Отдавна учените гледат на Луната като на основна част от живота на Земята и едно от изискванията за продължението му. Някои нови проучвания обаче сочат, че вероятно планетата ни не се нуждае от спътника си толкова отчаяно.
През 2011 г. трио учени публикуват резултатите от симулациите си за наклона на оста на Земята без Луната. При сравнение с множество други планетни системи и изграждане на модел на поведение, Земята без Луната всъщност би имала само с десетина градуса по-голямо отклонение от сегашните 23.5. Разликата с по-стари резултати, които твърдят, че Земята ще започне да се върти неконтролирано, се базират единствено на изчислителна мощ – днешните компютри са далеч по-точни, бързи и с по-голяма памет от тези през 90-те.
Според новото проучване, публикувано в Astrobiology Magazine, посоката, скоростта и наклонът на въртене на Земята са повлияни най-силно от резонанса с другите планети в Слънчевата система и най-вече Юпитер.
В заключение най-важните изводи от проучването са, че за планети във външния ръб на обитаемата зона наличието на голяма луна би било лошо – стабилизиране на наклона на оста при такова разстояние от звездата означава силно завишени шансове за пълно замръзване, така че и „голям спътник“ отпада от важните маркери, когато търсим обитаеми екзопланети.