Трябва да призная, че бях развълнуван от слуховете за Motorola X Phone, който по-късно се превърна в Moto X. Месеци преди официалния анонс на устройството вярвах, че то ще бъде първата кулминация от съвместния труд на Motorola и Google. Относително безмълвно обаче Ерик Шмид и компания представиха устройство, което, макар и интересно, не успя да ме впечатли достатъчно силно. Медийният шум обаче бе поглъщащ, почти на ръба на разумното. Всяка малка иновация с Moto X се хиперболизира от американските медии, което е обяснимо, имайки предвид, че това вероятно е най-местният смартфон, който един жител на страната може да си купи. Именно този апел на Moto X ме кара да смятам, че за разлика от iPhone, който също се разпространи постепенно, Moto X няма да пожъне успехи отвъд океана.
"Цветен смартфон от среден клас"
Мразя да разсъждавам в спецификации и цифрите никога не са били причина да избера даден продукт. Никога не съм се впечатлявал от мегапиксели, брой ядра, гигахерци и огромни дисплеи, а от крайните изживявания, които устройствата предоставят. Именно затова основният ми телефон продължава да бъде iPhone, който отстъпва сериозно дори на Android смартфон от среден клас от гледна точка на сурова изчислителна мощ. Moto X обаче е различен случай.Цената
Moto X е смартфон от среден клас. Това няма значение, говорейки за производителност. Сигурен съм, че комбинацията от персонализирания от Motorola Snapdragon S4 Pro и 2 GB RAM е достатъчно добра за всички възможни задачи, но срещу същата сума американските потребители могат да получат далеч по-актуални устройства като Samsung Galaxy S4, iPhone 5, Sony Xperia Z и казано накратко - всеки топ енд смартфон с по-добри спецификации от Moto X. Както вече споменах, суровите спецификации наистина нямат значение, но не мисля, че новото предложение на Motorola може да предложи много повече, дори да се абстрахираме от тях.Абсурдни ограничения
Това ли е всичко?
Като всеки технологичен ентусиаст, бях изненадан, но и обнадежден от новината, че Google купува Motorola Mobility. Оттогава минаха две години и с всеки изминал ден съм склонен да вярвам, че плановете на Google за Motorola са далеч по-скромни, отколкото цялата индустрия очакваше. Сигурен съм, че Ерик Шмид не купува създателите на първия мобилен телефон само за да се справи с първата фаза на патентните войни. Днес очакванията за Nexus от Motorola и дори превръщане на компанията в хардуерно подразделение на Google обаче изглеждат крайно нереалистично. Екипът на Google няма строг и ясен план за Android и няма как да го съдим за това, поглеждайки към шокиращия пазарен дял на платформата. Изглежда ключът към успеха на зеления робот е именно в абсолютната свобода на партньорите и обобщено - в хаоса.