На Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА се наложи да изключи експеримента LECP (Low-energy Charged Particles) на Voyager 1, с цел да намали консумацията на енергия, тъй като ядреният източник на енергия продължава да губи мощност с течение на времето поради остаряване. Според правителствената агенция неочаквано понижение на нивата на мощност принуди екипа да намали броя на инструментите на борда и да предотврати активирането на системата за защита от понижено напрежение. Това би принудило космическия апарат да деактивира компоненти самостоятелно и би изисквало ръчна намеса от страна на екипа на полета, за да се гарантира, че той може да продължи да функционира до (и, надяваме се, след) 50-тата си година в космоса.

LECP измерва йони, електрони и космически лъчи от нашата Слънчева система и околните области, което, според НАСА, „е предоставило критични данни за структурата на междузвездната среда, откривайки фронтове на налягане и региони с променяща се плътност на частиците в пространството отвъд нашата хелиосфера“. Въпреки че това е бил полезен инструмент на борда на Voyager 1, космическият апарат бавно изчерпва горивото си, което налага на НАСА да подбере кои компоненти да остави в действие, за да удължи неговия живот.

Тази космическа сонда се захранва от радиоизотопен термоелектрически генератор – нейният ядрен източник на енергия, който преобразува топлината от разпадането на плутония в електричество. При изстрелването си през 1977 г. за петгодишна мисия бордовият генератор е разполагал с около 470 вата, като се смята, че той губи около 4 вата годишно. Изчисления от 2019 г. показваха, че сондата все още разполага с по-малко от 270 вата, около 57% от бордовата си мощност, така че се очаква днес тя да е още по-малко.

По принцип това не би трябвало да представлява проблем, но планирана маневра за завъртане през февруари доведе до внезапно спадане на захранването. Въпреки че това не беше предвидено събитие, учените от НАСА вече разполагат с няколко плана за действие при извънредни ситуации като тази, които включват изключването на LECP. Екипът обаче не изключи напълно уреда – остави включен малкия му мотор, който консумираше само 0,5 вата, за да може LECP да бъде по-лесно реактивиран, ако се наложи.

Това може да звучи изненадващо, тъй като Voyager 1 е на повече от един светлинен ден разстояние от Земята и презареждането му е почти невъзможно. Въпреки това инженерите работят върху „амбициозно енергийно решение“, наречено „Големият взрив“. Идеята е няколко захранвани устройства както на Voyager 1, така и на Voyager 2 да бъдат едновременно заменени с алтернативи с по-ниска консумация на енергия. Това би трябвало да направи сондите по-енергийно ефективни и да помогне на RTG-те им потенциално да издържат по-дълго. Първо ще бъде приложено на Voyager 2, който е по-близо до нашата планета, и ако има успех, решението ще бъде приложено и на Voyager 1. Ако всичко върви добре, тогава има шанс LECP да бъде включен отново, което ще позволи на стария космически кораб да продължи мисията си далеч след предполагаемата дата на пенсиониране.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: Почти всеки от нас е носител на този вирус и учените може би най-сетне откриха как да го спрат