Доказано е, че практиката на съзнателно контролиране на дишането успокоява мозъчната дейност, намалява тревожността и дори облекчава симптомите на депресия. Дълбокото, бавно дишане ангажира невронните вериги, които регулират емоционалните състояния, като предизвиква измерим успокояващ ефект. Този процес се корени в биологията, а не в убежденията - проучвания върху животни показват, че последователното бавно дишане намалява реакциите на страх, което потвърждава, че ефектът не е просто плацебо.

Прости техники като „дишане в кутия“ и дишане 4-7-8 могат да осигурят ползи само за пет минути. Въпреки че интензивните методи за дишане могат да предизвикат променени състояния, повечето хора имат полза от основните дихателни упражнения. Дихателната работа предлага мощен и достъпен инструмент за справяне със стреса и подобряване на психическото благополучие.

Дихателната работа - целенасочена промяна на дихателните модели с цел подобряване на физическото, умственото или емоционалното състояние - може да изглежда несериозна, но науката, която стои зад тази практика, е солидна, казва д-р Джак Фелдман, професор по невробиология в Училището по медицина „Дейвид Гефен“ в Калифорнийския университет.

Д-р Фелдман изучава дишането и мозъка повече от 40 години. През 1986 г. той открива и наименува областта в мозъка, отговорна за генерирането и контролирането на дишането, известна като комплекс на Пребьоцингер.

Неотдавна той и колегите му изследват влиянието на дихателните ритми и модели върху емоциите, като установяват, че по-бавното дишане води до по-спокойно психическо състояние.

„Смятаме, че оцеляването на ранните бозайници се е подобрило благодарение на способността им да дишат бавно“, казва д-р Фелдман.

„Всички бозайници въздишат и смятаме, че при подходящи условия те използват своя собствена форма на дишане в отговор на стресови ситуации. Това е нещо, което е еволюирало рано и което в крайна сметка сме си присвоили по отношение на дишането.“

Д-р Фелдман започва изследванията си в тази област с един, както му се струва, прост въпрос: какви механизми в мозъка му позволяват да създаде надежден модел на дишане, който се запазва през целия живот и се адаптира към движението, говора и други дейности незабавно и без да се замисля?

Краткият отговор на въпроса защо дишането може да има толкова дълбоко въздействие върху тялото и ума е, че в целия мозък има сигнали, свързани с дишането, казва той.

Умишлено дълбокото дишане влияе на тези сигнали, което води до успокояваща реакция. Дишането участва и в сигналния път на депресията, казва той и добавя, че проучванията показват, че последователното практикуване на дихателна работа може да бъде ефективно при лечение на състояния като тревожност и депресия.

Но не е необходимо човек да разбира как дишането влияе на мозъка, за да има полза от дишането, казва д-р Фелдман, „подобно на това, че можете да карате кола, без да разбирате как работи двигателят“.

Практикуването на общи дихателни техники като „дишане в кутия“ или дишане 4-7-8 за няколко минути на ден е чудесен начин да започнете. Дишането тип „в кутия“ включва вдишване на четири пъти, задържане на четири пъти, издишване на четири пъти и задържане на четири пъти; дишането 4-7-8 се отнася до вдишване на четири пъти, задържане на седем пъти и издишване на осем пъти.

Снимка: Unsplash

Виж още: Скрит източник на чиста енергия може да захранва Земята в продължение на 170 000 години