Вселената всъщност може да е гигантска поничка, въпреки че всички доказателства сочат, че тя е плоска като палачинка, твърдят нови изследвания.

Странните модели, открити в ехото на Големия взрив, могат да бъдат обяснени с Вселена с по-сложна форма, а астрономите не са проверили напълно плоската форма на Вселената, се казва в изследването.

Всички досегашни наблюдения показват, че Вселената е плоска. В геометрията "плоскостта" се отнася до поведението на успоредните линии, когато те се простират до безкрайност. Представете си плот на маса: линиите, които започват успоредни, ще останат такива, докато се простират по дължината на масата.

За разлика от тях земните линии на географската дължина започват напълно успоредни една на друга на екватора, но в крайна сметка се събират на полюсите. Фактът, че успоредните линии първоначално се пресичат, разкрива, че Земята не е плоска.

Същата логика важи и за триизмерната Вселена. Например космическият микровълнов фон (КМВ) - светлина, освободена, когато Космосът е бил само на 380 000 години - сега се намира на повече от 42 милиарда светлинни години и се отличава с малки колебания в температурата по небето. Астрономите са изчислили прогнозния размер на тези колебания в сравнение с наблюденията. Ако измереният им размер се различава от прогнозите, това означава, че тези светлинни лъчи, които в началото са били успоредни, са променили посоката си във времепространството, което показва, че геометрията на Вселената е изкривена.

Същите измервания обаче разкриват, че ако се пренебрегнат дребномащабните отклонения от галактиките и черните дупки, цялостната геометрия на Вселената е плоска.

Астрономите са измервали топологията на Вселената по множество начини - от търсене на дубликати на модели на галактики до съпоставяне на кръгове в CMB. Всички доказателства сочат, че Вселената е както геометрично плоска, така и има проста разгъната топология.

Но статия, публикувана на 23 февруари в базата данни arXiv, показва, че предишните измервания са били ограничени. Най-вече наблюденията са предполагали, че Вселената се увива около себе си само в едно измерение и няма по-сложна топология. Освен това наблюденията на КMB са разкрили някои странни, необясними аномалии, като например големи модели, които се появяват там, където не би трябвало да се появяват.

Всъщност една Вселена със сложна топология би могла да обясни поне някои от аномалиите в КMB. Въпреки че това не е железен аргумент в полза на сложните топологии, изследователите предлагат идеи за по-сложни преки търсения, като например последващи изследвания на КMB.

В такъв случай някъде в нашата извита вселена може да има наш огледален образ.

Снимка: ESA and the Planck Collaboration

Виж още: Учените най-накрая откриха неутрино в колайдера на частици