Това е iPhone X. Модел октомври 2017.

А това е неговият наследник iPhone XS, появил се година по късно. А може дори да е и iPhone 11 Pro, обявен през есента на тази година.

Открихте ли десетте разлики?

Разбира се, това, че трите устройства са трудно различими едно от друго на външен вид, не означава, че такива не съществуват. XS например разполага с по-добър процесор и по-производително графично ядро, а 11 Pro и със "задължителните" напоследък три камери.

Вижте още: Samsung Galaxy телефоните получават „PC” хардуер

Но в същото време безспорен факт е, че от година на година всяко следващо поколение смартфони става все по-трудно различимо от предходното. Естествено, вината за това в никакъв случай не е на Apple, Samsung, Huawei или Google. Просто форм факторът „смартфон“ такъв, какъвто го познаваме в момента, съществува вече повече от едно десетилетие. В по-примитивния си BlackBerry / Nokia E Series вариант пък – от две.

В един изключително динамичен сектор, какъвто е високотехнологичната индустрия, подобен период от време е цяла една епоха. И логично след повече от двадесет години агресивно преследване на иновации и еволюция смартфонът като концепция започва бавно, но сигурно да се изчерпва. Поне във вида, в който го възприемаме от емблематичната 2007 година насам, когато Стив Джобс показа първата генерация iPhone пред широката публика.

На този етап обаче индустрията като цяло, а и потребителите в частност вече започват все по-често да си задават въпроса: „Какво следва?“. Какво наистина?

Все по-малко

Цифрите не лъжат – през последните няколко години обемът на пазара за смартфони непрекъснато се свива. Причините са повече от очевидни. Основната? Пренасищане.

Когато преди десетилетие Apple пуснаха на пазара първия си iPhone, много скромна група от хора притежаваха (и използваха) комплексни мобилни устройства, които още тогава носеха името „умен“ телефон. Това бяха заетите професионалисти, които действително се нуждаеха от подобен вид „джобен компютър“, за да вършат работата си – да имат постоянна връзка с интернет, да пишат и четат съобщения по електронна поща, да могат да боравят с документи и електронни таблици, докато са в движение.

Apple промениха драматично тази картина и направиха „смартфона“ масов продукт, задоволявайки потребност, която широката публика дори не предполагаше, че има. В резултат днес умните телефони са световен феномен и на практика всеки втори човек на планетата притежава подобно устройство, а много от тях и повече от едно.

И макар прогнозите да вещаят, че до 2021 броят на смартфон потребителите ще нарасне още до към 3.8 милиарда души, темпът на разширяване все по-видимо се забавя.

„Вина“ за това (донякъде) има и самата хай тек индустрия, която до известна степен през годините стана жертва на собствения си успех. С всяко следващо поколение смартфони стават все по-добри, все по-издържливи и все по-добре окомплектовани с все повече и по-съвършени функции. В резултат от година на година потребителите все по-рядко изпитват необходимост да сменят телефоните си и много от тях ги използват по две, три и повече години.

Това естествено няма как да не се отрази негативно върху приходите на водещите компании в сектора, в резултат на което те са принудени непрекъснато да повишават цените на устройствата си, за да компенсират непрекъснато свиващите се продажби.

Което, разбира се, допълнително обезсърчава потребителите им да заменят „стария“ си (миналогодишен) модел смартфон с нов.

Прибавяме към това и все по-инкрементните подобрения във всяка следваща генерация, които пък са резултат от това, че самата концепция „смартфон“ в настоящия си вид вече е почти изчерпана. Истината е, че колкото и гениални да са хората, работещи в отделите за изследване и разработка, те просто не могат да измислят нещо революционно ново и различно по тази тема – поне не без да я променят генерално, в същността й – точно както направиха Apple преди 12 години.

Смартфонът преди и след Apple

Умни телефони съществуваха и преди iPhone. На пазара се намираха дори и устройства, предлагащи навигация с помощта на сензорен дисплей. Малката стъпка на Apple обаче, която се оказа огромна крачка напред за цялата смартфон индустрия, се състоеше в практичността на използване. Айфоните чисто и просто бяха забавни и изумително достъпни – с простичкия си, изчистен интерфейс, базиран на големи, шарени икони и естествени жестове (като докосване за активация и „пощипване“ за оразмеряване например) направиха устройствата с бранда на Apple тотален пазарен суперхит.

Както виждате, и до днес практически всички устройства от този клас на пазара все още разчитат на същите базови концепции за управление.

Това обаче вече започва да създава проблеми на производителите, и то от такова естество, каквото едва ли е занимавало Джобс и екипа му през далечната (вече) 2007, когато са разработвали оригиналната iPhone концепция.

Днес телефоните са по-мощни от всякога. Много от най-модерните устройства на пазара като iPhone 11 Pro Max, Samsung Galaxy Note 10+ и Huawei Mate 30 Pro разполагат с изчислителен ресурс, за който компютърните системи преди две десетилетия можеха само да мечтаят. При това те предлагат всичко това в буквално джобен формат.

С масовото навлизане на 5G възможностите на смартфон устройствата ще се удвоят и дори утроят буквално за една нощ. Значително по-сериозните комуникационни и трансферни възможности на новата технология ще отворят широко вратите за футуристични екстри като добавена и виртуална реалност например, hi rez общуване в реално време, незабавен, автоматизиран езиков превод, още по-мощни ИИ функции.

Това, разбира се, ще доведе до още по-ожесточена надпревара по отношение на пикселната гъстота и размерите на екрана – нещо, на което вече ставаме свидетели в лицето на съревнованието коя компания първа ще предложи телефон със сгъваем дисплей.

Непрекъснатото увеличение размерите на дисплея обаче има и неприятна за потребителя цена. По-големият екран автоматично означава и по-голям, а съответно и по-неудобен за носене телефон. Непрекъснато растящата пикселна гъстота пък създава проблеми с живота на батерията, тъй като големите, свръхдетайлни дисплеи консумират повече енергия.

Ориентацията към сгъваеми телефони обаче е първа стъпка към едно друго евентуално бъдеще на смартфона като концепция. Стъпка в съвършено нова, различна посока, която може да реши много от съществуващите в момента проблеми на този формат.

Wearables

Зад този термин и днес се крият много и разнообразни устройства, но за широката публика той обикновено означава основно „умни“ часовници и фитнес тракъри.
Wearables обаче може да означава също така и технологични аксесоари, които са част от облеклото ви, а след време дори част от самите вас под формата на специални био импланти.

За разлика от пазара на класически смартфони сегментът за преносими, умни устройства е във възходящ тренд. Само за първата четвърт на 2019 година например Samsung отчитат цели 127 процента ръст в продажбата на подобни продукти.

Причината за това е, че преносимите смарт устройства са изключително удобни, лесни за използване и в много случаи могат да заместят все по-големите, тромави и масивни смартфони.

Водещите смартуоч продукти на Apple и Samsung например предлагат функции за пълноценно използване без необходимост от връзка със смартфон благодарение на т.нар. eSIM технология. С нейна помощ Apple Watch Series 4 и Samsung Galaxy Watch вече не са просто придатък към телефона ви, а напълно самостоятелни и доста мощни смарт устройства сами по себе си.

Всъщност след още едно или най-много две поколения те ще могат да го заменят изцяло в практически всяко едно отношение – както от гледна точка на функционалност, така и що се отнася до лекота на използване.

Проблемът със значително по-малкия като размери и площ дисплей може да бъде разрешен по много начини. Една от най-перспективните технологии в това отношение са именно гъвкавите дисплеи, които в момента използват устройства като Huawei Mate X и Samsung Galaxy Fold.

Уникални експерименти като ZTE nubia Alpha, който представлява на практика пълноценен „смартфон“, който обаче може да се носи като гривна на ръката, загатват именно за едно такова бъдеще.

Прибавете към един подобен „телефон“ високорезолюционен проектор и ще получите „дисплей“ с несравнимо по-голям диагонал дори от най-съвършените смартфони или таблети, актуални в момента.

Що се отнася до неудобството от навигация върху екран с толкова скромна площ, тук на помощ идват функциите за гласово разпознаване. Вградените ИИ в практически всички мобилни устройства в момента стават все по-съвършени и мощни. Въпрос на време е (и то не на много време) гласовият контрол да измести напълно тъч-базираните интерфейси – просто защото е несравнимо по-естествен и удобен метод за управление от тях. Нали именно по същата причина сензорните панели изпратиха добрите стари физически клавиатури в историята.

Бъдеще в бъдеще време

В крайна сметка къде ще ни отведе пътят на прогреса? Едва ли някой може да каже със сигурност. По един или друг начин обаче на всички ни е ясно, че смартфон индустрията трябва да продължи напред. И то скоро. В сектор с толкова ожесточена и непрекъсната конкуренция нито една компания не може да си позволи да стои неподвижна прекалено много време. Така че за да оцелеят дори най големите акули в бранша, ще трябва да намерят отговор на въпроса: „Какво следва?“. И то скоро.

Докато някой друг не го е намерил преди тях. Както Apple през 2007.