Луната се нуждае от добри и прецизни художници. С набирането на скорост на програмата „Артемида“ на НАСА и предвид факта, че след няколко години тя ще „възроди“ Луната с човешко присъствие, съществува спешна необходимост да се предотвратят художествените неточности в изобразяването на лунния пейзаж, твърдят експертите.
Всички сме виждали тези привлекателни лунни изображения на превозни средства и астронавти, които подскачат наоколо, докато монтират оборудване и изграждат лунна база.
„Казваме на хората, че Луната е лесна за покоряване, но това не е така!“

Това е категоричното предупреждение на Даниел Брит, професор по астрономия и планетарни науки в Катедрата по физика на Университета на Централна Флорида. Той е и директор на Центъра за научни изследвания на повърхността на Луната и астероидите. Брит представи погрешните представи на художниците по време на дискусията „Реалността срещу изображенията на лунната повърхност“ тук, на Кръглата маса за космическите ресурси, проведена в Колорадския минен университет.
„Бих искал да кажа, че инженерите и мениджърите знаят по-добре, но това не е така. Ние обучаваме поколение инженери да не се притесняват от релефа. Ако художниците грешат, вината е наша. Нека спрем да се заблуждаваме“, посочва Брит.
Като човек, който добре познава какво всъщност предлага лунната повърхност, Брит разкритикува редица художествено преувеличени описания на лунната територия, разпространявани както от НАСА, така и от частни космически компании. Той посочи какво не е наред с тези изображения – за начало, малките кратери и вездесъщият лунен прах, както и замърсените астронавти, замърсеното оборудване и замърсените жилища.
„Равна Луна без прах не е това, към което изпращаме астронавтите от програмата „Артемида“, заявява Брит. Екипажите ще се сблъскат с неравен терен, повсеместен прах и повърхност, която не прилича на нищо тук, на Земята. Това са реалностите на живота на Луната“.
Мисиите „Аполо“ за кацане на Луната научиха това от първа ръка, но онези астронавти изследваха екваториалните райони. Програмата „Артемида“ е насочена към южния полюсен регион на Луната, който ще бъде труден за справяне поради ниския ъгъл на слънцето.
„Когато погледнеш към Слънцето, то ще те заслепи. Но поне ще видиш сянката на кратера, в който е на път да се препънеш“, каза Брит. „Но ако погледнеш в посока, обратна на Слънцето, няма да видиш абсолютно нищо.“

„Трябва да спрем да се заблуждаваме“, продължава той, като предлага създаването на система за оценяване от 1 до 10 за лунното изкуство с награди за най-лошите и най-добрите визуализации. „Това, което искам да направя, е кацането на Луната да стане много по-безопасно и по-лесно“, добавя той, „затова трябва да се запитате какво липсва в тези изображения. Ние обучаваме обществеността да мисли, че това е лесно“.
За да подкрепи своето опасение, Брит обърна внимание както на снимките, заснети от астронавтите от мисията „Аполо“, така и на пейзажите, изобразени от художници – било то с четка или чрез компютърна графика, ръководена от изкуствен интелект.
„Ъгълът на слънцето измива неравностите на терена. Почти всички снимки, заснети от повърхността, създават много погрешно впечатление за равен и по-плавен терен“, сравнява Брит. „Реалността е, че лунната повърхност е силно кратеризирана, неравна, много прашна и покрита с реголит.“
Повечето снимки на повърхността, направени по време на мисиите „Аполо“, са заснети с гръб към слънцето, защото позиция с лице към слънцето е трудна. Това създава много погрешно впечатление за плоска Луна с плавен релеф. Равна, без кратери и безпрашна Луна е основен елемент от изображенията, публикувани от НАСА, Европейската космическа агенция, други космически агенции и дори частни космически компании.
„Да, това са художествени визуализации“, завършва експертът, „но някой казва на художниците какво да нарисуват. Обичам идеята за кацане и работа на Луна без прах, малки кратери и неравен терен. Въпреки това навсякъде виждаме погрешното схващане за плоска, гладка луна. Частните компании са също толкова неумели в изобразяването на Луната: без прах, почти без малки кратери, без проблеми с накланянето. Всички тези хора би трябвало да знаят, че нещата стоят иначе. Да не заблуждаваме обществеността, дължим им по-добри данни“.
Снимка: Pexels/NASA