавяйки, че се надява бъдещи телескопи да бъдат използвани за „откриване на хиляди сигнали на месец“, което може да ни доближи до някои така необходими отговори.

Снимка: Unsplash

Виж още: Сатурн губи емблематичните си пръстени, и то по-бързо от очакваното