Понеделник сутрин. Карате към работа, а съзнанието ви се разделя между предстоящите задачи в офиса и адския трафик около вас. Приближавате кръстовище, което сте пресичали хиляди пъти; спирате, оглеждате се и започвате да правите ляв завой и точно в този момент колата ви издава силен и продължителен пищящ звук, след което ви информира:

“Внимание, изчакай! Автомобилът в насрещното няма да успее да спре навреме!”.

 

Май ви грабна вниманието, а?

Цялата тази ситуация звучи малко налудничаво, но всъщност е съвсем възможна, защото двете коли в случая са в състояние да обменят информация за тяхното местоположение, скорост, ускорение, посока и маневри по-бързо, отколкото вие сте в състояние да мигнете. Мнозина смятат този високотехнологичен разговор, наречен “комуникация кола до кола” за най-важната животоспасяваща технология на нашето време, внедрена в автомобилната индустрия. Дори и да не направи нищо друго освен да ви предупреди да не взимате този ляв завой или да дадете предимство, тя би могла да предотврати около половин милион катастрофи и да спаси повече от хиляда и сто живота на година. Данните са на американската Национална администрация за пътна безопасност и ни дават една хуманна перспектива, която е без еквивалент.

Но автопроизводителите, университетите и правителствените агенции изследват възможностите на “комуникацията кола до кола” за много повече, отколкото просто да регулира локалното кръстовище. Те развиват и технология, която позволява да виждате труднодостъпни места от пътя и да ви предупреждава, когато камионът пет коли пред вас внезапно набие спирачки. Същата тази технология направо ще ви каже: “Ей, не изпреварвай тази каруца, защото има насрещен трафик, който не можеш да видиш!”. Именно заради ползи като тези американското министерство на транспорта упорито кара автомобилните производители да възприемат комуникационната технология между коли в рамките на следващите няколко години.

 

 

За разговор трябват двама

“Свързаните автоматизирани превозни средства имат потенциала да предизвикат революция в пътната безопасност и да спасят хиляди животи. Искаме да навлезем в епоха, в която същата тази пътна безопасност не е само оцеляване при катастрофи, а тяхното избягване изобщо”, казва американският министър на транспорта Антъни Фокс.

С други думи има голяма вероятност след пет години “комуникацията кола до кола” да бъде стандартна функция във всяка нова кола, която хората си купуват. Проблемът е, че без правителствено решение автопроизводителите са тези, които могат да решават кога и изобщо дали да добавят технологията. А това вече е сериозен въпрос, тъй като потенциалът на тази иновация зависи от нейния всеобщ прием.

“Ако имате говореща кола и тя няма с кого да си говори, това ще бъде проблем”, красноречиво обяснява Гордън Троубридж, директор по комуникациите в министерство на транспорта.

Справка със статистиката показва, че на този етап в САЩ General Motors е единственият производител, който възнамерява да използва технологията. Тя ще се появи в модела Cadillac CTS от 2017 година. В Япония пък Toyota вече добави технологията в три свои модела от миналата година.

 

 

Нови технологии, нови проблеми

Има и нещо друго. През миналото лято експертите по автомобилна сигурност Чарли Милър и Крис Валашек успяха да хакнат джип Cherokee и да предизвикат катастрофа с него. Месец по-късно Chrysler изтегли от пазара 1.4 милиона джипа от тази марка. Този случай ясно показва какво би могло да се обърка при умните автомобили с безжична интернет връзка – екстра, която някои производители вече предлагат със своите скъпи модели. Но тази уязвимост е особено притеснителна за технология като автомобилната комуникация, в чиято мрежа са включени почти всички коли на пътя.

“На практика свързвате вашата кола с тази на всеки един случаен човек. Това може да спаси животи, но някой може да злоупотреби”, казва Джеф Уилямс, основател на Contrast Security. Министерството на транспорта твърди, че това ново поколение автомобилна комуникация дори и в момента отговаря на “много високо ниво на сигурност”, но въпросителните остават. Освен това тази технология ще бъде още по-ефективна, ако функционира съвместно с интелигентна градска инфраструктура като умни светофари. Но докато министерството на транспорта може да направи автомобилната комуникация задължителна за новите модели, същата тази интелигентна инфраструктура е от приоритета на градските и щатските власти.

Така сме поставени в уникална ситуация – разполагаме с иновация, която може да намали драстично жертвите по пътищата, но има опасност не технологични ограничения, а бюрократична закостенялост да й попречи да влезе в употреба. А това наистина би било много жалко.       

Виж още: Сбогом на светофара