Всяка година започва с големи надежди и още по-големи обещания, но не говоря за личните, като „започвам да спортувам“ или „спирам цигарите“, а онези за иновациите и покоряването на технологични върхове. Като технологични журналисти задачата ни е да открием потенциала, да проследим развитието и да отсъдим успеха на технологичните компании. Да сложим критичната оценка спрямо експертизата си, с която да помогнем на читателите да гласуват по-добре с портфейла си.

Невинаги ни се получава. Ревюирането на продукти и коментирането на тенденции по-често са субективни, отколкото обективни, което ни поставя пред най-голямото предизвикателство на професията ни. Да намерим баланса между личното си мнение и практичната полезност на текстовете ни за читателите ни, което е трудно, но и много вълнуващо.

В личен план това предизвикателство ми донесе удоволствието да проследя отблизо първата същинска иновация в геймърските лаптопи от много време насам. Също така тествах някои извънземни продукти и наблюдавах как безжичната геймърска периферия измества традиционната. А по средата на лятото научих нещо ново и днес имам самочувствието и капацитета да говоря за още един тип потребителска техника - слушалките.

Да се лее…звук!

Юнският ни брой започна с невинната ми идея да направим селекция от слушалки и прерасна до това да тествам около 20 модела на различни компании, сред които Sony, Razer, JBL, Logitech и др. Дотогава знаех какво прави един геймърски модел добър, но селекцията ме научи на тънкостите при останалите предложения. След месец с разнообразни като класове и характеристики слушалки лично чух разликата между модели с отворен и затворен дизайн, класически и асиметричен дизайн на диафрагмата, различните честотни обхвати и разнообразно изтъкания звук. И научих дефинициите на термини като sound stage. На практика имах представителна извадка от модели, която да ме „обучи“, така че днес да мога да препоръчам по нещо за всеки, независимо дали обича силния бас, струнните инструменти или е заклет рокаджия.

Безжичните слушалки преминават през една от най-големите си еволюции.

Съвсем логично това разпали интереса ми към аудиотехниката и най-вече мобилните слушалки. Този сегмент претърпя голяма промяна под напора на един основен външен фактор - премахването на 3.5мм аудио жак от повечето топ смартфони. Това накара най-големите в бизнеса да подобрят значително представянето на безжичните слушалки. Те най-сетне започнаха да се възползват от теоретичния си най-голям плюс в звуково отношение - независимостта от вградените DAC (цифрофо-аналогов преобразувател) и усилватели на мобилното устройство. Най-просто казано, това са технологиите, които превръщат сигнала в звук, който може да чуете, и причината един модел слушалки да звучи съвсем различно, свързан към различни устройства. Тази така важна преработка на сигнала/звука премина изцяло в хардуера на самите слушалки. Това от своя страна развърза ръцете на производителите и от гледна точка на изтъкаване на звука и по-лесната интеграция на функции като Extra Bass. А за нас, потребителите, всичко това означава, че към компактността и удобството, свързани с носенето на слушалки без кабел, сега се добави и аудио представяне, което не отстъпва по нищо на това на жичните слушалки. И понякога дори го надскача.

Като върхова точка на цялото развитие в сегмента мога да посоча появата на два интересни модела - Apple AirPods и Bragi The Headphone. Именно те станаха пионерите в новия подсегмент на „напълно безжичните слушалки“, или тапи, които не са държани една за друга от кабел - било той свързан към мобилното ви устройство или само във вид на лента. Bose, AKG, JBL и много други големи имена се включиха в този нов тренд. На IFA 2017 Sony пък представи напълно безжичните тапи WF-1000X с Adaptive Sound Control. Тази технология ви позволява да настроите звукоизолацията на тапичките така, че тя да пропуска звука от глас. Удобна функция, която скоро ще изпробваме на практика.

Независимо обаче дали говорим за напълно безжични слушалки или други вариации с Bluetooth свързаност, не можем да отречем едно: те вече не отстъпват по нищо на жичните. В много отношения са дори по-добри. Комфортни, сигурни и с все по-добър звук от жичните си вариации. Защо тогава продължаваме да оплакваме аудио жака, вместо да се хвърлим с радост на новата вълна в аудиотехниката, която ни предоставя повече свобода от всякога?

Между крайностите и баланса

В света на геймърския хар­дуер и периферия тази година се обособиха три основни линии. Най-крещящата е приела мантрата „колкото повече, толкова повече“ до степен, в която дори Мечо Пух би казал, че е твърде много. Част от нея бяха концепции, съществуващи само за да предизвикат фурор, като такава за лаптоп с три монитора, друг с водно охлаждане или 10-килограмовия Acer Predator 21X на цена от 17 хиляди лева, който даже се продава и в България.

Той е най-вече доказателство, че една луда концепция може да бъде изпълнена. Практичен ли е? Не, в комплекта е включено куфарче на колелца, необходимо за пренасянето му. Предлага ли невиждано гейминг изживяване? Отново не. Уникален ли е? Да, безспорно.
Това е първият в света лаптоп с извит 21-инчов дисплей и две видеокарти Nvidia GeForce GTX 1080 от десктоп клас. Дизайнът е крещящо геймърски, с всичките му остри ръбове, гео­метрични форми, ярки цветни акценти и LED светлини, включително на вентилаторите, един от които можете да гледате през специално стъклено прозорче. Той не е лаптоп, не е и десктоп. Просто съществува, гордо окичен от етикетите „геймърски“ и „премиум“, но същевременно стои доста далече от геймърите. Дори от онези, които търсят премиум качество. И причината за това е не само високата цена, но и доста спорното му на практика приложение.

Max-Q е промяната, от която гейминг лаптопите имаха нужда.

В настолния сегмент масивните продукти са нещо нормално, затова и 49-инчов PC монитор не е нещо, което да приемем за непрактично. Samsung CHG 90 по-скоро е продукт, който предоставя хардкор изживяване от ново естество. Той изисква мощен хардуер, за да работи оптимално, и по-голямо финансово вложение, но в замяна предоставя нещо различно, усъвършенствано, дори иновативно. Сред характеристиките на CHG 90 например са не само висока резолюция и огромно работно поле, но и 144 Hz честота на опресняване и HDR. Високата честота на опресняване вече от няколко години е задължителна характеристика за гейминг монитор, но HDR стандартът тепърва навлиза на PC пазара. Нещо повече, той дори не може да бъде интегриран в монитор по същия начин, по който в телевизор. В настоящата си експериментална фаза в сегмента HDR не е характеристика, която продава, а такава, която обещава по-дълъг живот на продукта си.

Ако при Acer Predator 21X непрактичното е с цел демонстрация на способности, при Samsung CHG 90 е нещо позитивно и гаранция за ползване в дългосрочен план. Това е монитор, който трябва да изчака софтуерът да навакса, за да демонстрира всичките му възможности - от HDR до нестандартната резолюция със съотношение 32:9. Освен всичко това CHG 90 е представител и на онези продукти, които бягат с бясна скорост от „утвърдения“ дизайн на геймърските продукти. Той крещи елегантност и класа, което го поставя в друга водеща линия на развитие в гейминга през 2017.

Тази година „избухналостта“ в дизайните на продуктите намалява, а компаниите изритват вече отегчителната червено-черна светодиодна визия. В същото време грандоманията на Predator 21X и CHG 90 се очертава да е по-скоро изключение и подобно на слушалките се търси освобождаване от оковите на кабелите и намаляване на обема на продуктите, така че да са по-удобна част от динамичния начин на живот.

„Порастването“ в дизайна се вижда в периферията като Logitech G433 - геймърски слушалки с удобен дизайн и разнообразни цветове. По-удобни и „нормални“ са и новите безжични геймърски мишки и клавиатури на компанията, но най-видимо е развитието при гейминг лаптопите. Основна причина за това е Max-Q инициативата, която Траян Цеглет от Nvidia описа като „Новата философия в [продуктовия] дизайн на гейминг лаптопите“ по време на интервюто ни тази пролет.

Тя е първата истински значима иновация в сегмента от поне десетилетие насам. Целта й е гейминг лаптопите да станат ултра тънки, ултра тихи, ултра леки, но и да запазят високата си производителност.

Ако това описание ви звучи точно като Razer Blade, то сте успели да разпознаете Max-Q пионера. Razer са основен партньор на Nvidia за създаването на всички изисквания на Max-Q сертификацията и тестването на специално оптимизираните GPU чипове за нея. Blade заслужено носи и прозвището „убиец на MacBook“ с минималистичните си размери, изчистено шаси и в пъти по-голяма мощност от тази на предложението на Apple. Други два Max-Q модела - Asus ROG Zephyrus и Acer Predator Triton 700 - се движат уверено в тази посока, но им остава да изминат още малко път.

Тази промяна в дизайна показва, че компаниите най-сетне са разбрали, че геймърите отдавна не сме само 15-годишни. Геймърските продукти ще преминат в мейнстрийма. Не изцяло, крайности винаги ще има, но поне в премиум сегмента бъдещето изглежда принадлежи на Max-Q. Това размиване на границите между геймърското и негеймърското може би изглежда като негативна тенденция за някои от вас. Но не е. Защото само с промяна и иновации могат да бъдат разбити предразсъдъците не само в този технологичен сегмент, но и за игрите и гейм индустрията като цяло. Игрите не са само за деца или тийнейджъри. Те са най-интерактивната развлекателна форма. И в тях вие сте главният герой.