Едва ли ще се намери човек, който да каже, че птиците са нещо лошо – освен, разбира се, ако въпросният не работи на летище или не е поредният нещастен фермер, чиято реколта е нападната от врани или скорци. Тогава хвъркатите бързо се превръщат във враг номер едно. Днес хората са разработили десетки различни методи за справяне с този проблем – от най-елементарните парцалени плашила до значително по-високотехнологични способи като звукови инсталации и заслепяващи гранати.

Но една млада компания от Холандия, ръководена от 27-годишния Нико Нейнхаш, твърди, че е изобретила изцяло нов и изключително оригинален начин за справяне с летящата напаст – летящи роботизирани хищни птици!

Текст: Драгомир Дончев

 

 

„Ние създаваме птици!“

Идеята за хвърковатите ястреби хрумва на Нейнхаш през годината на дипломирането му в Техническия университет в Твенте, Холандия. Всъщност предложението за нея идва от научния му ръководител. Докато завършващият студент се чуди каква тема да измисли за магистърската си теза, той сваля от една лавица груб модел на механична птица и му казва: „Ето! Разбери как работи това и помисли за начин да го направиш по-ефикасно!“ Нейнхаш се заема със задачата и резултатът няколко години по-късно е компанията Clear Flight Solutions, чието мото днес е „Ние създаваме птици!“.

 

 

Разработването на реалистичен модел на птица, който да лети самостоятелно, изглежда като елементарна задача на пръв поглед, но в действителност е доста сложно инженерно-техническо предизвикателство. Причинната е, че въпреки напредъка, който сме отбелязали в области като аеродинамиката и самолетостроенето, все още не сме много наясно със спецификата на птичия полет. „Ако става дума за фиксирани криле, нещата са лесни“, обяснява Нейнхаш „Това е отлично проучена територия, в която всичко се базира на точни изчисления и триизмерни модели. В момента, в който обаче крилете се задвижат, нещата вече не са толкова прости.“

Оказва се, че начинът, по който летят птиците, при това от милиони години, е значително по-комплексен и много труден за имитиране.

Компанията на Нейнхаш обаче е постигнала удивителни резултати в тази задача, комбинирайки хоризонталните движения на крилата близо до ставите с гъвкави краища, изработени от пластичен материал, който се деформира по специфичен начин. В съчетание с набор от високочувствителни сензори и сложен софтуер за стабилизация резултатът е доста убедителен.

А той трябва да бъде такъв! Както самият Нейнхаш отбелязва: „Оказва се, че ако силуетът на робо птицата не изглежда като реален хищник, полските хвъркати изобщо не му обръщат внимание. Още по-лошо – те го игнорират и ако не се движи като хищник!“

 

 

Почти като истински!

Оформянето външния вид на роботизирания ястреб всъщност е по-простата задача. Всички негови части са създадени с 3D принтер, като за база са използвани реални фотографии на живи хищни птици, заснети от екипа на Clear Flight. Самото тяло е изработено от фибростъкло и композитна пластмаса – едновременно леко и много здраво. Някои от прототипите развиват скорост от над 50 километра в час, а катастрофалните срещи със земната повърхност са чест страничен ефект от процеса на разработка. „Дори и при това ускорение обаче сблъсъците почти не повреждат моделите“, не без известна гордост отбелязва Нейнхаш. Засега най-близките до реален, комерсиален прототип робо ястреби се управляват дистанционно, но за целта се изиск­ват доста добри пилотски умения. Амбициите на екипа са един ден техните изкуствени хищници да са напълно автономни, а бъдещото им приложение те съзират в различни обекти от критично значение като летища, големи селскостопански ферми и други. Първите практически резултати от използването на робо ястребите са обнадеждаващи – дори във все още незавършен вид те водят до 75 процентен спад в птичите нападения над полските насаждения, използвани като база за първите им експериментални полети.

Защо роботите не могат да заменят човека?