Данните за проникването на интернет у нас са винаги спорни и винаги с уговорки. Събирането на данни за сърфиращите в Глобалната мрежа е трудна работа, като се има предвид, че част от операторите подават заблуждаваща информация за броя на своите абонати, а друга част работят почти изцяло в сивия сектор. Също така условно е какво се брои за интернет потребител човек, който има постоянен достъп до Глобалната мрежа и почти ежедневно сърфира, или потребител, който влиза в интернет поне веднъж месечно. Не на последно място, е трудно да се определи потреблението на едно домакинство с един компютър и 4-ма активни потребители, както и на достъпните през Wi-Fi интернет обществени места.
Официалните и неофициалните данни
С всички тези уговорки вече можем да пристъпим към цифрите. Според проучване на Nielsen Online проникването на интернет у нас е 38%, което е доста високо ниво за региона. Анализаторите виждат все още голям потенциал за растеж, като се има предвид, че в някои западни страни интернет потреблението стига до нива от 60-70%. Неофициалните данни обаче са малко по-различни. Шеф на голям интернет доставчик обяви наскоро, че около половината от домакинствата в България имат достъп до интернет, а другата половина не желаят да имат. По негова информация около 600 хиляди са домакинствата с връзка към Глобалната мрежа, което прави около 1,7 млн. активни потребители. Резултатите на анализаторите се различават с около 1 млн., което може да се дължи и на разликата от няколко месеца между двете проучвания. Официалната статистика показва, че потребителите на интернет в България са 2,5 млн. души.
На кого да благодарим
Относително доброто навлизане на интернет у нас се дължи почти изцяло на липсата на регулация. С малко наложени ограничения и заобикаляне на съществуващите, когато е възможно, LAN операторите успяха за няколко години да изградят мрежи и да доведат сигнала до крайните потребители. И въпреки че голяма част от тях успяха да минат от светлата страна на икономиката, никоя от LAN мрежите до момента не отговаря напълно на изискванията на закона. За да се постигне това, е необходима промяна в Закона за електронните съобщения, с която да се направи възможно използването на каналната мрежа. За момента подземните съоръжения, познати още като шахти, са собственост на БТК, а запознати споделят, че компанията не бърза да ги предоставя, особено пък на поносими цени.
Промяната в ЗЕС обаче няма да бъде достатъчна за създаването на условия за преместването на мрежите под земята. Според специалистите част от реформите трябва да бъдат изнесени в Закона за уредба на териториите, а други да се решат на общинско ниво, тъй като именно от местните администрации се дава правото на строеж. Практиката показва, че в различните общини цената на разрешението да се разкопае и да се положат кабели в земята се разминава значително.
250 кабелни мрежи
Така, докато не се намери решение на проблема, макар и със съмнителна естетическа стойност, ще продължат да ни опасват мрежите на 250 LAN оператора в цялата страна. Повече от половината от тях работят в София, се твърди в изследване на състоянието на пазара на широколентови услуги, предоставяни чрез LAN мрежи, изготвено за ИКТ широколентовата платформа в България. Най-голям е дялът на компаниите, които владеят само един квартал 55 на сто, 16% от доставчиците имат покритие в няколко квартала, 13% обхващат цял град и неговите околности. Проучването отчита, че все още няма доставчик, който може да бъде наричан национален, поради факта, че фирмите с регионално покритие имат мрежи в не повече от 5-6 области.
Специалистите в бранша отбелязват, че съотношението цена-качество на достъпа до интернет в България е най-добро в Европейския съюз. В София най-ниските тарифи за достъп започват от около 15 лева, в рамките на които операторите обещават около 700 kbps български пиъринг и около 100 kbps международен. Докъм 60 лева стигат пък най-скъпите абонаментни планове за домашни потребители, което включва до 1.5 Mbps външен трафик и 40 Mbps в рамките на страната. Това, разбира се, е съвсем ориентировъчно, като не трябва да забравяме, че в отделните региони скоростите са различни. Това се дължи на факта, че в на различните места технологичните елементи, които формират дадена услуга от вида достъп до интернет, имат различна себестойност. Също така е трудно да се направи сравнение по цена, защото в различните населени места потребителите получават услуга с едно и също име, но с различни параметри.
Как да четем офертите
Добре е да се знае, че скоростите, които доставчиците обявяват, са максималните, до които можете да достигнете. В офертите обикновено не се посочват минималните параметри на услугата. Достигането на максималната скорост зависи както от натовареността, така и от капацитета на мрежата. Не всички оператори разграничават в офертите си достъпа до сайтове от българското и международното интернет пространство, както и разликите в скоростта при ъплоуд и даунлоуд, когато има такива.
Операторите обаче дават редица допълнителни услуги, които вървят в комплект с интернет достъпа. Повечето доставчици предлагат безплатни екстри в рамките на собствената LAN мрежа, като достъп до съдържание от сървъра на компанията или мултиплейър игри в мрежата. Стандартна е услугата безплатна електронна поща с домейна на оператора. Разпространени са и практиките предплати 3 месеца и ползвай 4. Някои доставчици дават възможност клиентът да плаща, без да ходи до офиса на интернет доставчика. По-остарелият вариант на услугата е чрез инкасатор, който минава през дома на потребителя, а съвременната форма е посредством e-pay.
Другите услуги
Услугата достъп до интернет е най-разпространената на LAN доставчиците. Тя обаче далеч не е единствената, която предоставят през своите мрежи. На значително по-малка популярност се радва IPTV, благодарение на която може да се гледа телевизия през интернет. Тази услуга за момента се използва предимно в регионите извън София, като първенец по потребление е Северният централен регион. Там в някои райони клиентите на телевизията през интернет достигат 20-30 процента. Анализаторите от ИКТ широколентовата платформа коментират, че интерес към услугата има в районите с по-слабо разпространение на кабелни телевизионни доставчици. През последните години кабелните и сателитните доставчици са завзели голям дял от телевизионния пазар. Продуктът, който те предлагат, в масовия случай е аналогова кабелна телевизия, която няма богатите възможности на IPTV. Въпреки това обаче скоро не се очаква по-сериозен преход към интернет телевизията, тъй като потребителите не изпитват необходимост от промяна, отчитат анализаторите.
По същата причина недостатъчна мотивация да потърсят алтернатива, на сравнително слаба популярност се радва и интернет телефонията. В отделни региони нейният дял достига до 9%, но като цяло разпространението й е доста слабо. Само два от операторите на пазара имат собствен лиценз за предоставяне на гласови услуги, а останалите са дистрибутори на основните доставчици.
Картинката едва ли ще се промени драстично в обозримо бъдеще. Въпреки че разговорите в рамките на мрежата са безплатни, повече от 98 процента от често използваните телефони са към БТК. Такива са почти 100% от държавната администрация и общинските институции, много голяма част от организациите и банките. Немалък принос за провала на VoIP има и възможността да се провеждат безплатни разговори през Skype, GoogleTalk и Windows Messenger. Факторите, които пречат на две от трите основни услуги да се развият, пречат и на развитието на тройната услуга, която някои от доставчиците предлагат.
Кога ще свърши поглъщането на малките оператори от големите
LAN операторите така или иначе не разчитат много на интернет телевизията и телефонията, тъй като дялът им в техните приходи не е особено голям. Посоката, в която се развиват, е към техническо усъвършенстване на мрежата и предлагане на по-високи скорости за достъп в рамките на същите цени. В същото време процесът на консолидация, който тече последните няколко години, не се очертава да приключи скоро. Причината за това е, че все още не е достигнато максималното ниво на проникване. В районите, в които има изградена мрежа на друг оператор пък има начин да се заобиколи, без да се налага операторът да бъде закупен. По тази причина е трудно да се прогнозира кога ще приключи процесът на поглъщане на малките оператори от големите. Трудно е да се посочи и за колко оператора има място на българския интернет пазар. Засега е ясно, че едва ли ще ни залеят много нови услуги от интернет доставчиците. Тъй като обаче интернет достъпът е една от малкото области, в които потребителят гледа не толкова цената, колкото качеството, с амбициозните инвестиции в инфраструктура, които големите оператори обещават, поне можем да разчитаме на по-добра услуга.
Текст: Надежда Дженева
Официалните и неофициалните данни
С всички тези уговорки вече можем да пристъпим към цифрите. Според проучване на Nielsen Online проникването на интернет у нас е 38%, което е доста високо ниво за региона. Анализаторите виждат все още голям потенциал за растеж, като се има предвид, че в някои западни страни интернет потреблението стига до нива от 60-70%. Неофициалните данни обаче са малко по-различни. Шеф на голям интернет доставчик обяви наскоро, че около половината от домакинствата в България имат достъп до интернет, а другата половина не желаят да имат. По негова информация около 600 хиляди са домакинствата с връзка към Глобалната мрежа, което прави около 1,7 млн. активни потребители. Резултатите на анализаторите се различават с около 1 млн., което може да се дължи и на разликата от няколко месеца между двете проучвания. Официалната статистика показва, че потребителите на интернет в България са 2,5 млн. души.
На кого да благодарим
Относително доброто навлизане на интернет у нас се дължи почти изцяло на липсата на регулация. С малко наложени ограничения и заобикаляне на съществуващите, когато е възможно, LAN операторите успяха за няколко години да изградят мрежи и да доведат сигнала до крайните потребители. И въпреки че голяма част от тях успяха да минат от светлата страна на икономиката, никоя от LAN мрежите до момента не отговаря напълно на изискванията на закона. За да се постигне това, е необходима промяна в Закона за електронните съобщения, с която да се направи възможно използването на каналната мрежа. За момента подземните съоръжения, познати още като шахти, са собственост на БТК, а запознати споделят, че компанията не бърза да ги предоставя, особено пък на поносими цени.
Промяната в ЗЕС обаче няма да бъде достатъчна за създаването на условия за преместването на мрежите под земята. Според специалистите част от реформите трябва да бъдат изнесени в Закона за уредба на териториите, а други да се решат на общинско ниво, тъй като именно от местните администрации се дава правото на строеж. Практиката показва, че в различните общини цената на разрешението да се разкопае и да се положат кабели в земята се разминава значително.
250 кабелни мрежи
Така, докато не се намери решение на проблема, макар и със съмнителна естетическа стойност, ще продължат да ни опасват мрежите на 250 LAN оператора в цялата страна. Повече от половината от тях работят в София, се твърди в изследване на състоянието на пазара на широколентови услуги, предоставяни чрез LAN мрежи, изготвено за ИКТ широколентовата платформа в България. Най-голям е дялът на компаниите, които владеят само един квартал 55 на сто, 16% от доставчиците имат покритие в няколко квартала, 13% обхващат цял град и неговите околности. Проучването отчита, че все още няма доставчик, който може да бъде наричан национален, поради факта, че фирмите с регионално покритие имат мрежи в не повече от 5-6 области.
Специалистите в бранша отбелязват, че съотношението цена-качество на достъпа до интернет в България е най-добро в Европейския съюз. В София най-ниските тарифи за достъп започват от около 15 лева, в рамките на които операторите обещават около 700 kbps български пиъринг и около 100 kbps международен. Докъм 60 лева стигат пък най-скъпите абонаментни планове за домашни потребители, което включва до 1.5 Mbps външен трафик и 40 Mbps в рамките на страната. Това, разбира се, е съвсем ориентировъчно, като не трябва да забравяме, че в отделните региони скоростите са различни. Това се дължи на факта, че в на различните места технологичните елементи, които формират дадена услуга от вида достъп до интернет, имат различна себестойност. Също така е трудно да се направи сравнение по цена, защото в различните населени места потребителите получават услуга с едно и също име, но с различни параметри.
Как да четем офертите
Добре е да се знае, че скоростите, които доставчиците обявяват, са максималните, до които можете да достигнете. В офертите обикновено не се посочват минималните параметри на услугата. Достигането на максималната скорост зависи както от натовареността, така и от капацитета на мрежата. Не всички оператори разграничават в офертите си достъпа до сайтове от българското и международното интернет пространство, както и разликите в скоростта при ъплоуд и даунлоуд, когато има такива.
Операторите обаче дават редица допълнителни услуги, които вървят в комплект с интернет достъпа. Повечето доставчици предлагат безплатни екстри в рамките на собствената LAN мрежа, като достъп до съдържание от сървъра на компанията или мултиплейър игри в мрежата. Стандартна е услугата безплатна електронна поща с домейна на оператора. Разпространени са и практиките предплати 3 месеца и ползвай 4. Някои доставчици дават възможност клиентът да плаща, без да ходи до офиса на интернет доставчика. По-остарелият вариант на услугата е чрез инкасатор, който минава през дома на потребителя, а съвременната форма е посредством e-pay.
Другите услуги
Услугата достъп до интернет е най-разпространената на LAN доставчиците. Тя обаче далеч не е единствената, която предоставят през своите мрежи. На значително по-малка популярност се радва IPTV, благодарение на която може да се гледа телевизия през интернет. Тази услуга за момента се използва предимно в регионите извън София, като първенец по потребление е Северният централен регион. Там в някои райони клиентите на телевизията през интернет достигат 20-30 процента. Анализаторите от ИКТ широколентовата платформа коментират, че интерес към услугата има в районите с по-слабо разпространение на кабелни телевизионни доставчици. През последните години кабелните и сателитните доставчици са завзели голям дял от телевизионния пазар. Продуктът, който те предлагат, в масовия случай е аналогова кабелна телевизия, която няма богатите възможности на IPTV. Въпреки това обаче скоро не се очаква по-сериозен преход към интернет телевизията, тъй като потребителите не изпитват необходимост от промяна, отчитат анализаторите.
По същата причина недостатъчна мотивация да потърсят алтернатива, на сравнително слаба популярност се радва и интернет телефонията. В отделни региони нейният дял достига до 9%, но като цяло разпространението й е доста слабо. Само два от операторите на пазара имат собствен лиценз за предоставяне на гласови услуги, а останалите са дистрибутори на основните доставчици.
Картинката едва ли ще се промени драстично в обозримо бъдеще. Въпреки че разговорите в рамките на мрежата са безплатни, повече от 98 процента от често използваните телефони са към БТК. Такива са почти 100% от държавната администрация и общинските институции, много голяма част от организациите и банките. Немалък принос за провала на VoIP има и възможността да се провеждат безплатни разговори през Skype, GoogleTalk и Windows Messenger. Факторите, които пречат на две от трите основни услуги да се развият, пречат и на развитието на тройната услуга, която някои от доставчиците предлагат.
Кога ще свърши поглъщането на малките оператори от големите
LAN операторите така или иначе не разчитат много на интернет телевизията и телефонията, тъй като дялът им в техните приходи не е особено голям. Посоката, в която се развиват, е към техническо усъвършенстване на мрежата и предлагане на по-високи скорости за достъп в рамките на същите цени. В същото време процесът на консолидация, който тече последните няколко години, не се очертава да приключи скоро. Причината за това е, че все още не е достигнато максималното ниво на проникване. В районите, в които има изградена мрежа на друг оператор пък има начин да се заобиколи, без да се налага операторът да бъде закупен. По тази причина е трудно да се прогнозира кога ще приключи процесът на поглъщане на малките оператори от големите. Трудно е да се посочи и за колко оператора има място на българския интернет пазар. Засега е ясно, че едва ли ще ни залеят много нови услуги от интернет доставчиците. Тъй като обаче интернет достъпът е една от малкото области, в които потребителят гледа не толкова цената, колкото качеството, с амбициозните инвестиции в инфраструктура, които големите оператори обещават, поне можем да разчитаме на по-добра услуга.
Текст: Надежда Дженева
Коментари (0)
Още от HiEnd
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
