Трябва да призная, че бях развълнуван от слуховете за Motorola X Phone, който по-късно се превърна в Moto X. Месеци преди официалния анонс на устройството вярвах, че то ще бъде първата кулминация от съвместния труд на Motorola и Google. Относително безмълвно обаче Ерик Шмид и компания представиха устройство, което, макар и интересно, не успя да ме впечатли достатъчно силно. Медийният шум обаче бе поглъщащ, почти на ръба на разумното. Всяка малка иновация с Moto X се хиперболизира от американските медии, което е обяснимо, имайки предвид, че това вероятно е най-местният смартфон, който един жител на страната може да си купи. Именно този апел на Moto X ме кара да смятам, че за разлика от iPhone, който също се разпространи постепенно, Moto X няма да пожъне успехи отвъд океана.

 

"Цветен смартфон от среден клас"

Мразя да разсъждавам в спецификации и цифрите никога не са били причина да избера даден продукт. Никога не съм се впечатлявал от мегапиксели, брой ядра, гигахерци и огромни дисплеи, а от крайните изживявания, които устройствата предоставят. Именно затова основният ми телефон продължава да бъде iPhone, който отстъпва сериозно дори на Android смартфон от среден клас от гледна точка на сурова изчислителна мощ. Moto X обаче е различен случай.
Motorola набляга на "уникални изживявания", повечето от които всъщност са налични в наскоро представените Droid смартфони за Verizon. Други са строго софтуерни и е учудващо, че Google не настоява за внедряването им във всички Android устройства и най-вече - в Nexus линията. Добър пример вероятно е стартирането на камерата с поклащане на китката. Други възможности включват допълнителен хардуер: смартфонът слуша за фразата "Okay, Google Now" постоянно, което е наистина интересно и се случва благодарение на постоянно работещ модул. Същото се отнася и за активния екран в заключено състояние, който реагира на всяко изваждане на смартфона от джоба ви. Всичко това обаче е по-скоро щипка екзотична подправка върху, за съжаление, по-скоро посредствен кулинaрен експеримент.
Медиите наблягат на разнообразието от цветове, което, меко казано, ме озадачава. Разбира се, става въпрос за строго относителен въпрос, но не мисля, че има много потребители, които ще харесат някои от вариантите. Съдейки по лични наблюдения, почти всички предпочитат неутрални цветове за мобилните си устройства. Сигурен съм, че дървените панели ще допаднат на мнозина, но все пак това ли е невероятната възможност за персонализация, която всички очаквахме?

Цената

Moto X е смартфон от среден клас. Това няма значение, говорейки за производителност. Сигурен съм, че комбинацията от персонализирания от Motorola Snapdragon S4 Pro и 2 GB RAM е достатъчно добра за всички възможни задачи, но срещу същата сума американските потребители могат да получат далеч по-актуални устройства като Samsung Galaxy S4, iPhone 5, Sony Xperia Z и казано накратко - всеки топ енд смартфон с по-добри спецификации от Moto X. Както вече споменах, суровите спецификации наистина нямат значение, но не мисля, че новото предложение на Motorola може да предложи много повече, дори да се абстрахираме от тях.
Компанията разчита на патриотичния елемент, което е повече от разбираемо. Но достатъчен ли е той за масов успех, дори в САЩ?

Абсурдни ограничения

Сигурно е, че Motorola е била притисната от времето преди анонса на Moto X. Една от основните отличителни черти на смартфона, цветните задни панели и акценти, са налични само в мрежата на най-големия GSM оператор в САЩ, AT&T. Също като Apple, която предложи iPhone само при договор с него, Motorola разчита на почти ексклузивно партньорство. Потребителите на останалите оператори, сред които и най-големият като цяло - Verizon, ще трябва да се задоволят с неутрални разцветки. Така една от малкото интересни черти на Moto X изчезва. Сигурни сме, че Motorola и Google правят всичко възможно, за да се справят с ограниченията и да предоставят онлайн конфигуратора на клиентите на всички оператори, но нямаме идея кога ще се случи това.

Това ли е всичко?

Като всеки технологичен ентусиаст, бях изненадан, но и обнадежден от новината, че Google купува Motorola Mobility. Оттогава минаха две години и с всеки изминал ден съм склонен да вярвам, че плановете на Google за Motorola са далеч по-скромни, отколкото цялата индустрия очакваше. Сигурен съм, че Ерик Шмид не купува създателите на първия мобилен телефон само за да се справи с първата фаза на патентните войни. Днес очакванията за Nexus от Motorola и дори превръщане на компанията в хардуерно подразделение на Google обаче изглеждат крайно нереалистично. Екипът на Google няма строг и ясен план за Android и няма как да го съдим за това, поглеждайки към шокиращия пазарен дял на платформата. Изглежда ключът към успеха на зеления робот е именно в абсолютната свобода на партньорите и обобщено - в хаоса.
Противно на последните редове, фактът, че Moto X не използва най-новата версия на Android, е разочароващ. Той окончателно доказва, че Google не може да си върне контрола върху Android. Как може да очакваме Лари Пейдж и компания да се справят с фрагментацията, когато не успяват да предоставят напълно чисто и актуално изживяване дори в устройствата на Motorola, която е тяхна собственост?
Moto X е страхотно устройство. То обаче не е голямата мечта за обединението на интернет гиганта Google и телекомуникационния пионер Motorola, а просто поредният смартфон на втората.