Лятото (обновено) е доста скучен от хардуерна гледна точка сезон. Enter 2019 – годината, в която дверите на хардуерното изобилие се отвориха и ни обсипаха с десетки нови продукти. Благодарение най-вече на AMD за пръв път от много, прекалено много време насам отново е фън да си РС ентусиаст, а в ъпгрейда отново има интрига.

Вижте още: Четири идеи за евтин ъпгрейд с големи ползи за вашето РС

Разбира се, при толкова много и разнообразни оферти, изсипали се на пазара за толкова кратък период от време (буквално седмици), никак не е лесно човек да прецени кое наистина си струва и кое не. Кое може да почака и кое има приоритет.

В този кратък текст ще се опитаме да внесем малко ред в хаоса на предлагането, който ни поднесоха РС хардуерните компании през последните седмици, и да отсеем, така да се каже, зърното от плявата.

Отвътре навън

Започваме с най-интересната част от новите оферти, а именно фамилията Zen 2 процесори на AMD. Години наред РС микропроцесорният пазар беше потънал в скучна леност, доминиран по безспорен начин от Intel, чиито продукти за съжаление бяха без реална конкуренция в този сегмент. Чиповете на AMD изоставаха отчайващо по отношение както на производителност, така и на енергоефективност, което им отреждане незавидната роля на логичен избор единствено за потребители със силно, силно ограничен бюджет.

През 2017 това се промени драстично с анонса на новата Zen генерация процесори, които буквално за една нощ стопиха трупаната години наред преднина на Intel. Нещо повече, те предложиха нещо нечувано и невиждано дотогава в този сегмент от пазара – впечатляващо изобилие от многоядрена производителност на изключително достъпна цена. И макар все още да изоставаха леко от Intel аналозите си, буквално ги смазваха във всяко приложение, оптимизирано за използване на повече от 2–4-процесорни ядра.

Две години по-късно AMD вече не просто заличиха практически всяка разлика в производителността между техните продукти и конкурентите им на Intel в същия ценови клас, но и направиха нещо още по-интересно – направиха ъпгрейда на процесор отново смислена операция.

Години преди това Intel залагаха на минимални подобрения във всяка своя следваща генерация чипове. Отделно всяко ново поколение използваше и нов процесорен цокъл (често поради чисто маркетингови, нетехнологични причини). Това не само оскъпяваше излишно ъпгрейда на процесор, но го и правеше леко безсмислен – защо да се харчи една немалка сума пари за минимален прираст в производителност и практически същия набор от функционални характеристики?

В рамките буквално на три процесорни генерации AMD сложиха край на тази практика. Първо всички техни Zen чипове използват AM4 цокъл, за който компанията гарантира поне четири години безпроблемна поддръжка. Това означава, че на една AM4 дънна платка можете да използвате както Zen първа генерация, така и наследника ? Zen+, а сега вече и Zen 2. На теория дори следващото поколение чипове (вероятно Zen 2+) също ще разчита на AM4 цокъл, така че ако сте купили дъното си през 2017 с първата фамилия Ryzen, то в рамките на жизнения му цикъл няма да има проблем да ъпгрейднете поне три пъти процесора си.

Разбира се, на практика нещата стоят малко по-сложно заради огромното разнообразие от различни модели дънни платки от различни производители, но засега, поне до ниво Zen 2, AMD спазват обещанието си за пълна обратна съвместимост поне на 90 процента.

И което е още по-интересното, в ъпгрейда на процесор действително има смисъл, тъй като скокът в производителността от поколение към поколение никак не е символичен и варира от 13 до 20 и повече процента. Което, повярвайте ми, е доста в света на модерните процесори.

AMD също така продължават с доказалата се като изключително успешна стратегия за предлагане на все повече ядра на все по-достъпна цена. В рамките на текущата Zen 2 генерация например компанията вече има 12-ядрен модел с цели 24 треда на цената на 8/16 ядрен Intel, а през есента възнамерява да предложи дори 16-ядрен, 32 треда чип отново на потребителска платформа. Това означава, че за сравнително достъпна цена всеки домашен потребител ще може да се сдобие с 16/32-ядрен процесор – нещо, което до скоро беше запазена територия единствено за сериозните, профи платформи и струваше хиляди долари.

Накратко казано, в момента ъпгрейдът на процесор е сред най-смислените покупки, които можете да направите, тъй като на пазара се предлагат фантастични чипове на, меко казано, достъпни цени.

Комбинирайте модел от типа на Ryzen 5 3600 и дънна платка от среден клас – с да речем B450 или дори по-стария B350 чипсет и разполагате с високопроизводителна РС платформа с 6-ядрен, 12 треда процесор за по-малко от 700 лева. За справка това е горе-долу цената, на която Intel все още предлагат 4-ядрените си чипове от висок клас (Core i7-7700K например) или 6-ядрени модели, но без hyper threading.

Що се отнася до избора на дънна платка, заедно с новите Zen 2 процесори AMD пуснаха и новия си чипсет X570, но продуктите, базирани на него, са все още твърде скъпи, без да предлагат функции, които биха били от особена полза в стандартна, домашна РС система. Да, поддръжката на супер бързата нова PCI Gen 4 технология е страхотна екстра, тъй като тази версия на шината може да осигури максимален пропускателен капацитет с фантастичните 30 GB/s. Но в момента практически няма приложение, което да изисква или да се възползва от подобни нечовешки скорости.

Затова, ако искате дъно от наистина висок клас, някой моделите, базирани на X470 или дори X370, ще ви предложи много по-добро съотношение от цена и опции. За повечето домашни потребители обаче B350/B450 дъно е напълно достатъчно, а ако разполагате с наистина ограничен бюджет, дори най-евтините A320 варианти са нелоша опция – особено ако става дума за HTPC система за мултимедия, филми и музика, на която няма да се играят тежки, модерни игри.

Вездесъщото видео

Тук, разбира се, навлизаме в строго геймърска територия. Ако видеоигрите не ви вълнуват особено, спокойно можете да прескочите тази секция, понеже към днешна дата функцията на един графичен адаптер е най-вече и основно свързана с гейминга. За всичко останало дори сравнително скромният видео модул, вграден в много от централните процесори (почти всички Intel модели или чипове от типа на Ryzen 3 2200G/3200G и Ryzen 5 2400G/3400G), вероятно ще ви е напълно достатъчен.

Успоредно с новите си Zen 2 чипове AMD пуснаха и първите два модела видеокарти, базирани на графичната им архитектура от следващо поколение Navi.

Това безспорно „съживи“ ситуацията на пазара за графични решения, по начина, по който Zen 2 разбуни духовете в микропроцесорния сегмент.

Nvidia веднага отговориха с рефреш на последната си RTX фамилия видеокарти и известно понижение на цените. От което, разбира се, най-много спечелихме ние – РС потребителите, тъй като и в този дял от пазара в момента изобилства от предложения с отлично съотношение цена, производителност и характеристики.

Първият въпрос, на който трябва да си отговорите при избор на видеокарта в момента, е държите ли на ray tracing поддръжка във все още доста малкото на брой видеоигрални заглавия, които предлагат тази нова технология, или не. Ако максимално модерната визия е приоритет за вас, то единственият ви избор са предложенията на Nvidia. За щастие след последната ценова редукция можете да намерите модели, базирани на най-достъпния RTX процесор – RTX 2060, за около 700 лева. Разбира се, това не са малко пари, но най-новите хардуерни екстри винаги са изисквали заплащането на определен премиум – в технологичния свят това е нещо като неписано правило.

Ако не настоявате на RTX функции обаче, възможностите ви са доста по-големи и разнообразни. Новите Radeon 5700/5700XT например ще ви предложат производителност на нивото на Nvidia RTX 2070/2080, но при 30–40% по-ниска цена.

В ценовия клас до 600 лева пък базираната на Nvidia GeForce 1660Ti е отлично предложение – високата производителност на най-модерната Turing архитектура на компанията, но без допълнителните RTX екстри.

За хората с най-ограничен бюджет адаптерите на AMD, използващи вече поостарялата, но все още прилична Polaris архитектура – например Radeon RX 580/590, все още са нелошо предложение, особено ако не възнамерявате да играете на резолюции над 1080р (Full HD).

Ако сте запален почитател на видеоигрите, безспорно следва да насочите основната част от бюджета си за ъпгрейд именно към видеокарта. Няма друг компонент в една типична РС система, който да ви предложи толкова сериозно, видимо подобрение в игралната производителност, колкото графичният адаптер, така че всички останали покупки би следвало да са по-нисък приоритет.

Памет

Само преди 18 месеца покупката на RAM беше разорително начинание. Комплекс от фактори, на които няма да се спираме подробно, за сравнително кратък период от време изстреляха цените на този изключително важен за всяко едно РС компонент буквално в стратосферата. Просто за сравнение стандартен 16 GB кит памет, който сега се предлага за около 200 лева, само преди година струваше над два пъти повече!

За щастие в момента нещата на пазара за оперативна памет се стабилизираха и цените вече са относително нормални, дори се говори за тенденция към бъдещо понижение. С все по-растящата популярност на новите Ryzen процесори на AMD обаче това може да се промени. Тъй като те разчитат на революционна нова архитектура, скоростта им се влияе в значителна степен от скоростта и вида на използваната оперативна памет. На масовите в момента Intel платформи на практика не си струва инвестицията в супер бърза (и скъпа) памет с тактова честота от типа на 3600 MHz и по-висока.

Ако разполагате със Zen чип обаче, използването на подобна памет не е лоша идея. Причината е, че новите AMD процесори всъщност се състоят от няколко по-малки чипа, които комуникират вътрешно посредством супер високоскоростна шина, наречена Infinity Fabrc. Тя работи в пряка корелация със скоростта на оперативната памет и по подразбиране използва тактова честота от 1800 MHz (т.е. ефикасни 3600 MHz).

Ако инсталираната памет е по-ниска, това увеличава времето за комуникация между процесора и RAM модулите, което леко понижава производителността. Спадът, разбира се, е сравнително скромен и, честно казано, дори при настоящите доста прилични цени на паметта едва ли си струва да инвестирате в модули със скорост от ранга на 3600 MHz или по-висока. Далеч по-разумно е да вземете малко по-бавна, но доста по-евтина RAM – нещо от класа на 3000–3200 MHz ще ви е напълно достатъчно, а евентуалния остатък от бюджета си за ъпгрейд да инвестирате в компонент, който ще ви донесе наистина чувствителен прираст в производителността – например видеокарта или SSD.

Дискова подсистема

И като заговорихме за SSD, едва ли има по-подходящо време за подобен ъпгрейд. Само преди две години твърдотелен (SSD) диск с капацитет от 250 GB струваше почти 200 лева. В момента за тези пари можете да купите модел с обем от 1 ТВ (т.е. 1000 GB или четири пъти повече).

Да, цените на твърдотелните дискове и техните още по-бързи аналози, известни като nVME, базирани на супер бързата PCI системна шина, са на исторически ниски нива и по всичко личи, че ще стават все по-евтини.

Разликите в бързодействието на подобно устройство и класически диск с магнитни въртящи се плочи са дискутирани неведнъж, затова само ще припомним, че се измерват в пъти, и то в полза на по-модерните SSD.

Така че ако все още разчитате на поовехтял механичен диск, определено е време да се замислите за подмяна с модерно, супер бързо SSD. Особено ако става дума за ъпгрейд на основния ви системен дял, върху който е инсталирана операционната система на компютъра ви. Прирастът в скоростта, с която работи системата, ще ви изуми, а цената на един подобен ъпгрейд, както вече споменахме, не е никак висока.

В заключение

Да обобщим накратко – ако трябва да подредим разходите за един евентуален РС ъпгрейд по приоритетност към днешна дата, редът (поне по наше скромно мнение) следва да е този:

В зависимост от това, за какво се използва компютърът, на първо място поставяме видеокарта (ако на машината основно се играят игри) или процесор (ако се върши по-сериозна работа, например видео редакция, стрийминг, обработка на мултимедия).

Следващият приоритет е дисковата подсистема – без значение сценария на използване, подмяната на бавен и остарял механичен диск с SSD ще „съживи“ компютъра ви по очеваден начин – повярвайте ни, няма да са ви нужни специални софтуерни инструменти, за да забележите прираста в производителността му.

На трето място – оперативна памет. Тук въпросът е по-скоро дали разчитате на по-класическа (Intel) или по-нова, AMD платформа. Ако говорим за Zen, Zen+ или Zen 2, то инвестицията в по-бърза RAM определено е оправдана, макар и не като основен приоритет при ъгпрейд.

На Intel платформа всяка памет със скорост над 2666 MHz ще ви донесе толкова скромен прираст в общата производителност на системата, че честно казано, не си струва допълнителният разход на средства. По-добре инвестирайте тези пари в по-добър охладител, за да можете да овърклокнете процесора. Intel чиповете по правило се справят по-добре от Ryzen аналозите в това отношение и прирастът в груба производителност е много по-значителен от ъпгрейда на RAM.

Както споменахме още в началото на текста - рядко през последните няколко години е имало по-подходящо време за ъпгрейд. Комбинацията от достъпни цени и революционни, нови технологии предлагащи сериозен, далеч не символичен прираст в производителността е много рядко явление в света на РС хардуера.

Ако и вие, като нас, нямате търпение да ъпгрейднете, но голяма част от бюджета ви отива в уикенди на морето, може да си помогнете с А1 Кредитна карта. Повече за нея можете да научите тук.