Мога и без ръце - но дали автопилотът на Tesla го може?

Пътят към автономното шофиране на бъдещето неочаквано мина през няколко неприятни дупки наскоро, след като се оказа, че не един, а цели два пъти автомобили на Tesla, работещи в автономен режим на движение, са били замесени в инциденти. Подобни случаи неминуемо ни карат да си зададем въпроса, колко всъщност безопасен е подобен подход и далеч ли са умните коли от момента, когато пътуването без докосване на волана ще стане сигурно и ежедневно начинание.

Един експерт е убеден, че това няма да стане скоро

„Технологията просто не е готова. Еволюцията на подобна нова функционалност трябва да се развие с времето и още е трудно да преценим колко точно ще ѝ трябва“, коментира Майкъл Кламън, старши сътрудник в Лабораторията за автономност към университета Дюк.

Според него да се говори директно за напълно автономни коли може и да е изкушаващо – не на последно място и за нас, журналистите – но е напълно погрешно. Вместо това еволюцията трябва да бъде постепенна и най-напред да се мине праз фазата на полуавтономната кола. При нея трябва да съществува надеждна система, която да позволява на водача да следи какво се случва наоколо, така че той да може бързо да си върне контрола върху колата, ако обстоятелствата го налагат. Едва тогава можем да преминем към напълно самостоятелните автомобили, които имат сензори и алгоритми, способни да работят ефективно във всяка среда и при всеки сценарий.

„И за едното, и за другото ни трябват съвременни закони и правила, които да поставят стандарти за безопасността на всички - водачи, пътници и пешеходци“, категоричен е Кламън.

Действително, без да изпадаме в крайности, не можем да отречем, че скорошните инциденти с колите на Tesla показват, че техните сензори за засичане на обекти не са идеални. Всъщност повечето експерти се обединяват именно около твърдението, че сензорите са най-важният и непосредствен елемент, върху който трябва да се работи. За Джон Долън, учен от Института по роботика на университета Карнеги-Мелън, в идеален вид всяка кола трябва да е снабдена с поредица от лазерни сензори, които да не бъдат заслепявани от ярката слънчева светлина, както и да са в състояние да преценяват местоположението на автомобила и заобикалящите го обекти. Основният проблем пред сбъдването на това изискване е не толкова технологичен, колкото финансов. Подобен сензор струва около 50 000 долара и това го прави несъвместим с повечето комерсиални автомобили. Както може да предположите, колите на Tesla също нямат лазерни сензори, вероятно по същата причина. В първия и фатален инцидент автопилотът е „видял“ бял камион, който сметнал за пътен знак – нещо, което е щяло да бъде избегнато с лазерен сензор.

Никой няма да се грижи за вашата безопасност освен вие самите

Препоръката на Tesla е шофьорите винаги да са с ръце на волана и да са готови да реагират, но мнозина предпочитат да не се съобразяват с това. Най-авантюристично настроените водачи дори отиват на задната седалка, докато колата се движи сама. В случая с катастрофата по всичко личи, че шофьорът е гледал DVD филм.

„Илон Мъск твърди, че автономното шофиране може да стане и без лазерен сензор, но дори и да е възможно, за предпочитане е да се използва пълният набор от сензори или поне трите основни – камера, радар и лазер, за да се възползва колата от всичките им способности“, коментира Долън.

Експертът счита, че липсата на лазер в колите на Tesla е продиктувана най-вече от разходите около него. От друга страна радарът вече се използва доста при автомобилите и не е скъп за монтиране; камерите също са доста евтини днес. Основният проблем с тях е, че те възприемат много информация, но тя трябва да бъде обработена и използвана пълноценно, което пък налага разработването на специализиран софтуер. Много компании, сред които и Google, работят по собствени лазерни сензори, така е реалистично да очакваме, че в даден бъдещ момент цената им ще стане по-достъпна, а функционалността им – по-добра.

„Въпреки че за полуавтономните коли се говори много и им се приписват определени успехи, те все още са в тестова фаза. Карат се или на затворени писти, или от експерти шофьори. Инициативи като DriveMe на Volvo се провеждат в контролирани условия и ще мине известно време, преди тези системи да станат безопасни“, счита Майкъл Кламън.

И той, и Долън са сред умерените оптимисти – за тях скорошните инциденти определено са притеснителни, но те считат, че автономните коли крият в себе си много потенциал.

„Вярвам, че можем само да се поучим от тези неща и постепенно да подобряваме технологията и разбирането си за нея. Мисля, че тя се доказа като нещо, което може да работи, и че не трябва да се поддаваме на натиска на общественото мнение и да я спрем напълно. Един ден това, което се случва днес, ще бъде определено за родилните мъки на една нова и все още незряла технология“, завършва Долън.

А дотогава просто дръжте волана с две ръце и се оглеждайте – ще бъде по-добре за всички.

Виж още: Ето какво се крие зад новия грандиозен план на Илон Мъск за Tesla

*По материал на Fast Company