Екип от швейцарски учени събира и замразява човешки изпражнения в така наречения от тях трезор на „деня на Страшния съд“. Целта е да се опази невидимият микробен свят в нас за бъдещите поколения.

В университета в Цюрих вече са замразени повече от 1000 проби от фекалии, като целта на изследователите е до 2029 г. да съберат 10 000 такива проби. Амбициозният проект, наречен Хранилище за микробиота, започна през 2018 г. и е вдъхновен от Глобалното хранилище за семена „Шпицберген“ в Норвегия, което пази над един милион растителни проби. Точно както хранилището за семена защитава разнообразието на културите, хранилището за микробиота има за цел да опази микробния живот от човешките черва, ферментиралите храни и природния свят.

„Може би след 100 години запазването на тези микроби би могло да предотврати голямо бедствие“, казва д-р Мартин Блазер, директор на Центъра за съвременни биотехнологии и медицина към университета Рутгерс в Ню Джърси и един от съавторите на коментара.

Целта е да се запазят микробите, които са от решаващо значение за здравето на човека и околната среда и които изчезват със застрашителна скорост поради съвременния начин на живот, селското стопанство, изменението на климата и прекомерната употреба на антибиотици.

Причината, поради която учените замразяват човешките отпадъци, е проста, но жизненоважна: нашите изпражнения са пълни с трилиони микроби, които помагат за регулиране на храносмилането, имунитета и дори психичното здраве. Тези микроскопични форми на живот съставляват т.нар. човешки микробиом - крехка и сложна екосистема, която е застрашена.

„Загубата на микроби се свързва с тревожно нарастване на хроничните заболявания, като алергични, автоимунни и метаболитни разстройства“, пишат изследователите. „Загубата на микробно разнообразие се разпростира и върху екосистемите на околната среда, застрашавайки селскостопанските системи и устойчивостта на околната среда.“

Според екипа съвременните човешки дейности като индустриалното земеделие, прекомерната употреба на антибиотици и дори размразяването на вечната замръзналост увреждат микробиомите не само на хората, но и на животните, растенията и околната среда. Те предупреждават, че тази микробна ерозия може да остави бъдещите поколения уязвими към болести и сривове в екосистемите.

„Човешките дейности изчерпват нашия микробиом и за това има много доказателства“, подчертава Блазер.

Понастоящем в хранилището за микробиота се съхраняват 1204 фекални проби и 190 проби от ферментирали храни, събрани от страни като Бенин, Бразилия, Етиопия, Гана, Лаос, Тайланд и Швейцария. Всички те се съхраняват при температура на замразяване минус 80°C.

Въпреки че в момента няма технология, която да е в състояние да възстанови напълно увредените човешки черва или деградиралата екосистема с помощта на замразени микроби, Блазер остава обнадежден. „Вярваме, че един ден науката ще се усъвършенства достатъчно, така че да разполагаме с наистина добри техники за възстановяване“, казва той.

Хранилището за микробиота преминава от първоначалната си фаза на „пускане“, фокусирана върху логистиката на тестовете, към нова фаза на „растеж“. На този етап изследователите работят за увеличаване на броя на пробите и за разширяване на видовете съхранявани микроби. Това включва бактерии от крехки екосистеми, които могат да изчезнат напълно поради изменението на климата или човешкото въздействие.

За да гарантират дългосрочното оцеляване на тези колекции, учените търсят постоянно място за хранилището. В идеалния случай то би било в студена, стабилна среда - като Швейцария или Канада - която може да помогне за поддържане на условия на съхранение под нулата дори при прекъсване на електрозахранването.

В хранилището не се съхраняват само екскременти. В него се пазят и близо 200 вида ферментирали храни, богати на благоприятни за червата бактерии, като например щамове, произвеждащи млечна киселина, които се срещат в киселото мляко, кимчи и други традиционни деликатеси. Екипът се надява скоро да включи в колекцията си и микроби от околната среда, което ще превърне хранилището в пълен архив на невидимата екосистема на живота.

Снимка: Pexels/Microbiota Vault Initiative

Виж още: На 900 метра под океана учените откриха паяци със скрита суперсила