Те дойдоха – с шумни фанфари и обещания да променят света. Постояха, повъртяха се и... се оказаха никому ненужни. Това, разбира се, не означава, че не заслужават място в спомените ни – било то заради дързостта им да предизвикат поредното технологично статукво, било и само заради горчиво-сладкия сантимент на „Ехх помниш ли...”
Някои от технологиите, за които ще стане въпрос след малко, чисто и просто изпревариха времето си и по тази причина бяха обречени на забвение и неуспех. Други станаха жертва на модните течения в хайтек сферата или на прогреса в техния си пазарен сегмент. Практични и недотам, интересни, иновативни; олицетворение на един от най-бурно развиващите се браншове, днес те са мъртви, но не и забравени.
Грозна и пикселизирана картинка днес в HD ерата, но голяма иновация вчера... |
Телетекстът
Преди PON мрежите, преди широколентовия интернет, HSDPA телефоните и дори преди 28.8 kbit/s модемите това беше един от първите масово достъпни начини за предоставяне на информация по предварителна заявка.
Благодарение на телетекста човек можеше да научи почти всичко, от което имаше нужда – стига, разбира се, първо да се запаси с търпение, а след това бързо да чете автоматично сменящите се една след друга страници. Логично настъпването на новия информационен век, повишените изисквания за качество на изображението и скоростта за предаване на данните превърнаха телетекстовите съобщения в никому ненужен анахронизъм.
Sony Minidisc
Дори и днес много са хората, които казват: за симпатичните малки дискове на Sony или добро, или нищо! Факт е, че преди ерата на MP3, MD плейърите на японския гигант изглеждаха като „следващата голяма стъпка напред” след аудиокасетите и култовия Walkman – надеждни, компактни, удобни и предлагащи изключително за времето си качество на звучене (благодарение на фирмения стандарт ATRAC). За съжаление масовото разпространение на новите формати за аудиокомпресия и плейърите с твърди дискове погуби отличната разработка на Sony.
Преди MP3, преди iPod, Creative Nomad и подобните им бяха екстравагантните MD диск плейъри на Sony...
Въпреки несъвършенствата си трябва да признаете, че в мистичното "църкане" на телефонните модеми имаше нещо дяволски романтично... |
Dial Up интернетът
Вероятно една от най-ключовите технологични иновации от изобретяването на телевизията насам. Благодарение на тази технология достъпът до световната мрежа стана масово явление и през ранните 90 години на миналия век беше основният начин за свързване към web.
Време на бавни компютри и още по-бавни връзки, изискващи първо да изберете през телефонна линия отдалеченото РС, към което желаете да се свържете, да изчакате да се осъществи връзка и след това да се логнете в съответната мрежа.
Днес изглежда дяволски архаично, но само преди 15 години Dial Up си беше голяма работа.
Основният претендент за титлата "Най-масов стандарт в сферата на домашните видео забавления". Притежаващ редица плюсове, но изгубил борбата с вездесъщият VHS... |
Betamax
Още един дързък Sony експеримент, предизвикал конкурентния VHS стандарт на JVC.
Днес, когато видеокасетите във всичките им форми и превъплъщения вече са само спомен, този сблъсък на титани изглежда малко смешно и леко романтично, но в ерата преди оптичните дискове си беше значителен трус за цялата филмова индустрия.
Betamax касетите притежаваха редица предимства пред VHS: по-качествена лента, по-висока надеждност, по-рядко и контрастно изображение, а някои плейъри, произведени преди повече от 35 години, все още си работят добре.
Моментната снимка... Днес, в ерата на цифровите фотоапарати това тя е ежедневие, но тогава - истинска революция... |
Polaroid
Във времето, когато натискането спусъка на затвора и финалната фотография бяха разделяни от дълъг и сложен процес на проявяване на ленти и диапозитиви, технологията за моментални снимки изглеждаше като дошла от бъдещето.
С появата и налагането на цифровите фотоапарати Polaroid-ите бяха принудени да склонят глава пред иновация със същия замисъл – лекота на употреба и достъпност.
През 2008 компанията официално прекрати производството на уникалните си филми за създаване на незабавни фотоси.
Dreamcast
Някой биха казали: голяма работа, просто поредната игрална конзола. Тази версия, разбира се, не отговаря съвсем точно на фактите. Dreamcast беше уникална система, далеч изпреварила времето си: с вграден 56 kbit/s модем, опция за онлайн гейминг и възможност за разширяване с помощта на специални модули. Макар днес отдавна вече да e мъртва технология, а SEGA дори не се занимават с конзолен бизнес, много от идеите на Dreamcast продължават да са живи в популярни, игрални платформи като PlayStation 3 и Xbox 360.
Изпреварила времето си - това определение идеално пасва на култовата SEGA конзола... |
HD DVD
Първите HD DVD плейъри се появиха на пазара през пролетта на 2006 г. Само две години по-късно HD DVD вече беше мъртва технология – повалена напълно от конкурентния Blu-ray формат. На теория тези оптични дискове с висока плътност не бяха лоша идея. Зад тях стоеше консорциум от технологични компании начело с Toshiba, а самият стандарт беше опит да се удължи още малко животът на задъхващия се вече DVD диск, като в същото време се запази пълна обратна съвместимост с устройствата, използващи червени лазери. В крайна сметка обаче по-прогресивният и перспективен Blu-ray спечели надпреварата.
За кратко дисковете с повишена плътност изглеждаха като по-перспективния наследник на остаряващите DVD. Възхода на Blu-ray обаче ги помете и ги изпрати в историята... |
Пейджърът
Изключително популярен сред заетите професионалисти и лекари в края на 70-те години на миналия век, тази мобилна технология за бързо известяване беше отлична алтернатива на все още доста скъпите през този период клетъчни телефони.
След срива в цените на добре познатите ни днес GSM-и беше време пейджърите да отидат в историята.
Все пак те изиграха своята роля, постилайки пътя за кратките текстови съобщения – SMS, обмяната на които и досега е сред най-често използваните мобилни услуги.
Това, което сега звучи като "Text me!" през 90-те беше: "Page me!" |