Учените се приближават до създаването на работеща изкуствена клетка. Екип биофизици са разработили изкуствени мехурчета, които сами променят формата си и се придвижват.

В природата цитоскелет обвива клетката, това е и частта, пресъздадена от учените. В тяхната конструкция двуслойна липидна сфера (органично съединение, подобно на восъка и мазнината) е запълнена с микротубички за якост на мембраната. Добавени са протеини за движение, които заедно с тубичките образуват слой течен кристал. В това си състояние материята не е нито течна, нито твърда, но има характеристики и на двете, подобно на ненютониева течност.

Двуизмерната подредба на микротубичките прави невъзможно идеалното пасване с триизмерната сфера, в която са разположени, затова се образуват несъвършенства. При излагане на различни атмосферни влияния тези несъвършенства се активират и предизвикват спонтанни движения. Когато учените извличат вода от мехурчето чрез осмоза, спадащата мембрана променя структурата си и образува нови форми, включително някои шипообразни издатъци, подобни на камшичетата при едноклетъчни организми.

Откритието може да послужи за създаване на работеща изкуствена животинска клетка - материал за конструкцията на роботи и протези, които да бъдат по-ефективни и качествени. Изкуствени органи от подобни клетки биха могли да работят безкрайно и да удължат продължителността на живота многократно. Публикацията е позиционирана на корицата на септемврийския брой на журнал Science.

Вижте още: Google и Calico искат да "излекуват смъртта"