Обикновено, когато в една игрална серия с продължителна история разработчика бива сменен, реакциите на феновете са доста остри. Особено що се отнася до поредица с трайни успехи и утвърдени традиции зад гърба си. Новаците в Halo франчайза - 343 Industries, призвани от Microsoft Game Studios, за да заемат предизвикателно големите и неудобни обувки на оригиналните му създатели - Bungie са успели да се справят с нелеката задача и поемат щафетата с лекота и хъс. В резултат Halo 4 не е просто поредното попълнение в една от най-емблематичните Xbox игрални серии. Тя е абсолютен шедьовър. Триумф на съвременният гейммейкинг във всяко едно отношение.
Фокусът в историята този път се измества по доста оригинален и интригуващ начин от „вечният" мачо Master Chief към неговата по-нежна половинка - изкуственият интелекто Кортана.
Halo 4 е не просто една от най-добрите игри за Xbox, а едно от най-добрите гейм заглавия изобщо.
Макар и безсмъртна, тя не неподвластна на времето и дългите години вярна служба започват да й натежават. В резултат тя започва да проявява странни психологични симптоми на болест, която при едно човешко същество бихме нарекли лудост. Така, че този път от Master Chief зависи да бъде до нея в ролята на стабилния глас на разума в едно опасно приключение в което всяка грешка може да коства живота и на двама им.
Декорът на фона, на който се развива всичко това е меко казано впечатляващ. Halo 4 е високобюджетен проект и това личи във всеки един негов аспект - визия, озвучаване, режисура, геймплей, дори мултиплейър. Освен това играта е един от последните представители на отиващото си Xbox 360 гейм поколение и закономерно е един от най-зрелите, графично и дизайнерски съвършени продукти на платформата. Като качество на кътсцените, размах, артистична визия, плътност на внушенията и атмосфера Halo 4 е не просто една от най-добрите игри за Xbox, а едно от най-добрите гейм заглавия изобщо.
„Визуално впечатляваща" звучи твърде слабо, когато трябва да се опишат дизайнерският размах и вниманието към детайла, които предлага тази игра.
Вниманието към детайла, което 343 ни предлагат е умопомрачително. Вгледайте се в бронята на Master Chief например - служила му дълго и вярно, тя просто говори „ветеран" - с всички дребни респектиращи подробности, намекващи за многобройни, трудни битки, драскотини, вдлъбнатини и бойни белези. Прибавете към това и лицевите изражения на участниците в историята (поне тези от тях които имат лице), движенията им начина по който реагират и играят ролите си - ако има пример за почти неразличимото сливане между филмова и игрална визия, то Halo 4 е един от най-добрите, съвременни образци на тази синергия.
Макар да запазва почти непроменена геймплейната формула на предшествениците си, Halo 4 се старае и да я усъвършенства - в рамките на възможното разбира се, без да напуска познатите граници на жанра. Зашеметяващата солова кампания например предлага опция за кооперативна игра с до четирима участници. В комплект с нея ще можете да се насладите и на нов, мултиплейър режим - Spartan Ops, който всъщност представлява серия от стори дривън сценарий, разделени на епизоди.
По-класическите мрежови режими пък предлагат интегрирана система за трупане на опит, подобна на тази в Call of Duty, позволяваща отключване на различни екстри - брони, оръжия и други ъпгрейди. В крайна сметка това което се е получило не е просто Halo заглавие - играта на 343 вероятно е най-доброто издание в серията до момента и това прави очакването на евентуалното Halo 5, което почти сигурно ще е сред водещите заглавия на новата Xbox платформа особено напрегнато.