Астрономи от Японската национална обсерватория откриха древна звезда, която произхожда от една от първите супернови в Млечния път. Откритието може да ни помогне да разберем повече за историята на Вселената.

Първите звезди са били съставени от водород и хелий, породени от Големия взрив. В тях чрез ядрен синтез се появяват въглеродът и кислородът, а когато избухват, суперновите създават и останалите елементи от Менделеевата таблица.

От тях се формират нови звезди, след тяхната смърт цикълът продължава и така до днес. Наскоро учени откриха SDSS J001820.5-093939.2, която носи белези на такава, формирана в зората на времето.

За кратко SDSS е с много нисък състав на метали – има 0.3% от железния състав на нашето Слънце, тоест е отпреди поне няколко поколения звезди. Освен това има радикално различни количества от елементи с поредни периодични числа, кобалт (27) и никел (28) например или скандий (21) и титаний (22). Във всеки от случаите има повече от четните елементи, отколкото от нечетните – характеристика на звезди с над 140 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето.

Тези два факта навеждат учените на мисълта, че SDSS се е родила от останките на единствена по-стара, масивна звезда, заедно с водород и хелий, които за пръв път влизат във звездния цикъл.

Това позволява дедукции относно размера на звездите преди милиарди години – днес всички небесни тела с маса, по-голяма от 150 слънца, се появяват вследствие на сливането на няколко по-малки. Според теорията в ранната Вселена са съществували звезди с до 200 соларни маси. Обстоен анализ на SDSS ни показва, че финалното изригване е било между 10 и 100 пъти по-ярко от стандартна супернова, тоест масата на звездата-родител на SDSS е била между 130 и 260 соларни маси, като учените спекулират, че по-ранните поколения често са достигали размер, 1000 пъти по-големи от Слънцето.

Млечният път малко по малко ни разкрива тайните на Вселената.