Макар да не сме застъпници на екзекуциите на хора по жестоки и необичайни начини, трябва да признаем, че сме заинтригувани от предложението на един астроном да изстрелва лоши хора към Слънцето.

Разбира се, както обяснява доцентът по астрономия в университета „Монаш“ Майкъл Браун, концепцията „звучи достатъчно лесно“, но „може да е по-трудна, отколкото си мислите“. И причините за това са очарователни – поне от гледна точка на физиката, а не на наказателното правосъдие.

Първо, ракетата, носеща нашия хипотетичен злодей, заслужаващ драматична гибел, трябва да се движи невероятно бързо, за да се освободи от земната гравитация – поне 11 километра в секунда, или над 45 000 километра в час. Да кажем, че имаме ракета, способна на това, и я насочим директно към Слънцето – какво тогава?

„Резултатите са, честно казано, разочароващи“, пише Браун в есе за The Conversation. „Изпускаме Слънцето с почти 100 милиона километра.“

Както може би се досещате, това е така, защото Земята се върти около Слънцето с около 30 километра в секунда, което отклонява нашия космически кораб от курса.

„Когато нашата ракета напусне близостта на Земята, тя се движи по-бързо около Слънцето, отколкото към Слънцето“, обяснява Браун. „В началото ракетата се приближава до Слънцето, но движението на ракетата около Слънцето и гравитацията водят до елиптична орбита, която напълно пропуска Слънцето.“

Следователно нашата траектория на изстрелване трябва да противодейства на орбитата на Земята, което също не е малък подвиг. Ракетата ще трябва да пробие ниската околоземна орбита с 32 километра в секунда, докато се движи в обратна посока на орбитата на нашата планета. След като ракетата се освободи от хватката на Земята, тя навлиза в областта на Слънцето, където на практика изобщо не се движи спрямо звездата.

„В този момент гравитацията на Слънцето би придърпала ракетата (и злодея в нея) неумолимо навътре“, продължава Браун. „Като се има предвид, че това е пътуване от 150 милиона км, пътуването ще отнеме приблизително 10 седмици – достатъчно време, за да може нашият злодей да обмисли греховете си преди огнено унищожение.“

Може би в бъдеще, когато имаме много по-мощни ракети, всичко това ще бъде възможно, но в момента не е. Както отбелязва Браун, най-бързият космически кораб, напуснал Земята, е сондата New Horizons на НАСА, която е изстреляна през 2006 г. и достига първата си дестинация Плутон през 2015 г. Тя достига максимална скорост на изстрелване 16.26 километра в секунда, което е само половината от това, което ни е необходимо, за да екзекутираме нашия злодей.

Но Браун предполага, че бихме могли да използваме други планети като Юпитер за гравитационна асистенция. Чрез изстрелване тип „прашка“ около орбитата на планетата, нашата ракета би могла да набере значителна скорост. New Horizons направи това, като прелетя около газовия гигант през 2007 г., ускорявайки се с 14 000 километра в час и съкращавайки пътуването си до Плутон с три години.

„Можем да използваме същия процес, за да вкараме нашия злодей в Слънцето. Можем да го изстреляме в орбита, която го отвежда покрай планетите“, заключава Браун. „С всяко планетарно прелитане орбитата му се променя от гравитацията, отвеждайки нашия злодей към следващото прелитане и придвижвайки гo все по-близо и по-близо до Слънцето.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Тази снимка на звезда, поглъщаща планета, показва какво ще се случи един ден на Земята, когато Слънцето угасне