Орбитата на Луната има необичаен наклон към плоскостта на еклиптиката, в която е разположена орбитата на въртене на Земята около Слънцето. Френски астрономи обясняват, че това е така заради присъствието на друг огромен обект около Земята в миналото.

Популярната теория за произхода на Луната предполага, че тя се е образувала преди около 4.5 милиарда години в резултат на сблъсъка между младата тогава Земя и подобна на Марс протопланета. Това взаимодействие е довело до образуването в околоземна орбита на множество отломъци, които с течение на времето са формирали Луната. Този модел предполага, че наклонът на плоскостта на въртене на Луната трябва да е приблизително около 1 градус, докато това, което наблюдаваме днес е в рамките на 5 градуса. Чрез компютърен модел учените са анализирали няколко сценария, водещи до наблюдавания в момента наклон на лунната орбита. Планетолозите са доказали, че преди около 4.5 милиарда години в полето на притегляне на Земята се е оказало тяло, което е 0.6 до 1.2 пъти по-тежко от спътника ни. В продължение на приблизително 100 милиона години то се е въртяло около Земята, смущавайки траекторията на движение на Луната. След това небесното тяло е паднало на Земята. Сблъсъкът е довел до това, че наклонът на въртене на орбитата на Луната около Земята е станал равен на 10 градуса, а след това постепенно се е намалил до сегашните 5 градуса, а повърхността на планетата е станала богата на желязо, злато и платина. Досега учените предполагаха, че при формирането на Земята тези елементи са били дълбоко в недрата й, а високото им съдържание в горната част на кората е била обясняване с произход от астероидите. Но тази хипотеза пък не дава отговор на това, защо тези астероиди са падали на Земята, а не на Луната.