Motorola Razr 5G със сигурност е стъпка в правилната посока в сравнение с предшественика си. Макар на пръв поглед моделът много да прилича на миналогодишния, има куп разлики, малки и големи, които могат да бъдат изтъкнати.

Повече от носталгия

Нека започнем, като си припомним защо всъщност се роди идеята за сгъваемите телефони. През последните десетина години свикнахме да използваме смартфони с все по-големи дисплеи. Появиха се и таблети, но те бързо се превърнаха в нишова категория заради недобрата си преносимост. Сгъваемите устройства са естествената еволюционна стъпка по пътя към мечтата за възможно най-голям екран в тяло, което се побира в джоба ни.

Motorola Razr 5G поема в малко по-различна посока. Основният дисплей е с размерите на стандартен смартфон, но се сгъва до ултрапортативен формат. Начинът, по който го прави, също е нестандартен. Новият механизъм се нарича zero gap hinge и при него екранът леко се надига, преди да се прибере, което кара двете половини да се „залепят“ една за друга без почти никакво разстояние между тях. За хората, които се чудят – да, приемането на обаждания става с разгъване, а приключването, със сгъване.

Сензорът за пръстови отпечатъци е преместен отзад и е удобен за използване, когато искаме да отключим смартфона, без да го разтваряме. Отворен ли е, вече се получава съвсем различна ситуация, защото сензорът се пада в долната половина и просто не сме свикнали да го търсим там, затова ще отнеме известно време за придобиване на този навик. Тази година дизайнът изглежда много по-завършен и функционален. Вече не може да се каже, че е продиктуван само от носталгия.

Предимството на двата екрана

Тук е моментът да спомена, че една от големите разлики сравнение с предишния модел е функционалността на Quick View дисплея (външния екран). На него вече може не само да се преглеждат известия, но и да се отговаря на тях, ако успеете да се справите с миниатюрната клавиатура (ако не, въвеждането с глас също върши работа), може да се гледат YouTube видеа, да се слуша музика от Spotify, вижда се и превюто, ако си правите селфи с основната камера, а навигацията с Google Maps също може да се активира оттам. Има и една предварително инсталирана за него игра, Astro Odyssey, която е същата като тази на Google с динозавъра, който прескача кактуси, която се появява в браузъра, когато нямаме интернет. Като цяло може куп приложения да бъдат отворени, но ще ви се появи съобщение, че те не са оптимизирани за подобен формат и може да не функционират подобаващо. Също така апликациите, които активирате на малкото екранче, автоматично се пренасят на основния, когато разгънете Razr 5G. 

Като говорим за него, той е същият като в миналогодишния модел. 6.2 инча, P-OLED (plastic OLED). Резолюцията е 876 х 2142, което значи, че видеата в YouTube достигат максимално качество от 720p. Искаше ми се тази година дисплеят да е FHD+, но пък от друга страна тази резолюция пак е по-добра от на iPhone 11 например и ще ни позволи да изстискаме малко повече живот от батерията. Тъй като екранът е пластмасов, в него се отразява почти всичко, когато е под директна слънчева светлина. Осезаема е и разликата на допир сравнение със стандартните стъклени панели.

Успехът се крие в малките детайли

Сърцето на Razr 5G отново е най-мощният процесор от среден клас на Qualcomm за тази година – Snapdragon 765G. Той поддържа новите 5G скорости и ако сте абонат на Vivacom, вече ще може да се възползвате от тях на определени места, с това устройство. Този чип не е изненада, защото говорим за флагман на дизайна и инженерството, а не в общоприетия смисъл на думата. Платформата предлага достатъчно мощност (особено с 8-те GB RAM и предостатъчните 256 GB вътрешна памет), като същевременно държи цената в приемливи граници. Съществената разлика с миналогодишният процесор (Snapdragon 710) е в разпределението на ядрата. От 2 performance + 6 power efficiency, се преминава към 1 prime, 1 performance и 6 power efficiency разпределение. Без да се впускам в детайли ще кажа, че това се отразява благоприятно както на производителността, така и на живота на батерията.

И като говорим за него, тук останах приятно изненадан. Капацитета от 2800 mAh е малко притеснителен на пръв поглед, но се оказва, че комбинацията от енергийно ефективният процесор, по-ниската резолюция на основния екран, оптимизациите и факта, че вече могат да се вършат много повече неща от Quick View дисплея, помагат на смартфона да издържи цял ден при моето средно до високо използване. По-малкият капацитет означава и че бързото зареждане (с кабел, не е налично безжично) от 15W е напълно достатъчно.

Видимо подобрение

Основната камера е 48 MP и за мое огромно щастие има оптична стабилизация (много подценяван компонент) и Quad Pixel технология. Нивото на детайлите е добро, а HDR-ът работи отлично и цветовете са наситени, но в същото време реалистични. Камерата е само една, което си е рядкост през последните години, но отново казвам, че този смартфон няма за цел да се сравнява с конкуренцията – той играе в собствена лига.

 *Снимки - основен сензор

Има и 20-мегапикселова предна камера, която е най-полезна за отключването с лицево разпознаване, ако не искате да използвате сензора за пръстови отпечатъци. Селфитата могат спокойно да се правят с по-добрият основен сензор и Quick View дисплея, а качеството е с очевидна разлика (цветовете са по-бледи, фона не е толкова добре замъглен, по-малко детайли) така че едва ли тази камера ще бъде използвана толкова често, при наличието на другата.

 *Предна камера (20 MP)

 *Основна камера (48 MP)

Направен за да изпъква, не да се конкурира

Както вече на няколко пъти споменах, не е редно да сравняваме Motorola Razr 5G с познатите ни досега смартфони. Който си купи тази машина, няма да е заради камерите, дисплея или живота на батерията. Това е произведение на изкуството, отличаващо се със своята иновативност, различен начин на мислене и смелост, да бъде едно от първите по рода си, в зората на сгъваемите телефони.

Тазгодишният модел може и да прилича на предишния, но предлага подобрения в почти всички аспекти, където искахме да видим такива. Благодарение на по-ниската цена и новите функционалности, той прави една крачка в правилната посока – достъпност, макар все още да е много рано да говорим за мейнстрийм пазара.

Продуктови снимки: Motorola

Вижте още: Moto G 5G Plus – какво остава, ако махнем 5G (РЕВЮ)