На 31 август Европейската комисия публикува предварителните резултати от обществената консултация за преминаването към лятно часово време в Европа. Тази консултация онлайн, която се проведе между 4 юли и 16 август 2018 г., получи 4.6 милиона отговора от всичките 28 държави членки — най-големия брой отговори, получаван някога при обществена консултация на Комисията. Съгласно предварителните резултати 84 % от отговорилите предпочитат да бъде прекратено преместването на часовниците два пъти годишно.

Европейският комисар по транспорта Виолета Булц представи предварителните резултати на колегиума на Комисията, който проведе първата си дискусия за възможните следващи стъпки.

"Милиони европейци използваха нашата обществена консултация, за да бъде чут гласът им. Посланието е много ясно: 84 процента от тях не желаят повече часовниците да бъдат премествани. Ние ще предприемем съответните действия и ще изготвим законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета, които след това заедно ще вземат решение", казва комисар Булц.

Предварителните резултати показват също, че повече от три четвърти (76 процента) от отговорилите смятат, че опитът им с преместването на часовниците два пъти годишно е много отрицателен или отрицателен. Изтъкнатите от участниците в допитването основания за прекратяване на смяната на времето са свързани с отрицателните последици за здравето, увеличения брой пътни произшествия или липсата на икономия на енергия.

Председателят на Европейската комисия Юнкер включи въпроса за лятното часово време в политическата програма като част от ангажимента да се действа мащабно по важните въпроси, като същевременно на държавите членки се оставя възможността да вземат решенията в области, където това е най-уместно. Обществената консултация по въпросите на лятното часово време беше организирана от Европейската комисия като част от текущата ѝ оценка на действащите разпоредби за смяна на времето в Европа. Тя е следствие също така от резолюцията на Европейския парламент, приета през февруари 2018 г., както и на искания от държавите членки, заинтересованите страни и гражданите.

Гласът на Европа и България

Най-много са гласувалите в Германия (3.79 процента от населението), следвана от Австрия (2.94 процента) и Люксембург (1.78 процента), а най-малко - във Великобритания (0.02 процента), Румъния и Италия (0.04 процента). В България са гласували 0.18 процента.

Най-голям процент желаещи да бъде отменена сегашната практика има във Финландия и Полша (и двете по 95 процента), а най-малък - в Гърция (44 процента).

84 процента от българите, участвали в анкета на Европейската комисия, искат да се сложи край на смяната на времето два пъти в годината.

Пътешествието на една стрелка

Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия и енергоносители, но и да се използва повече светлата част на деня. Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано, за да пестят свещите. Франклин цитира старата английска поговорка Early to bed, and early to rise, makes a man healthy, wealthy and wise. За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувано през 1907 г. Запален играч на голф, англичанинът не харесвал, че трябва да преустанови игра заради падащия мрак. Уилет лобира за идеята до смъртта си през 1915 г., но не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки наличието на значително лоби.

Успоредно с него такава идея има и новозеландецът Джордж Хъдзън. Неговият аргумент също е несериозен - като запален колекционер на насекоми, той искал да има достатъчно време след работа, за да се занимава с хобито си.

По време на Първата световна война Германската империя въвежда лятно часово време (Sommerzeit), за да пести въглища в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Русия и още няколко държави чакат до 1917 г., а Съединените щати възприемат мярката през 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен преди повторно въвеждане. 

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г. От 1979 г. до 1996 г. включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).

През 1997 и 1998 г. лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври. От 1999 г. лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.

Въпрос на гледни точки

Как ни влияе смяната на часовото време - това е въпрос, по който учени, бизнесмени, политици и широката общественост невинаги могат да постигнат консенсус. Все пак разбирането е, че смяната на времето се отразява върху съня, сърцето и дори върху кожата на човек. Всяко смущение в циркадния ритъм, колкото и да е незначително, влияе върху човешкото здраве и в частност върху кожата. Кожните клетки също имат вътрешен биологичен часовник и смяната на времето "разстройва" способността им да се подмладяват и обновяват. Смяната на времето се отразява и върху съня. Загубата на един час почивка през нощта води до недоспиване и чувство на умора. За да компенсират тази липса, експертите препоръчват на хората да вземат горещ душ преди лягане, да медитират и да спят леко облечени. Сърцето също страда от преминаването от зимно към лятно часово време. Изследване на учени от университета на Алабама, САЩ, показва, че в деня след смяната на времето рискът от инфаркт се увеличава с 10 процента.

На практика ние извличаме по-малко ползи от слънчевата светлина сутрин, между 7 и 8 часа, тъй като повечето от нас са или под душа, закусват или пътуват в колата или автобуса към работа и училище. Когато се приберем и ни остава свободно време следобеда, обаче вече е тъмно. Хората свързват зимното часово време с по-дълги, тъмни и студени дни и това води до увеличава шансовете човек да се почувства депресиран. Според проучване на датски учени от университета Орхус преминаването от лятно часово време към стандартното причинява увеличаване в броя на диагностицирани пациенти с депресия, а не смяната в дължината на деня или лошото време например.

Други обаче смятат, че е несериозно да се твърди, че един час смяна във времето влияе върху здравето на хората. Сега светът е толкова "отворен", че промяна с един час не може да ни се отрази негативно. В глобалния дигитален свят хората консумират съдържание, пътуват и общуват без значение на географски и часови ограничения. Друг аргумент - в днешното време, в което се използват много и различни технологии, вече е спорно дали наистина се пести електроенергия при смяната на зимното с лятното часово време.

Възможността чрез смяната на часовото време да се удължи денят е добра и по други причини. Даже и да не се пести вече електроенергия, смятам, че е хубаво, когато в България през лятото е светло до 21:30 ч. По-дългият ден дава повече възможности за вътрешна енергия на хората, защото могат да прекарват повече време сред природата и това е полезно.

Освен това по-дългото слънчево греене се отразява положително на човешката психика. При по-дълъг ден хората имат повече жизненост и имат по-големи възможности да оползотворяват времето си, включително и навън сред природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това действа негативно на психиката им.

Следващи стъпки

Окончателните резултати от обществената консултация ще бъдат публикувани през следващите седмици. Сега Комисията ще изготви предложение до Европейския парламент и до Съвета с оглед на промяна на настоящите разпоредби за смяна на часовото време.

Повечето държави членки имат стара традиция в разпоредбите за смяна на времето, която в много случаи датира от Първата и Втората световна война или от петролната криза през 70-те години. От 80-те години насам Европейският съюз започна постепенно да приема законодателни актове, въз основа на които всички държави членки да се споразумеят да преминават едновременно от зимно към лятно часово време и обратно и да бъдат премахнати националните графици. От 1996 г. всички европейци преместват часовниците си с един час напред в последната неделя на март и с един час назад в последната неделя на октомври. Целта на правилата в ЕС не беше да хармонизира режима на смяна на времето в ЕС, а да преодолее проблемите, особено в секторите на транспорта и логистиката, които възникват поради некоординирано прилагане на смяната на времето през годината.

Паралелно с разпоредбата за преминаване към лятно часово време в Европейския съюз държавите членки използват три различни часови зони или стандартно време. Решението за стандартното часово време само по себе си не се влияе от правилата на ЕС за лятното часово време или евентуалните промени в тях. (Държавите от ЕС днес се простират върху три часови зони: западноевропейско време, или време по Гринуич (GMT), централноевропейско време (GMT+1) и източноевропейско време (GMT+2). Осем държави членки (България, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Румъния) използват GMT+2 като стандартно време. 17 държави членки (Австрия, Белгия, Хърватия, Чешка република, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения, Испания и Швеция) използват GMT+1, а останалите три държави (Ирландия, Португалия и Обединеното кралство) — GMT.) Стандартното часово време се определя по отношение на GMT (време по Гринуич) или UTC (координирано универсално време).

Дължината на деня варира в зависимост от географското положение на държавите от ЕС. В северните държави членки сезонната промяна по отношение на дължината на деня е голяма и се характеризира с тъмни зими с къси дни и светли лета с къси нощи. В най-южно разположените държави от ЕС дължината на деня и нощта почти не се променя през годината.

На този етап има убедителни доказателства, че позволяването на некоординирани промени на часовото време в държавите от ЕС ще навреди на вътрешния пазар поради по-високите разходи за трансгранична търговия, неудобствата при превоз, комуникации и пътуване и по-ниската производителност в рамките на вътрешния пазар на стоки и услуги. Затова, каквото и решение да вземат Брюксел и държавите членки, необходимо е то да е съгласувано и в хармония.

Оцени:
Рейтинг: 5
Най-четени
Всички

iPhone 11 с „невидим“ ъпгрейд на камерата

88 | 22.04.2019
Още от HiComment

Богатите също плачат: най-големите продуктови издънки на Apple

77 | 05.04.2019