Kickstarter и двуликият образ на общественото финансиране

Общественото финансиране, или ако запазим оригиналния термин – crowdfunding, е нещо... прекрасно! Започваме толкова емоционално, тъй като сме огромни почитатели на технологиите (без изненада), а места като Kickstarter (Защо Kickstarter има значение) и Indiegogo дават възможност на хората с идеи да открият поддръжници – морални и финансови.

Големите технологични корпорации, загубили вече непорочността на скромното начало, не искат да рискуват. Те работят по предварително зададен план, който още преди старта си е с проверен и с ясен път – без рискове. Не казваме, че иновациите липсват, а че настъпват с малки и добре премерени темпове. Мястото за по-интересните продукти остава другаде – на преден план излиза общественото финансиране. Това е мястото, в което прекрасните идеи разцъфтяват, посети в почва от парите на обикновените потребители.

Най-ярките примери са споменатите сайтове Kickstarter и Indiegogo. От първия произлязоха няколко интересни продукти, които не само оставиха потребителите доволни, но и промениха част от индустрията. Говорим за Oculus Rift и умния часовник Pebble.

Успешните проекти

Един от големите хитове е хладилната чанта за пикник – Coolest Cooler. Тя е и най-успешният проект със събрани над 13 млн. долара. Разполага с вграден блендер, Bluetooth говорител, USB порт, от който да зареждате джаджите си, и още полезни екстри. Само преди няколко дни видяхме нови снимки и всичко върви чудесно – очакваме доволни купувачи.

Coolest Cooler събра около 13 милиона долара

През 2012 г. умният часовник Pebble събира над 10 млн. долара. Джаджата има сериозен успех и до днес остава най-продаваният умен аксесоар. Подобренията са чести, а цената – отлична. Ouya е друг интересен проект, който събира над 8.5 млн. долара. Конзолата с Android, макар и успешно финансирана, има сериозни проблеми след реализацията си – конкуренцията е голяма, а потребителите не остават особено доволни. Може би всичко ще се промени скоро, тъй като Ouya сключи договор с Xiaomi и Alibaba. Следват музикалният плейър Pono, който обещава неповторимо музикално качество (6 млн. долара), Oculus Rift и други.

Случаят Oculus Rift

Очилата за виртуална реалност, създадени от Палмър Лъкей, са дело на чистото желание на един младеж да създаде продукт, който ще му даде това, което търси – качествено виртуално изживяване. Той има чудесна идея, която се развива благодарение на Kickstarter, където събира над 1 млн. долара. След месеци разработка, представяне на все по-добри модели и привличане на големи имена към проекта компанията Oculus VR е купена от Facebook. Това повлича редица негативни мнения – хората се чувстват предадени, тъй като са инвестирали в джаджа, която благодарение именно на техните пари бива изкупена от голяма компания. Прави ли са? До известна степен – да. Те се озоваха в позицията на първоначални инвеститори, които все още очакват своя финален продукт, без да получат нищо от една сделка, достигаща 2 млрд. долара. Хората, подпомогнали проекта, не търсеха облага, а подкрепиха една Идея. Какво щеше да бъде, ако те бяха получили акции? Щяха да са по-богати с по 43 500 долара. (Oculus и Facebook: новият виртуален и социален свят)

Този прецедент породи и интересни въпроси – точно какъв контрол имат потребителите, подкрепили дадена кампания? Очевидно в тази ситуация те не могат да направят нищо друго, освен да недоволстват и да се надяват, че Facebook няма да опорочи проекта, за който са отделили пари.

Правилата на Kickstarter

Сайтът е основан през 2009 година, а общите условия и правилата преминават през редица корекции. Една от последните промени беше през септември. С нея отпадна по-строгият контрол, тъй като преди това всяка кампания преминаваше предварително през одобрението на Kickstarter. Все пак компанията запазва правото си да спре даден проект във всеки един момент, ако сметне, че е наложително и правилно. Но какво могат да направят потребителите, ако подкрепеният от тях продукт се бави или постоянно се отлага във времето? Тук идва и тъмната страна на общественото финансиране – често почти нищо.

Един от най-противоречивите проекти в Kickstarter. Зак Браун иска да събере 10 долара, за да осъществи своя проект – вкусна картофена салата. След 60-дневно финансиране събраната сума надхвърля 55 000 долара. Кампанията е толкова семпла и толкова приятно написана – „Правя картофена салата. Най-основно – това е. Все още не съм решил точно какъв тип.“

След края на кампанията Браун обещава директен стрийминг на процеса на създаване, прави благотворително парти и още интересни инициативи. Картофената салата се появи в момент, в който Kickstarter стана по-либерален към кампаниите на сайта, позволявайки почти всичко, което не е нелегално или опасно.

Според раздел четвърти от новите правила, ако създателите на кампания не успеят да създадат обещания продукт, трябва да обяснят какви са проблемите и да покажат точно как са използвани парите. Логичното е да върнат сумата, но от Kickstarter не могат да ги задължат. Според правилата те могат да получат съвети от спонсорите точно как да се изразходва останалата сума, за да се създаде продукт, дори той да се различава от първоначално обещания. Това предоставя на създателите на кампанията възможност за безкраен процес на разработка.

От Kickstarter също напомнят, че обещаните срокове са условни, а сайтът не носи отговорност за възстановяване на заплатена сума. Разбира се, спонсорите могат да изтеглят своята сума, докато все още трае кампанията. Това е възможно и след това, но само ако създателите доброволно върнат парите.

Това ни отвежда до още едно от неприятните лица на Kickstarter и Indiegogo – проектите, които не са реализирани. Една от най-големите „издънки“ се нарича myIDkey (флашка, в която можете да пазите и управлявате паролите). Събраната сума е 3.5 млн. долара – похарчени, без да е наличен продукт. Половин милион от тях идват от Kickstarter, а другите от инвеститори – това става през 2013 година. В следващите месеци екипът прави редица промени, а малко по-късно идва и лошата новина, съобщена от създателя Бенджамин Чен – „нямаме пари“.

myIDkey е сред най-големите провали. След 3.5 млн. долара финансиране финалният продукт все още липсва.

В края на миналата година Нийл Стивънсън (автор на един от най-добрите сай-фай романи „Криптономикон“), който събра малко над половин милион долара, за да реализира своя компютърна игра, съобщи, че проектът е официално прекратен. Част от потребителите реагираха с разбиране – авторът се е опитал да направи нещо интересно с техните пари, но не успял. Други недоволстват, че парите им са хвърлени на вятъра.

На страница втора - ужасът от Indiegogo

Kreyos: ужасът от Indiegogo

Часовник, който се контролира чрез жестове и глас, мултиплатформен, водоустойчив, батерията издържа седем дни, а цената е достъпна (100 долара). Всичко това, заедно с още множество обещания, помага за спонсорство от 1.5 млн. долара през лятото на 2013 година. Повече от достатъчно пари за сериозна работа, нали? Да, но не.

Очаква се потребителите да получат първите часовници няколко месеца по-късно, но това става след почти година. Произведени са малко бройки, които просто отчайват потребителите – липсва основната обещана функция – контрол чрез жестове, липсва дори тъчскрийн за контрол. Часовниците се развалят при намокряне, а най-големият проблем, който е и последният пирон, Kreyos дори не показва времето точно. Да, това е умен часовник, който не само не успява да бъде достатъчно умен, но дори не може да покаже точен час.

Стив Тан, създател на кампанията, обяснява забавянето и проблемите с Kreyos – хардуерният партньор, който не е свършил своята работа, а е получил предостатъчно средства. По-късно Тан дори добавя, че няма да може да върне парите на хората, тъй като няма финансовата възможност.

Indiegogo, както и Kickstarter не носят отговорност за тези пари. Остават само правни действия. В случая с Тан това не е лесно, тъй като той не живее в САЩ. Но дори и този вариант е малко възможен. Проблемът е, че спонсорите трудно могат да се организират – те не знаят нищо за останалите, но и са от различни краища на света. Много проекти продължават да са във въртележката на разработване – нито са мъртви, нито показват признаци за живот. Спонсорирането на хардуер остава много рисково, а често обещанията са огромни.

Само потребителите са потърпевши?

Често събраните суми надвишават многократно поставената цел. Това обаче не означава големи богатства за създателите на кампаниите.

Камерън Мол стартира проект, чиято цел е създаване на интересен плакат – Бруклинския мост, изработен изцяло от надписи. Целта е 10 000 долара, но тя е преизпълнена – 64 597 долара. И оттук тръгва дългият път на осъществяването й. Началото започва с 5% комисиона за Kickstarter, която се равнява на над 3000 долара. Същите проценти се удържат и за някои от преводните суми, тъй като преминават през различни разплащателни системи. Част от разходите отиват, за да покрият създаването на самата кампания, а други за създаването и разпространението на продукта. Всичко това, което отнема и немалко време, води до чиста печалба за Мол в размер на по-малко от 5000 долара.

Подобна е и ситуацията със създателите на кампания за издаване на първи брой на списанието The Great Discontent. Те събират над 100 000 долара, което надхвърля първоначалната цел. Сумата не стига и те дори влагат собствени средства и отново – без да се броят стотиците часове, прекарани в създаване на продукта. Не всеки има късмета на Oculus и Pebble, които са по-скоро изключения.

Умният часовник Pebble

Горчивата истина: не липсват измами

Въпреки че общественото финансиране набра сериозна скорост, не трябва да забравяме, че там където са замесени пари, има и измами. Рон Фрост иска да създаде пълнометражен филм, базиран на краткия Don’t Move, отличен с множество награди. Оказва се, че Фрост няма нищо общо с оригиналното заглавие и дори няма права да работи по него. Тук опитът за лъжа е твърде явен и Indiegogo прекратяват проекта.

Ед Наш създава кампания, която събира пари за създаване на карти за игра, украсени със страховити картини, изработени в ретро стил. Обещанието е, че спонсорите ще ги получат няколко месеца по-късно. Това не става, а Наш дори спира да отговаря на купувачите. Тази ситуация води и до първото правно дело, в което участва публично финансиране.

Последният пример е руска компания, която обещава умен аксесоар, наречен GLOBE. Той трябва да мери калории през кожата и дори да следи нивото на глюкоза. Кампанията надхвърля един милион долара, а от Healbe обещават продукта само няколко месеца след края на финансирането. Множество експерти по медицински уреди изказват мнението си, че подобен продукт не може да работи коректно, а и самото време за производство е нереалистично. Много хората изтеглят парите си, но и много остават – все пак са събрани над милион долара. Към момента липсва развитие.

Тъмната страна

Общественото финансиране може да се използва за създаване на страхотни иновативни продукти, но подобно на всяка търговия, опасности не липсват. Въпреки някои проблеми сигурни сме, че това е бъдещето, което ще развива технологии и цели индустрии, стига да се опазим от неговата двулична същност.