Терминът „космическо време“, или „космически климат“, се отнася до влиянието на слънчевата активност върху Земята и околоземната среда. Слънчевите изригвания, короналните масивни изхвърляния и енергичните слънчеви частици могат да нарушат работата на спътниците, да повредят електроенергийните мрежи и да застрашат здравето на летателния екипаж и астронавтите.

Въздействията на космическото време варират в широк спектър. По-леките въздействия на космическото време се наблюдават често, тъй като операторите на сателити често коригират орбитите на сателитите, за да се справят със загубата на височина, причинена от слънчевите изригвания. По-големите въздействия на космическото време обаче са много по-редки.

През януари 2026 г. Съветът за научни и технологични съоръжения на Великобритания публикува четвъртото издание на „Обобщение на най-лошите възможни условия на космическото време“ – доклад, който разглежда как би изглеждал „най-лошият възможен сценарий“. В този контекст „най-лошото събитие“ се отнася до нещо, което се случва приблизително веднъж на всеки 100 до 200 години, с мащаб, подобен на събитието в Карингтън – най-интензивната геомагнитна буря в регистрираната история, достигаща своя връх на 1–2 септември 1859 г. по време на 10-ия слънчев цикъл. То създава силни полярни сияния, които са докладвани по целия свят и причиняват искри и дори пожари в телеграфни станции..

Докладът се фокусира върху това как подобно събитие би могло да се отрази на съвременните технологии – тема, разгледана в предишна статия. Той обаче подчертава и друг важен аспект: как екстремните космически метеорологични явления биха могли да повлияят на човешкото поведение.

Проучване, проведено във Великобритания през 2014 г., показа, че 46% от възрастните никога не са чували за космическото време, а още 29% са чували този термин, но не знаят почти нищо за него. При ниска осведоменост научната комуникация рискува да бъде заглушена от дезинформацията, разпространяваща се чрез това, което докладът нарича „ефекта на ехокамерата в социалните медии“. Могат да се наложат сензационни разкази, подхранвани от страха, което да засили тревожността сред обществото и да усили други рискове, свързани с поведението.

Видяхме колко бързо може да се промени поведението на хората по време на кризи. По време на пандемията от COVID-19 паническите покупки доведоха до масов недостиг на стоки от първа необходимост като тоалетна хартия – което отчасти създаде именно проблема, от който хората се страхуваха.

Докладът предполага, че подобно поведение би могло да се наблюдава и по време на екстремно космическо метеорологично явление. С разпространяването на предупрежденията за възможни смущения като прекъсвания на електрозахранването хората може да се втурнат да натрупват запаси от продукти от първа необходимост, като храна, гориво и вода. Дори и без преки щети по веригите за доставки самото нарастване на търсенето би могло да доведе до недостиг и дълги часове на чакане, което показва как човешкото поведение може да влоши общото въздействие на кризата.

Реакцията на обществеността към действията на правителството при извънредни ситуации невинаги е еднозначна. Докато едни възприемат мерките като необходими и защитни, други могат да ги сметнат за прекомерни или несправедливи. Докладът предупреждава, че подобни напрежения биха могли да възникнат и при сериозно космическо метеорологично явление. Например в случай на широко разпространени прекъсвания на електрозахранването, възприеманите неравенства в начина, по който то се възстановява, като някои региони получават приоритет пред други, биха могли да предизвикат недоволство сред обществото. В крайни случаи това би могло да действа като „основен катализатор за протести“, особено ако общностите смятат, че са третирани несправедливо.

Докладът разглежда и една по-малко известна концепция: милениаризъм – вярата, че някое значимо събитие може да предизвика края на света или дълбока обществена трансформация. В контекста на екстремните космически метеорологични явления някои лица или групи могат да тълкуват такова събитие като наближаващ апокалипсис.

Историята ни дава тревожни примери. През 1997 г. членове на сектата „Небесната врата“ се самоубиха след появата на кометата Хейл-Боп. През 1994 г. членове на „Ордена на Слънчевия храм“ загинаха при поредица от трагични събития в Швейцария. Макар такива случаи да са редки и трудни за предсказване, докладът изразява опасения, че екстремните космически метеорологични условия – особено ако бъдат широко погрешно разбрани – биха могли да предизвикат подобни реакции сред уязвимите групи. В днешния цифров свят, където идеите се разпространяват бързо онлайн, границата между маргиналните вярвания и големите общности може да се размие.

Един от основните изводи от обобщението на най-неблагоприятните сценарии за космическото време е, че последиците от екстремните космически метеорологични явления не могат да бъдат разделени на чисто технологични или чисто човешки ефекти – двете са тясно свързани.

Нарушенията в инфраструктурата могат да повлияят на поведението, докато човешките реакции от своя страна могат да засилят общото въздействие на дадено събитие. Повишаването на устойчивостта означава да се обърне внимание и на двете страни на уравнението. Укрепването на инфраструктурата е от съществено значение, но също така е важно и подобряването на общественото разбиране за космическото време и как то засяга живота ни. В един свят, който все повече се формира както от технологиите, така и от информацията, дори малки стъпки като споделянето на точна информация могат да помогнат за намаляване на рисковете.

Снимка: Unsplash

Виж още: Следващият ви смартфон може буквално да ви подскаже как да позирате за социалните мрежи