На 25 август една невероятна операционна система, чудото на съвременния интернет-базиран свят, имаше рожден ден и навърши 27 години. Тя се нарича Linux, а ако не знаете точно защо толкова много я уважаваме, е време да се запознаете с нея.

Linux е биещото сърце на модерния свят: вездесъща сила, проникнала във всяка точка на цифровия живот. Тя е навсякъде – от свърхмодерните влакове стрели, суперкомпютрите, покоряващите Космоса роботи, до супер сигурните рутери и обикновените смартфони.

От създаването на Linux през 1991 година до сега UNIX-базираните системи с отворен код наистина предизвикаха революция в много области – управляват милиони сървъри, лежат в основата на успешни стартъп компании и индустрии и, разбира се, „лежат“ във вашия джоб във вида на телефони и всякакви други устройства.

Linux днес е доминиращата операционна система в „облачните системи“, в масовия IoT (Internet of Things) и мобилните телефони. И макар статистически все още да не е спечелила войната при десктоп компютрите, няма спор, че нейната свободна и безплатна природа имат огромно влияние над основните играчи и в този пазар.

Днес няма да влизаме отново в подробности какво е Linux, как, от кого и защо е създадена. Нека просто „отпразнуваме“ 27-ия рожден ден на Linux с един интересен списък от факти за тази невероятна операционна система и нека благодарим на нейния създател Линус Торвалдс за това, че неговото хоби буквално промени света.

През 2018 година основният код на Linux (нейният кернел) се състои от 20 милиона реда код (по-точно от 20 323 379 реда). За някои читатели това звучи доста – и наистина числото не е малко. Но всъщност този кернел е един от най-малките от много години насам! И въпреки тези скорошни умишлени съкращения в кода това огромно число от добре обмислени алгоритми означава, че Linux си остава най-големият проект с отворен код (достъпен за всеки) на планетата.

По ирония на съдбата Linux днес можеше да не се казва така. Създателят ѝ – финландецът Линус Торвалдс, е искал да нарече своя проект хоби FreaX, което е комбинация от free и Unix. За щастие обаче житейският му път се пресича със собственик на малка хостинг компания, който го убеждава да използва по-различно име – Linux, което е комбинация от Linus и Unix.

Макар че Торвалдс пише 100% от програмния код на първата версия на операционната си система, днес по-малко от 1% от нейния код в последните версии е негов. До днес той не се е отпуснал и не лежи на старите си лаври, а работи активно над контрола и проверката на кодове, написани от други програмисти.

Linux е използвана във всяка голяма космическа програма днес по света, включително в американската NASA и европейската ESA. Частните космически компании като SpaceX също се възползват от нея, като досегашните успешни 65 мисии, контролирани от изключително стабилната операционна система, потвърждават качества ѝ.

Tux, талисманът на Linux, представлява пингвин. Но дали някога сте си задавали въпроса, защо именно това животно? Отговорът зависи от това, кого питате. Ако зададете въпроса на Линус, той ще ви разкаже история от живота си, в която е ухапан от ядосан пингвин, който го инфектира с болест (измислена на шега) – „пингвинит“. Ако питате анализатори, те ще ви убедят, че пингвинът е избран заради любовта на Линус към животните и… заради непригодността на пингвина да бъде изобразяван като печалбарско корпоративно лого.

През последните години Linux тотално доминира в света на суперкомпютрите. И това не е, защото е безплатна, нали? Учените се доверяват именно на тази операционна система поради много причини. Ако разгледате тазгодишната класация на най-бързите суперкомпютри в света, ще установите, че всички в топ 500 използват именно Linux. Впечатляващо, нали?

Обществото на програмистите, които поддържат Linux, е невероятно активно. Промените в кернела са толкова интензивни, че достигат до средната стойност от 7.8 ъпдейта на час през последните 15 месеца! Данните са на некомерсиалната организация The Linux Foundation, която всъщност плаща до днес заплатата на Линус Торвалдс.

Ранните месеци на операционната система са базирани на MINIX, но по-късно финландецът решава, че файловата ѝ система не е достатъчно ефикасна, и я заменя с Extended File System, по-известна като ext. Версиите ѝ се използват и до днес.

Макар и рождената дата на Linux да е 25 август 1991 година, версията Linux 1.0 излиза чак на 14 март 1994 – повече от три години след официалния ѝ анонс. Тя се състои от точно 176 250 линии код. Следващата версия Linux 2.0 излиза през 1996 година.

Стив Джобс предлага престижна и добре платена работа на Линус Торвалдс през 2000 година с условието да спре разработките на Linux. За щастие Линус отказва предложението.

Трябва ви доказателство за това, колко е успешна Linux? Погледнете тогава дългогодишния ѝ съперник Microsoft. Компанията, която упорито се опитва да загаси и задуши проекта Linux към края на 90-те години, днес открито се доверява и включва Linux в сървърния си бизнес. И дори дава своя принос към разработката на кернела!

Като става дума за компании с принос към разработката на кернела, добре е да добавим някои големи имена, които в последните години активно спомагат за подобрението му. Това са Google, Intel, Huawei, Samsung, Red Hat, Canonical и Facebook.

Линус е роден във Финландия, двуезична държава, в която всички говорят фински и английски. Но той често казва, че не се чувства комфортно, говорейки на английски, заради разликите в произношенията на двата езика. Въпреки това предпочита да чете книги на английски език.

Linux днес може да е най-големият свободен и безплатен проект в света, но когато през 1991 година е пусната първата версия на кернела му, той се е състоял от смешните 10 000 реда код. Затова някои го наричат с умалителното име baby Linux.

Следвайки огромната работа на армията програмисти и техните графици за нови версии, днес нова версия на кернела на Linux се пуска средно на 66 дни, като между тях има и подверсии – те излизат още по-често.

Linux не е единственото сериозно творение на финландеца. Негови са още Git – контролна система за проследяване на промените в компютърните файлове и координацията на работата над тези файлове между много програмисти, както и специалният софтуер за планиране и записи на гмурканията на професионалните гмуркачи – Subsurface.

Харесват ли ви специалните ефекти в холивудските блокбъстери? Ами да, красивите ефекти и анимации във филмите до голяма степен също се дължат на Linux. Около 90% от компаниите по специални ефекти, работещи за Холивуд, разчитат на Linux в поне един от етапите на създаването им.

За онези, които още не знаят – програмният език, на който са написани над 95% от Linux, е „C”. Данните са според сайта openhub.net.

И един малко странен, но логичен факт – 13.3% от последния кернел на Linux се състои от… празни редове! Дали е грешка или безсмислица? Абсолютно не. Празните редове са част от стриктния стил за програмиране и те поддържат вида на кода изчистен, ефективен, подреден, ясен. Ако всички редове бяха сбити, как ще се ориентира програмистът след вас?

Знаете ли коя е най-успешната операционна система на планетата? Според броя инсталации? Това е… Android. Според данни на Google базираната на Linux операционна система за мобилни телефони е активна (използвана активно) към момента в над 2 милиарда устройства по света.

Всяка версия на кернела си има кодово име. Последните кодови имена са много интересни - Fearless Coyote – v4.13, и Merciless Moray – v4.18.

Според една от най-успешните Linux компании в историята, Red Hat, 9 от 10 сред всички топ облачни услуги работят именно под Linux.

Най-популярната десктоп-базирана операционна Linux система е Ubuntu. Тя се използва активно от над 20 милиона потребители по света. И въпреки това делът на Linux сред десктоп-базираните системи е само 2%.

Първата публикувана книга за Linux OS е тази на Мат Уелш – Linux Installation and Getting Started, издадена през 1993 година. Първото специализирано списание, Linux Journal, стартира година по-късно през март и включва обширно интервю с Линус Торвалдс.

Последният факт също е странен. Linux е най-популярният пример за софтуер с безплатен, отворен код, но… това невинаги е било така. Ранните версии на операционната система се пускат с лицензионно споразумение, забраняващо комерсиална употреба или редистрибутиране. Едва при версия 0.12 от 1992 година Торвалдс решава и въвежда лиценза GPL, правейки кода си свободен и безплатен за всички.