Преходът към next-gen конзолите ни дава много причини да се вълнуваме от бъдещето на игрите. Въпреки това, докато предвиждаме какво ни предстои, трябва да отдадем почит и на тези, базирани на сегашното поколение, които ни доведоха до този момент. В крайна сметка следващите големи хитове са възможни само благодарение на нововъведенията в геймплея, умелото разказване на истории и технологиите, които виждаме през последните няколко години.

СПЕЧЕЛИ УНИКАЛЕН 55-ИНЧОВ PHILIPS 4K OLED805! ИЗБЕРИ И ГЛАСУВАЙ ЗА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В НАГРАДИТЕ ЗА НАЙ-ДОБРО СЪДЪРЖАНИЕ НА 2020/2021 НА HICOMM!

В този материал ще отбележим най-големите постижения на разработчиците за сегашните платформи. Невъзможно е да споменем всяка страхотна игра на PS4, Xbox One, Switch и PC, но ще се опитаме наистина да се спрем на най-доброто от най-доброто.

 

Трите игри на това поколение, които просто не може да пропуснете

 

God of War

Избиването на боговете от гръцкия пантеон не е лека задача, дори когато си разярен спартански пълководец, който няма какво да губи. Заключителната точка на отмъщението на Кратос беше поставена с премахването на Зевс. Светът на Гърция беше потопен в хаос, а съдбата на Кратос бе неясна. Не остава много за вършене, когато всички богове от митологията са мъртви, нали? Пред студиото, създател на играта, стоеше задачата да преобрази основите, на които здраво стъпваше играта. Sony Santa Monica несъмнено се справи брилянтно със задачата.

Пътешествието е дълго, свирепо и безмилостно и изпълнено със спиращи дъха моменти – едновременно красиви и сурови. God of War e по-добра от всякога!

Поредицата винаги е била известна с експлозивните и брутални битки, стихията от ярост и динамични сцени, заключителни атаки и адреналин. Дървото от възможности на различните оръжия на Кратос и Атрей поддържа постоянно геймплей разнообразие; кустомизацията на героя и системата за ъпгрейдване чрез руни и камъни карат играча да изследва всяко скрито място от картата за постигането на по-добра статистика. Напоеният с митология свят подбужда към изследване на всяко кътче, а връщането към недостъпните преди това места никога не е било по-забавно. Новото попълнение в поредицата е може би най-дългото приключение на Кратос до момента, наброявайки близо 30 часа брутален геймплей. RPG елементите и системата на развитие са добре приветствана промяна, която прави един шедьовър още по-ненадминат.

 

Uncharted 4: A Thief's End

 

Ubisoft може да пренася Assassin's Creed в който си иска исторически период, Rockstar може да провокира по най-различни начини с Grand Theft Auto, а Activision да налива милиони в бюджета на Call of Duty, но в 2016 г. – цели девет години след излизането на първата Uncharted игра – никой не можа да направи по-истинска и грабваща игра от Naughty Dog.

Оттук насетне да пишеш за Uncharted 4 става изненадващо лесно, защото няма друго модерно заглавие, чието име да говори така ясно за качеството му. Графиката е разкошна, анимациите са гъвкави и плавни, локациите са разнообразни и атрактивни, а за капак на всичко нивото в Мадагаскар ни показва ясно, че Naughty Dog може да създаде и страхотен офроуд рейсър, стига само да поиска.

Но истинската звезда в играта са диалозите. Няма друго заглавие, което да създава толкова автентична атмосфера, разчитайки преди всичко на размяната на реплики между героите. Нолан Норт и Трой Бейкър са безупречни в ролите си на Нейт и Сам, а всички останали майсторски им пригласят, за да се насладите на най-неподправените диалози, познати във видеоигра. Добродушните закачки се редуват със сериозни и емоционални диалози и всичко е толкова естествено, че може да се закълнете, че това са най-обикновени хора, чийто разговор случайно сте дочули.

 

Red Dead Redemption 2

 

Най-новата игра на Rockstar ни повежда в мрачния Див запад и една реалност, която е сурова и насилствена, но и исторически достоверна. Вместо магически заклинания и древни мечове тук размахвате револвери. И въпреки това двете игри от поредицата имат много общи моменти начело с фокуса върху дори дребните детайли, които се натрупват, за да създадат един динамичен свят, богат на колоритни персонажи. Като геймплей RDR2 е без забележки главно защото всичко, което очаквате да има в един уестърн, го има и тук. Свободно яздене и ходене от град в град, игри с карти и зарове, сбивания, пиене на уиски в бара, дуели по улиците и престрелки с множество бандити.

Стартът на играта идва 12 години преди събитията в оригинала, когато Дивият запад е наистина див. Ако първата игра беше свързана с това, как един бандит трябва се справи с това, че е остарял и заплашен от изчезване, тъй като цивилизацията на ХХ век навлиза и пограничните райони са опитомени, продължението показва процеса на това опитомяване във всичките му форми на насилие и размирици. Вие сте Артър Морган, ветеран от същата група престъпници, които ловихте в ролята на Джон Марстън в оригиналната игра, и застанал на ръба на своето изчезване.

Основният проблем е, че при всичкото това богато съдържание в един момент неминуемо сте заплашени да се удавите в него. Но със своя страхотен жив свят, интересна история, чийто завършек ще ви накара да запомните героя завинаги, както и множеството неща за правене Red Dead Redemption 2 все още стои като най-добрата уестърн история, която може да напишете сами.

 

Три заглавия, които трябва да изиграете заради историята

 

The Last of Us: Part II

 

The Last of Us: Part II е едно паметно пътуване през мрачните кътчета на човешката душа до върховете на историята на гейм индустрията. Тя има доста общо с първата игра, като отново ще прекарвате доста време в неравна борба с орди мутирали врагове. Играта дава някои нови възможности и движения на героите, като например преодоляване на пропаст с въже и плаване с лодка из наводнена територия. Също така Ели вече плува – нещо, което тя не можеше и от което се страхуваше в The Last of Us.

Naughty Dog демонстрира очевидни подобрения по системата за крафтинг, както и сериозни визуални ъпгрейди на оръжията. Локациите, които може да посетите в The Last of Us: Part II, са все така разнообразни и злокобни, да не говорим, че ще ви се наложи да играете опасна игра на криеница със заразените, както и с две враждуващи фракции.

The Last of Us: Part II обаче не е Uncharted, преките огнестрелни битки са крайното решение, а акцентът пада върху внимателното придвижване и изследването на картите, като емоционалните моменти по пътя на героите не спират да ви държат на ръба на напрежението.

 

Quantum Break

 

Quantum Break е амбициозен проект на студиото Remedy, което направи Max Payne и Alan Wake. Ако сте запознати с тези игри, вероятно вече се досещате и какво може да очаквате тук – атрактивни престрелки и завързана, макар и леко объркана история. Сюжетът в Quantum Break се върти около идеята за пътуванията във времето и опитите на главния герой да попречи на възхода на злонамерената корпорация, ръководена от някогашен негов приятел и учен. Гласът и външния си вид в играта дават няколко известни актьори, сред които Шон Ашмор (X-Men), Айдън Гилън (Game of Thrones) и Доминик Мойнахън (Lost). Типично за стила на Remedy, историята е доста натруфена и пълна с метафори, но все пак някак изглежда по-реалистична и здраво стъпила на земята – доколкото това изобщо е възможно за сюжет, в който героите пътуват във времето и спират куршуми с голи ръце, – отколкото тази в Alan Wake.

Що се отнася до самия геймплей, Quantum Break определено бе „най-геймърската“ игра на Remedy, поне до излизането на Control. Освен динамична бойна система и типичен cover-based шутър от трето лице имате още специални умения, ъпгрейди и дори платформинг. Всичко това се допълва от няколко момента, наречени „на кръстопът“, когато трябва да вземате решения, влияещи директно на хода на сюжета. Освен това самата игра е придружена и от своего рода сериал, който допълнително свързва отделните епизоди. Битките са стандартни за жанра, но се допълват успешно от уменията, свързани с манипулацията на времето и пространството, така че да имате малко повече възможности.

 

Spider-Man

 

Като на шега тронът на Batman: Arkham като най-добра игра със супергерои изведнъж се разклати доста сериозно. Да, Spider-Man е толкова добра. Играта на студиото Insomniac Games e триумф в разказването на супергеройска история. В рамките на изключително красивата реализация на Ню Йорк Спайдър-мен се движи с невероятна грациозност и бясна скорост както между покоряващите небесата небостъргачи, така и в сините и слънчеви небеса на града. Усилията на Insomniac Games да вдъхнат живот на Спайди дават безспорен резултат не само в изобразяването на супергероя, но и в пресъздаването на личния хаос на Питър Паркър, неговите връзки и неочаквани житейски обрати.

Тази сложна мрежа от взаимоотношения разделя това спайдърменско преживяване от другите супергеройски игри на пазара. Историята е изпълнена с „душа и чар“ и с лекота улавя сърцата и умовете, без да се страхува да забави темпо след тежка битка, за да покаже, че Питър е също толкова интересен, колкото и неговото геройско алтер его. Историята е изпълнена с образите на познати злодеи – Скорпионът, Носорогът, Електро, Фиск, Лешоядът, но в главната роля този път е поставен нов и свеж образ – Негативният и неговата организирана армия от „демони“.

Подобно на Батман поредицата, Spider-Man вдигна летвата за най-обичания комиксов герой. От началото до самия край играта успява във всички аспекти да представи визуално, звуково и гейм приключение, задължително за всеки фен. Усещането, че можеш да правиш всичко, на което е способен Паякът, е най-яркият успех на студиото, но и една от най-добрите причини да притежаваш PS4. Чакането на продължение е изпитание за всеки играч, а преиграването за отключване на всички костюми и сили е несъмнено голяма отговорност.

 

Трите най-експлозивни шутъра от първо лице

 

Call of Duty: Black Ops III

 

Хората могат и да одумват Call of Duty, но няма съмнение, че що се отнася до геймплей механиките, това е един от най-солидните шутъри на последното десетилетие. Въпреки че историята и обстановката се променят, самото действие наистина е много стабилно и играта заслужено си остава най-големият комерсиален хит на гейм пазара. Феноменален мултиплейър и много добре развит зомби режим правят сингъл кампанията като нещо допълнително, а в комплект всичко това ни дава най-добрата CoD игра.

Black Ops III предлага огромен брой комбинации от оръжия и модификации за тях заедно с множество пъркове, гранати и т.нар. Wildcards, като с всичко това получавате почти безпрецедентно ниво на кустомизация и забавление в онлайн режимите. Няма съмнение, че скоро най-добрите играчи отново ще намерят „своите“ предпочитани оръжия и ще възникнат неминуемите проблеми с баланса, но поне на този начален етап всичко в играта изглежда изключително балансирано и практически всеки може да си хареса оръжие и стил на игра, независимо дали предпочитате снайпери, картечни пистолети или помпи.

И, разбира се, това не би било игра на Treyarch, ако в нея нямаше зомбита. Зомби режимът е тук и с него дори получавате картата Shadows of Evil, която е най-голямата зомби карта до момента.

 

Titanfall 2

 

Titanfall 2 разширява мултиплейър концепцията на оригинала и добавя изненадващо готина сингъл кампания, всичко от което ни служи за напомняне колко добри наистина могат да бъдат ветераните от Respawn.

Независимо дали сте в ролята на Pilot, или управлявате Titan, Titanfall 2 се играе и усеща като изключително удовлетворяваща игра. Балансът и взаимодействието между човек и машина са това, което прави шутъра толкова безупречен. Пилотите могат да използват своята скорост и пъргавина, за да неутрализират гигантите. На свой ред екип от титани разполага с грубата сила и първична мощ, която да посее пълно разрушение и да неутрализира факта, че щитовете на титаните вече не се регенерират в мултиплейър.

Именно в своите онлайн режими Titanfall 2 показва най-съществени подобрения – от атрактивни карти до възможности за тактически маневри. Всеки коридор е потенциална арена на единоборство, а на всяко отворено пространство може да демонстрирате паркур умения. Изобщо вертикалният елемент в картите е много добре застъпен и е едно от нещата, които правят прехода между пилоти и титани толкова плавен.

 

Doom (2016)

 

Събуждате се в странна високотехнологична лаборатория. По някаква причина сте оковани с вериги за някакъв древен саркофаг... Това е началото на дългия ви път по марсианските бази на UAC (Union Aerospace Corporation), през ада и обратно. Това е Doom.

Нещото, което впечатлява най-много в играта, е дизайнът на нивата. Почти всяко (с няколко изключения) представлява  лабиринт от тунели и арени. Завръщат се познатите карти ключове от предишните игри. Често има скрити зони с екстри, които карат играча да не оставя нищо необиколено. Наистина ще трябва да ползвате картата, за да намерите всичко, но пък тя е невероятно удобна и интуитивна.

Враговете са многобройни и всеки допринася изненадващо към геймплея, когато го срещнете за пръв път. Демоните са базирани на враговете от първите игри, но имат нови и разнообразни умения. Повечето са опасно подвижни: дори много големите, което държи скоростта на битките на много високо ниво. Саундтракът е тежък и подходящ за атмосферата на играта. В точните моменти музиката става по-напрегната и със сигурност предизвиква прилив на адреналин.

 

Три от най-добрите ролеви игри, които ще ви позволят да бъдете героят, който искате

 

Fallout 4

 

Светът на Fallout 4 не е толкова красив, колкото този в The Witcher 3 например, но самото усещане за мащаб е невероятно, а когато погледнете всичко отвисоко, не може да не се удивите от това приключение, в чийто център сте самите вие. Нивата на Fallout 4 са огромни и пълни с живот. По грамадната карта редовно преминават търговски каравани, често се натъквате на различни поселища, които може да освободите и управлявате. Когато го направите – най-често след като спасите хората от някаква надвиснала над тях опасност, – получавате достъп до работилницата там. От нея можете да изработвате най-различни предмети и екипировка, които иначе срещате в света на играта, както и цели сгради, което пък придава стратегически елемент на геймплея. Така можете да построите цели стражеви кули, електроцентрали и дори терминали. На свой ред те могат да се ъптлейдват и да се разрастват, а не трябва да забравяте и нуждите от вода, храна, легла и защита на обитателите, за да бъдат те доволни. Гледайки как стратегическата мрежа бавно се разраства, определено дава усещане за това, че сте свършили нещо добро, да не говорим, че по този начин отключвате и други функции като снабдителни маршрути между отделните градове.

Да, Fallout 4 не е съвършена, а на моменти е и доста грубичка… и въпреки това ще се връщате отново и отново към нея. Тук има толкова много неща, които да откриете и направите, и във времето, когато не сте пред екрана, продължавате да мислите за това, с кой куест да се захванете, с кого да се съюзите и да се опитвате да отгатнете какво ви очаква след това. И това показва магията на постапокалиптичната вселена по най-добрия възможен начин.

 

The Witcher 3: Wild Hunt

 

Богатство от реалността. Така с една дума можем да опишем най-лесно онова, което ни поднася епичното фентъзи RPG приключение The Witcher 3: Wild Hunt. Красотата на огромния отворен свят; разнообразието от куестове, занимания и предизвикателства; подробните диалози; безупречното озвучение; дълбоката митология; красивият дизайн на героите и атрактивната бойна система – всичко това може да бъде обобщено със същата тази дума.

The Witcher 3 дава ново измерение на понятието „отворен свят“ и буквално ни кара да забравим онези скучни и плоски занимания, които толкова често се появяват в подобни игри, претендиращи за разнообразие и свобода. В центъра на този пищен фантастичен свят е Гералт – ловец на митологични зверове, наемник и човек, кръстосващ тези пътища, за да изпълни една лична задача. Пътят му го среща с множество истории, съдби и герои, като от главната линия се разклоняват десетки допълнителни нишки и куестове, някои важни, а други по-дребни. Всички истории обаче са интригуващи и почти няма да видите скучните задачи от типа на „Отиди от точка А до точка Б и убий персонажа С“. Няма да е пресилено да кажем, че The Witcher 3 поставя нов стандарт за начина, по който трябва да бъде структурирано съдържанието в една ролева игра.

Историята в The Witcher 3 става толкова дълбока, колкото бихте искали да бъде. Може да задавате допълнителни въпроси, да поемате множество странични куестове и да играете с избрано от вас темпо. Важно е, че нищо в света на играта не е черно и бяло и повечето решения, които ще вземете, имат последици, изразяващи се по един или друг начин. Историята е интересна и никой от героите ѝ не е застрахован от превратностите на съдбата. В един момент ще поемете контрол над Ciri, като смяната не е по избор, а става в определен миг от историята. Тя е доста по-различна като управление и арсенал и може да ви се стори по-ограничена от титулярния герой. Сюжетът и диалогът обаче си остават силната страна на заглавието. The Witcher 3 е стъпка по-напред от своите предшественици именно,защото успява да разкаже една лична история.

 

Dragon Age: Inquisition

 

Вече повече от десетилетие канадското студио BioWare се придържа към една утвърдена формула за своите високобюджетни заглавия – дай възможност да геймърите да създадат свой герой с висока степен на кустомизация; добави богат, емоционален и пълен с дълбочина и история свят и разположи в него добри геймплей механики. Почитателите на вселената на Dragon Age ще останат приятно изненадани, тъй като Inquisition е най-мащабната и голяма игра от серията. Сюжетът е свързан с минали събития и почти на всяка крачка има дребни препратки към стари случки, персонажи и легенди. Познаването на митологията на света не е задължително, но определено засилва усещането за атмосфера и за потапяне в играта.

За разлика от предните игри тук картата е огромна. Всяка зона е почти толкова голяма, колкото цялата Dragon Age 2 и обширните отворени пространства напомнят на Skyrim. Околната среда е пресъздадена с големи подробности, независимо дали се намирате в планини, гори, пустини или градове.

 

В заключение

 

Да се спреш на най-добрите игри за цяло едно поколение не е никак лесна задача. Между утвърдените високобюджетни заглавия и изненадващия успех на хибридната конзола Nintendo Switch отиващата си генерация ни даде стотици изключително интересни заглавия в различни жанрове и формати. Истинско предизвикателство пред геймърите бе да успеят да обърнат внимание на всичко, което излиза на пазара.

Със сигурност вие също имате собствено мнение по въпроса и затова ви приканваме да го изразите в тазгодишното издание на HiComm Entertainment Content Awards за 2020/2021. Разделили сме всичко запомнящо се от отиващата си година в 11 тематични категории, където ще откриете за всеки по нещо, независимо дали сте почитатели на големия екран, на гейминга или на модерната музика. Освен обичайните заподозрени, като блокбъстъри и претенденти за „Оскар“, сериали, български филми и музика, в наградите има още категории, посветени на видео- и смартфон игрите, както и на мобилните приложения.

А един от вас, гласувал в HiComm Entertainment Content Awards 2020, ще може да се потопи в любимите си филми и видеоигри по неповторим начин, наслаждавайки се на картина с естествени цветове и богат контраст. Наградата през тази година е тънкият и елегантен 55-инчов Philips 4K OLED805 телевизор, който допринася с истинска дълбочина и плавни движения към съдържанието, което обичате. Ambilight красиво допълва картината и превръща гледането в уникално изживяване.

Снимки: Sony

Виж още: Защо телевизорът Philips 55OLED805 бе признат от EISA 2020 за най-изгодната OLED TV покупка? (РЕВЮ)

Още от HiComment