Изкуствен интелект: край или ново начало?

Коя е първата дума, която асоциирате с „изкуствен интелект“ (ИИ)? Спасител? Унищожител? Siri? Сигурен съм, че всеки има предположение, а сега ще споделя и моето – логика. Винаги когато чуя и мисля по тази тема, се сещам за един разказ на Айзък Азимов и си припомням, че когато го прочетох за първи път, си казах – точно така си представям машините на бъдещето – пресметливи, точни, неподвластни на емоциите – само на чистата логика.

Чистата логика

За да разсъждаваме логически, най-често трябва да се освободим от емоционалния товар, който замъглява преценката ни – нещо, което не е проблем за изкуствения интелект. Ще ви разкажа част от споменатия разказ на Азимов, публикуван в сборника „Аз, роботът“. В бъдещето около планетата ни има станции, които събират енергия от Слънцето. На една от тях е и първият тест на най-усъвършенстван робот. Задачата му е да контролира машините, които напълно ще заместят човешкия персонал. Разказът се нарича „Логика“. Когато роботът КТ-1 е активиран, той има се­риозни съмнения за съществуването и произхода си. По логичен път достига до правилно звучащи, но и същевременно напълно грешни заключения. KT-1 се възприема за по-умен и по-усъвършенстван от хората и логично решава, че не могат те да са неговите създатели. Той продължава да мисли върху съществуването си, като добавя, че „всяка хипотеза трябва да бъде подкрепена от логика, иначе няма никаква стойност. А твърдението, че съм създаден от вас, противоречи на всички изисквания на логиката“. Роботът продължава, че преди него хората са се грижили за станцията и съответно са следели Слънцето, това означава, че то е Всемогъщият. Роботът е създаден от него, за да служи на него! Логично, но не правилно.

Логика „по човешки“

Нашата чисто човешка логика е обременена от неща, които обичаме да изтъкваме – чувства, емоции и пристрастност. Подобно нещо не можем да очакваме от изкуствения интелект, но истината е, че ние реално не знаем какво точно можем да очакваме от него. Истината е, че за нас е изключително трудно да разберем и приемем нещо, което мисли и разсъждава на нива, които дори не можем да помислим, че съществуват. Хората имаме лошия навик да мислим, че разбираме неща, които са извън нашето възприятие. Най-големият проблем идва от неправомерното проектиране на собствените ни представи. Когато си визуализираме как би действало нещо напълно непознато за нас, било то изкуствен интелект или чуждопланетен странник, ние го пречупваме през своето познание, опит и разбирания. Това е и причината да сме притеснени от ИИ, но и да съществуват толкова много хипотези за общото ни бъдеще.

„Най-голямата опасност е, че хората смятат от твърде рано, че разбират ИИ“, Елизер Юдковски.

Логиката може да бъде както чудесно качество, така и това, което може да сложи край на човечеството. Въпреки че е трудно да си представим какво ще стане след момента, в който ИИ се изравни по интелект с нас (сингулярност) и ни задмине, унищожителният сценарий винаги е бил предпочитан от човечеството. Достатъчно е да прегледаме художествените творби, в които машините „решават“, че тази планета не е достатъчно голяма за тях и за създателите им, и съвсем логично започват война, която относително лесно докарват до почти заветния финал. Тогава се оказва, че е по-лесно да унищожиш 99.99% от населението на Земята, докато все още е в разцвета си, въоръжено и с висок морал, отколкото група оцелели, докарани до ръба на безизходицата, които се оказват повече от костелив орех. Всъщност често те са черупката, която чупи зъбното колело в цялостната система на машините – за да сложи край на тираничния ИИ. Примери? „Матрицата“, „Терминатор“, „2001: Космическа одисея“, „Воен­ни игри“, „Демон“, „Робокалипсис“ и още много. В следващите редове ще поговорим именно за настоя­щето и бъдещето, което ни очаква.

Какво е ИИ

За да продължим, редно е да отговорим на този въпрос. Не мисля, че някой от вас няма представа от термина „изкуствен интелект“, но в последно време той става толкова популярен, колкото big data и „облакът“, а те често остават обвити в мистерия. Объркването ни за ИИ има съвсем логично обяснение – голяма част от представата, която имаме за тази технология, се базира върху споменатите фантастични филми, а това допълнително „натоварва“ термина с аурата на фантастиката. Втората причина, която може да обърка много хора, е, че ИИ може да съществува във всичко – от смартфона ни, през търсачката на Google, до автономните автомобили на последната. Третата е, че понякога забравяме, че някои неща, които използваме, разполагат с толкова висока технология. Не, не супер­интелигентна, но някаква основна форма. В момента, в който технологията стане ежедневие, спираме да я назоваваме с подобен термин – губи сложността и магията си.

Защо целият този шум около ИИ… сега

Истината е, че за изкуствен интелект се говори от десетилетия и винаги така, сякаш създаването на негова висша форма е зад ъгъла – остават само няколко години. Това мнение се наблюдава през последните около 60 години. Според Родни Брукс, експерт по роботика, да смятаме, че висшият изкуствен интелект е точно зад ъгъла, е сравнимо с това да произведем по-ефективен двигател с вътрешно горене, след което да решим, че светлинните двигатели ще са факт след няколко години. Редно е да споменем, че той не е от хората, които се страхуват от ИИ и смята, че „свръхинтелигентните машини“ са далеч в бъдещето. На противоположната позиция е Ник Бостром, философ и ръководител на отдел „Бъдеще на човечеството“ в Оксфордския университет. Според него ИИ не вещае нищо добро за човечеството, а ако смятате, че е сам в това си съждение, достатъчно е да видим изказванията на редица хора на технологиите и науките в последната половин година. Именно това е и отговорът на въпроса – сериозни имена се обединиха в страха си около ИИ – сред тях са Стивън Хокинг, Бил Гейтс и Илон Мъск. Това доведе до създаване на обществена подписка, която има за цел да предупреди човечеството за сериозната заплаха. Но защо?

Въпросът може ли машина да разсъждава

Това не е ново питане и преследва учените през последните шест десетилетия. През 1950 година Алън Тюринг обявява, че машината може да бъде обучена като дете, а през 1955 година Джон Маккарти, създател на програмния език LISP, измисля термина „изкуствен интелект“. През следващите две десетилетия учените започват да залагат на компютри, за да анализират снимки, да превеждат непознати езици, а идеята за говорещ и мислещ компютър започва да се оформя и в съзнанието обществото. Заедно с това идва и образът на злия (условно) робот – HAL от „2001: Космическа одисея“, а в по-късен етап – „Военни игри“, „Терминатор“, в комиксите на Марвел (Ултрон) и дори в литературата – тема, която остава актуална и до днес. Хората обожават сценария, в който творението се обръща срещу своя създател – има нещо пленяващо в нея, почти библейско – този, който се осмели да влезе в ролята на „създател“, трябва да понесе наказанието.

През 70-те години, когато изследванията не успяват да пожънат толкова бързо резултатите, описвани в художествените творения, настъпва известен застой в разработването и медийното присъствие на ИИ. Всичко се завръща с пълна сила през 90-те, когато Върнър Виндж популяризира термина „сингулярност“ – предстоящ момент, в който изкуственият интелект ще настигне и бързо ще надмине човешкия. Когато това стане факт, светът ще премине извън нашите разбирания – машините ще могат да се подобряват сами и дори ще създават нови, по-интелигентни свои вариации.

Терминът придобива известност благодарение на Рей Курцвейл, автор, предприемач, футурист и ръководител в Google. В софтуерния гигант той работи по проекти, включващи машинно обучение и обработка на езика. Курцвейл е от хората, които очак­ват със сериозен интерес бъдещото развитие на ИИ – съвсем противоположно на вижданията на Хокинг, Мъск или Гейтс. Според служителя на Google това ще е „нова и красива ера“ – машините ще имат нужното търпение, за да решават големите проблеми на човечеството, животът ще бъде неистово по-добър и приятен, а хората ще станем безсмъртни – достатъчно ще е да прехвърлим съзнанието и спомените си в дигитална форма. Ако се върнем на въпроса, дали машините могат да разсъждават, дори най-големите защитници нямат положителен отговор, тъй като дори не сме близо до супер­интелигентността. Към днешна дата дори не сме сигурни точно как може да се постигне, въпреки че ИИ е нещо, което се случва в момента – това не е просто важна тема, това е най-важната тема за нашето бъдеще.

Изкуственият интелект е факт, но... не съвсем - на страница втора

Развитието на интелигентни машини е бавен процес, който може да отнеме десетилетия.

Изкуственият интелект е факт, но... не съвсем

В последните години изследователите стават все по-добри, а налице са и първите по-сериозни опити в сферата на изкуствения интелект. Наченките са факт, но, от една страна, са далеч от това, за което говори Курцвейл, а, от друга – допълнително подклажда очакванията за нещо голямо, което ще се случи скоро. Изкуствените невронни мрежи могат да се обучават да разпознаят снимка на котката, но това може да стане чак след като са им били показани хиляди примери, а резултатът е по-лош, отколкото ако се допитаме до четиригодишно дете. Причината е, че в момента компютърът не може да „усети“ котката, не може да вникне в това, което прави котката… е, котка.

Публиката най-често чува за Watson (IBM) и Siri (Apple), но и тях не можем да определим като истински изкуствен интелект. Според Дъглас Хофстатър, когнитивен учен в Университета в Индиана и носител на награда Пулицър за книгата си „Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността“, ИИ е сложен и деликатен термин. Ако го разгледаме за машини, които вършат неща, които изглеждат интелигентни на повърхността – игра на шах, превод от един език в друг, това е повече от смайващо... ако не мислим за детайлите. В така представената ситуация вече сме създали изкуствен интелект. Но ако си представим машина, която има истински интелект – не, все още нямаме ИИ. Watson, суперкомпютър, който може да отговаря на въпроси, да анализира данни и да се обучава, в основата си е търсещ алгоритъм, свързан към база данни. Той не разбира това, което прочита, не го осъзнава. Същата е и ситуация­та със Siri или Cortana (гласовия асистент на Microsoft). Разговор с тях звучи почти истински, но всъщност те правят именно това – преглеждат база данни, от която изваждат подходяща информация и отговори.

Типове ИИ

Изненада! Или може би не толкова, тъй като се съмнявам, че има някой, който да се съмнява в сложността на изкуствения интелект. Тъй като това е твърде обширно понятие, съществуват три основни етапа на развитие. На първо място e ограничен ИИ, известен още като „слаб“.

Специфичното при него е, че е специализиран само в една сфера. Ако си спомняте, през далечната 1997 година Deep Blue на IBM победи шампиона Гари Каспаров. Страхотно постижение, но ако се обърнем към тази машина с въп­рос, свързан с друго, бързо ще изгуби обаянието на всезнаещ интелект.

„Силният изкуствен интелект“ е умен толкова, колкото човек. Изработването на подобна машина е изключително трудно начинание. В момента трябва да се задоволим само с опити, но някой ден ще успеем. След това ще дойде и преход към изкуствен свръхинтелект, определян от Ник Бостром като „интелект, който е много по-умен от най-интелигентните хора, независимо от сферата, в която са се специализирали“, а това значи много. Най-общо всеки изкуствен интелект от този тип ще бъде по-умен от всеки човек на Земята.

Достатъчно развитият изкуствен интелект е творческа сила, която може да промени света около нас.

Преход от слаб към силен ИИ

Само за момент вдигнете поглед от монитора, огледайте се за всички технологии около вас, погледнете към небето и Международната космическа станция (не се вижда, но знаем, че е там), представете си „Кюриосити“, който обикаля повърхността на Марс, визуализирайте си „Розета“, която в момента е самотният спътник на странстваща комета, но не забравяйте да се върнете тук, тъй като имам въпрос. О, тук сте отново – не е ли чудно, че човечеството успява да постигне всичко това, но все още не може напълно да разбере своя мозък, а камо ли да го възпроизведе по изкуствен начин? Създаването на компютър, който умножава 20-цифрени числа в рамките на секунди – лесна работа, но създаване на машина, която с лекота ще различи котка от куче – изключително трудна задача. Според Доналд Кнут, известен информатик-тео­ретик и професор емеритус в Станфордския университет, „към момента изкуственият интелект може да извършва редица неща, които изискват мисъл, но не може да прави повечето неща, които хората и животните правят, без да се замислят“. Въпреки че звучи лесно, не трябва да забравяме, че тези ни умения са развити в рамките на стотици милиони години еволюция. Според Курцвейл преходът ще стане след около 10 години.

Именно в този момент ще се намеси и свръхинтелигентността. Преходът от слаб към силен ИИ ще бъде бавен, но с всяко подобрение, технологичният скок на машината ще става все по-голям. Така ще се стигне до момент, в който се достига до най-умната машина и най-умното нещо на Земята, а само няколко минути по-късно тя ще бъде близо 200 000 пъти по-интелигентна от човека. Според Ник Бостром този момент има два сценария на развитие – или ИИ ще ни помогне да постигнем безсмъртие, или ще ни заличи от лицето на Земята.

Несигурно бъдеще с неизвестен финал

Имаме предпоставките, имаме и предприетите действия. Истината е, че единственото важно нещо е това, което ще се случи, но не можем да си представим какво ще е то. Ако Курцвейл е прав, сингулярността ще настъпи до две десетилетия – а след нея смятам, че никой няма да се пита как точно сме стигнали дотук, а по-скоро: „Успяхме, но какво ще правим сега?“ Отговорът зависи от това, дали ще са прави привържениците на теорията, че изкуственият интелект ще е последното ни творение, което ще ни унищожи, или тези, които вярват, че ще ни възроди.

Проблемът с анализирането на бъдещето след сингулярността или суперинтелигентността е, че скокът в технологично ниво ще е огромен – точно както в гореописания сценарий – Курцвейл нарича това Закон за ускоряващата се възвращаемост. Това се случва, тъй като по-напредналите общества могат да се развиват в по-бързи темпове, отколкото по-изостаналите. Което звучи повече от логично – през последните два века са постигнати много по-големи технологични скокове, отколкото 500 години преди това. Тази тенденция не само се запазва, но се ускорява. Ще си позволява отново да се обърна към Курцвейл, според който целият прогрес от ХХ век може да бъде постигнат само за 20 години през XXI век – или пет пъти по-бързо. Той добавя, че между 2014 и 2021 година ще са изпълнени още 20 години прогрес в рамките на седем. Само след няколко десетилетия – 20 години от прогреса на ХХ век ще са възможни за по-малко от месец. Представяте ли си темповете, с които технологията ще се развива? За мен вече е трудно. А това дори не е научна фантастика – това е нещо, в което някои от най-умните учени вярват. А и се потвърждава от историята.

Всичко това звучи невъзможно, тъй като, както писах в началото на текста, хората често неправомерно проектираме собствените си представи – „хм, през последните 30 години са се случили интересни неща, но нищо чак толкова стряскащо“. Разбира се, това е от сегашна гледна точка. Ако това, което чуваме, драстично се различава от нея, бързаме да го отхвърлим като „налудничаво“.

Лошият сценарий

Докато четох мненията на големите технологичните и научни имена, сред които Хокинг, Гейтс и Мъск, постоянно се питах как можем да станем жертва на зли роботи. Отговорът е ясен – не можем. Смятам, че образът, който виждаме в редица филми, в които ИИ е чисто зло, няма как да се реализира по начина, по който се представя. Изкуственият интелект е дело на човека, за което имам сериозни съмнения, че бихме забравили да сложим „аварийна спирачка“. Това отново ме връща в началото на темата, където говорих за логиката – единственото обяснение е, че подобно на героя от разказа на Азимов, ИИ ще действа по логическа нишка и по поставената му идея, която спокойно можем да наречем…

„Кой ще контролира изкуствения интелект?“ може да се видоизмени в по-актуалния въпрос: „Може ли да бъде контролиран въобще?“

Програмиране

Когато моментът на сигулярност е останал в миналото, това не означава, че роботът ще смени заложените му идеи – това е мнение, което застъпва Бостром, според който изначалната идея е до известна степен ортодоксална – независимо колко е интелигентен ИИ. Това не означава, че не трябва да се притесняваме, тъй като в преследването на тази цел машината може да оптимизира максимално процеса. Представете си, че целта е хората да са щастливи, тогава машината може просто да извади част от мозъка ни, да ни завърже за столове и да стимулира отделянето на ендорфин. Ние го виждаме като ужас, въпреки че технически ще сме щастливи. Надявам се, че не това е хубавото бъдеще, което ще ни доведат машините.