Тези луди, луди сгради

Човекът по природа е доста изобретателен, знаем. Може би затова през последните 100 години архитекти и инженери впрягат всичките си възможности, за да създават едновременно красиви, функционални или дори куриозни проекти. Всяка година ставаме свидетели на все по-уникални и мащабни съоръжения - постижения, с които хората могат наистина да се гордеят.

За жалост обаче някои крайни резултати от екстравагантната или пък недомислената изобретателност невинаги са достатъчно сериозни, за да се появят в реалния живот. Въпреки че ние, хората, обичаме съзнателно да тестваме границите на физическите си възможности (и съответно тези на създаденото от нас), някои футуристични проекти са толкова далеч отвъд всякаква реалност, че може би никога няма да видят бял свят. Но това изобщо не ни пречи да им се порадваме и да помечтаем, нали?

Корабът на свободата Freedom Ship

Не, това не е мечтата на Че Гевара или наследството на Кастро (последният е жив!). Идеята за създаване на свръхгигантски кораб датира още от 90-те години на миналия век. В основата на проекта лежи мечтата за изграждането на плаващ, самоподдържащ се град, който бавно но сигурно дрейфува из Световния океан и обикаля Земята за около 2 години.

Freedom Ship е проектиран да побере спокойно около 100 000 човека, заедно с целия им живот – мини икономическа система, работни места, училища, магазини и всичко останало, от което се нуждае един съвременен град. Ако разгледате по-подробно сайта на проекта, ще бъдете поразени от мащабните идеи, залегнали в него. Научнопопулярният канал Discovery дори е заснел филм за създаването му, който можете да гледате тук. Дължината на чудовищният кораб е близо 1400 метра, ширината – 230, а височината – цели 107 метра.  Наистина това е един цял град.

Една от причините този грандиозен проект засега да не се реализира е, че повечето хора явно не желаят да живеят върху един свръхмодерен… Титаник. Все пак това си е кораб, нали? Освен това да живеете с години на едно сравнително ограничено място, вместо да запалите мотора и да лудеете по магистралите на цял континент, е малко… отшелническо. Но кой знае… някой ден?

Куполът над Манхатън

Изглеждащ малко като кадър от научнофантастичен филм, този купол е съвсем реална идея на американеца Бъкминстър Фулър, който го предлага през 1960 година. Бумът на индустрията по това време е в своя пик, както и замърсяването на въздуха и околната среда в Щатите. Затова този смелчага предлага над Манхатън да бъде вдигнат 3-километров прозрачен купол, който не само да пази богатата част на града от мръсния въздух, но и да задържа топлината в него през зимата. Така на никой вътре нямало да се налага да дава пари за отопление.

Според изчисленията на архитекта цената на купола (около 200 милиона долара) би се изплатила само за няколко години заради спестените суми за отопление и охлаждане, както и за почистване на Манхатън от снега през зимата. Металната конструкция представлява здрав геодезически купол от алуминиева сплав, покрита с прозрачни плоскости, през които се виждат Слънцето и звездите. Според някои изчисления тежестта на конструкцията ще е само няколко хиляди тона и може да бъде изградена за няколко месеца. Но явно на богатите не им се живее под капак…

Дървеният небостъргач

Странната сграда се намира в Архангелск, Русия, и принадлежи на бизнесмена Николай Сутягин. Строителството на този странен „дървен дом“ започнало през 1992 година. Тогава къщата била само триетажна, типично руска, от греди. За няколко години Сутягин вдига няколко етажа нагоре, но в края на 90-те попада в затвора и проектът е замразен.

Няколко години по-късно, когато чудакът е отново на свобода, строежът продължава и достига цели 13 етажа, което е признато за рекорд за дървена сграда по време на специализирана конференция за строежи от дърво в Норвегия. Предложено е тази сграда да се добави в Книгата за рекорди Гинес.
През 2008 година обаче по решение на съда в Архангелск сградата е обявена извън закона. През същата година е демонтирана високата дървена кула. Само 4 години по-късно случаен пожар на съседска къща се пренася върху дървената постройка и останалите етажи от нея изгарят.

Ето едно интересно видео, посветено на чудатата дървена къща и придружено от весела мелодия.

Проектът „Колесница“

Зад това почти невзрачно име се крие наистина безумен проект на американското правителство, за щастие – нереализиран. След детонацията на бомбите над Хирошима и Нагазаки в края на Втората световна война някой „креативен“ американски мозък ражда щурата идея да използва ядрени бомби в качеството на… лопати, с които да разшири значително Панамския канал, както и да изрови цяло ново пристанище в Аляска.

Единствената причина тази лудост да не се случи са хората от малкото градче Пойнт Хоуп (Point Hope!), намиращо се само на 50 километра от началната точка, планирана за бомбардировка. Въпреки че правителството уверява гражданите, че опасност за тях няма да има, съвестните граждани яростно защитават правата си и успяват да прекратят безумното решение.

Все пак подобно нещо се е случило, но далеч на изток в държавата, кръвен враг на САЩ – Русия. На 15 януари 1965 лудите руснаци взривяват умишлено ядрена бомба за да създадат… езеро! И наистина успяват – кратерът след взрива е голям 81 акра. Братушките го пълнят с вода, залесяват и… започват да плуват в него, твърдейки че е безопасно.

До ден-днешен изкуствено създаденото Чаганско езеро е радиоактивно, макар и да се твърди, че радиацията му е на нива, които не са опасни за хората. Ако сте смели – идете да поплувате!

Светът от пясък

Какво можете да направите от мноооого пясък? Остров, разбира се. А какво могат да си направят безумно богатите шейхове в Дубай? Мнооого острови, разбира се.

Дубай е люлка на много съвременни грандиозни проекти (Бурж Дубай, изкуственият остров във вид на палма и др.). Проектът The World обаче е нещо още по-по-най. Идеята е да се създадат изкуствени острови, чиито общи очертания да създават картата на света – на всички континенти. След което, разбира се, да бъдат продадени на богаташи, които да живеят там.

Много от проектираните островчета действително са създадени, като инженерите използват пясък от пустинята. Още докато се строят, се появяват новини за богаташи, закупуващи островчетата, като например слуха, че Анджелина Джоли и Брад Пит са си купили острова Етиопия. Само че за жалост през 2008-а настъпва световната финансова криза и почти никой не желае да си купи пясъчен остров за безумно много пари. Така че те започват един по един да ерозират и да се унищожават.

До днес само един-единствен остров е де факто заселен. Това е Гренландия, върху който са построени имоти не на кой да е, а на владетеля на Дубай Мохамед Бин Рашид Ал Мактум.

Планът Воазен (Voisin Plan)

Франция е дом на велики мислители, както и на големи фантазьори. Въпреки че Шарл Едуар Жанре-Гри (повече известен с псевдонима си Le Corbusier – Льо Корбюзие) е всепризнат в началото на 20 век урбанист, той е и баща на един наистина безумен проект.

Voisin Plan е чисто и просто план за реорганизация на централните стари части на Париж. Урбанистите по онова време са били наистина с революционни идеи, талантливи хора. Те са смятали, че модерният град трябва да е подчинен на неговите функции. А както знаем, Париж е доста старо място и… не съвпадало с идеите на тогавашната експандистка политика (на разширението).

Така че Льо Корбюзие през 1925 година предложил следното. Централните части на Париж да бъдат разрушени, изравнени с земята и да бъдат наново изградени. Идеята била да се конструират 18 стъклени кули, свързани с подземна железница и заобиколени с паркове. Кулите щели да се превърнат в дом на парижките бизнесмени и по това време подобна щура идея за разрушение на града се сторила интересна и разумна на много хора.

За щастие планът не проработил и не бил задействан. Иначе днес нямаше да се радваме на един от най-красивите и романтични градове в света.

Водното конче

В стремежа си да овладеем пренаселването на планетата, както и да изхраним 9-те милиарда души (които ще населяват Земята през 2050-а) се предлагат невероятни проекти. Идеята зад Dragonfly, който ще бъде разположен на о-в Рузвелт до Ню Йорк, е той да представлява гигантска висяща градина. Това е една огромна вертикална ферма, съдържаща не само растения и животни, но и лаборатории, офиси и домове на учени. Всичко е във вид на етажи, като вертикалната ферма може целогодишно да произвежда почти всичко необходимо за обитателите си – храна, вода, природни ресурси. Разбира се, всичко отвътре се рециклира и използва наново, като не се отделят никакви отпадъци и всичко е максимално екологично.

Името Dragonfly идва от мрежовидната структура в централната част на съоръжението, която наподобява крило на водно конче и вероятно ще служи като един вид ветрогенератор на енергия.
За съжаление, макар и уникално красив, екологичен и мечтан, този проект е още далеч от своята реализация. И то не заради пари, а по-скоро заради липса на ултрамодерни технологии, които са нужни, за да се създаде всичко, което виждате на триизмерния модел. Разгледайте страхотните кадри тук.

Фередже за Бурж Халифа

Е, малко своеволно име, плод на фантазията ми. Става дума за съвсем прясно предложение, от февруари тази година. Група дизайнери, обединени под името Op-En, са предложили да опаковат най-високата сграда в света в ефирна, прозрачна отразяваща светлината тъкан. И то без да имат някаква конкретна цел… ей така, в името на изкуството!

Високата повече от 800 метра конструкция Бурж Халифа (известна преди завършването си като Бурж Дубай) едва ли има нужда от нещо допълнително, за да бъде забелязана. И все пак – идеята е да бъде обгърната от тънка, подобна на филм тъкан. Тя ще има и отразителна способност и част от града пред нея ще се отразява в грандиозното съоръжение. То носи проектното име Exo-Burj.

Куриоз: Проектът е предложен, след като наскоро обитателите (собственици и наематели) на Бурж Халифа били заплашени от съвсем реално спиране на асансьорите в сградата. Причината е тривиална – много от тях не били в състояние да платят разноските си по годишната поддръжка, достигаща до 25 000 долара. Затова те били заплашени, че ще трябва да използват стълбите, за да се катерят по 160-те етажа на сградата (общо 2909 стъпала).

Автомобилната кула в Париж

През 1937 година Париж е бил на крачка от това да стане дом на нова 700-метрова кула. Само по себе си това е невероятно постижение дори по днешните критерии, камо ли за технологиите отпреди 80 години.

Най-странното и куриозното обаче е, че тази кула по проект е трябвало да бъде изцяло опасана от външната си страна от… път! Подобно на платната, които сте виждали в многоетажните паркинги. На върха на кулата е трябвало да има цял хотел, така че трябвало да карате колата си по спиралата нагоре, докато стигнете до паркинга на хотела, разчетен за 400 места. Между хотела и паркинга е „натъпкан“ и ресторант.

За да не изхвръкне някоя кола по пътя си нагоре по спиралата, е била проектирана монорелсова система, която трябвало да придържа колите в средата на платното и да контролира тяхната скорост и посока на движение. Въпреки това движението на автомобилите нагоре трябвало да бъде под контрола на шофьорите, така че, имайки предвид инцидентите по нормалните пътища, е странно как движението по странното „шосе“ би било гарантирано.

Автомобилната кула така и не била построена може би защото в крайна сметка разумът е надделял пред лицето на щурата идея.

Мега пирамидата в Шимизу

Проектът се нарича Mega-City Pyramid и както се вижда от графиката, би трябвало да представлява гигантска плаваща пирамидална конструкция, разположена в Токийския залив. Тя трябва да бъде толкова огромна, че да стане дом на 1 милион души, и толкова висока, че спокойно може да побере с лекота 100-етажен небостъргач.

На теория идеята е много добра, защото Япония е изключително гъстонаселена държава. Затова „празното“ пространство в залива пред Токио се е сторило доста примамливо като идеалното място за създаване на нов плаващ град.

Пирамидата трябва да бъде изградена от определен брой по-малки пирамиди, разположени една върху друга на няколко нива, като всяка една от малките е с големината на Голямата пирамида в Гиза (Хеопсовата пирамида). Общата височина на мега пирамидата в завършен вид ще бъде 14 пъти повече от тази на древната пирамида.

Ако бъде построена, тази структура ще бъде най-голямата конструкция, изграждана на Земята. Само че тя е толкова огромна, че към момента никой земен материал не би могъл да издържи на невероятната тежест – пирамидата буквално ще се смаже от собственото си тегло. Да не говорим, че ако само една от подпорите поддаде, един милион души ще се окажат на дъното на залива. Затова, преди изобщо да може сериозно да говорим за подобно чудо, на пазара ще трябва да се появят нови строителни материали от типа на въглеродните нанотръбички – суперздрав материал от бъдещето, за който слушаме от години, но все още не сме видели на практика на пазара.

Източник: wonderfulengineering.com