Ако попкултурни икони, течения и събития, като Spice Girls, No Doubt, рейв, Orbital, Home Alone, Friends, Нев Кембъл, Шарън Стоун и Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година спонтанно събуждат у теб носталгични усещания, то по всяка вероятност си живял пълноценно в периода на най-популярната конзолна платформа на 90-те години на миналия век – PlayStation. Иконичният хардуер на Sony практически превърна гейм индустрията в мейнстрийм явление, а към днешна дата PlayStation брандът е вероятно най-популярната гейм-ориентирана марка в световен мащаб.

Предвид популярността на класическите миниконзоли последните две-три години не е изненада решението на Sony да се включи в новосъздадената пазарна ниша с реплика на оригиналния PlayStation, който през 90-те години на XX век беше познат още като PSX и PS1.

Като върл почитател и притежател на култовата конзола имах щастието да се докосна за кратко до PlayStation Classic в родния офис на PlayStation България. Настоящите впечатления обхващат почти ексклузивно външния вид и изработката на PlayStation Classic, като за софтуерната страна на конзолата ще си говорим в изчерпателното ни ревю.

Размери и изработка

Логично PlayStation Classic е малък. Толкова, че може да се побере в CD слота на оригиналния PlayStation. Честно казано, към днешна дата има фаблети, които са с по-големи размери от класическия мъник на Sony. Дизайнът на конзолата е базиран на оригиналния модел от 1994 година и съдържа същите три бутона върху шасито на конзолата – Power бутонът, естествено, има подобна на оригинала функционалност – да стартира конзолата. Reset бутонът играе ролята на рестарт бутон, който връща играча в началното меню на PlayStation Classic. Open бутонът, който в оригиналната конзола задействаше механизма за отваряне капака на CD-ROM-а, в Classic играе ролята на CD превключвател за игри, разпространявани на повече от един диск.

Изработката изглежда солидна, а дизайнерите на Sony не са спестили никакви детайли, присъщи на първия PS1 от 1994 година. Налично е дори задното капаче, което в оригиналния хардуер играеше роля на „вратичка“ за MPEG картата. При PlayStation Classic, разбира се, капачето не се отваря. Признавам чистосърдечно, че не очаквах при вида на Classic да бъда зашлевен с толкова отявлен носталгичен шамар. По отношение на портовете на конзолата въпросната предлага HDMI изход за връзка с телевизионен приемник и захранващ micro USB порт. Апропо, към PlayStation Classic не върви специален адаптор, но потребителите могат да използват стандартни micro USB зарядни устройства.

Геймпад

Добрата новина е, че репликата на оригиналния геймпад е адски адекватна. Предвид факта, че основният фактор за забавление с ретро конзолите е носталгията, това е генерален плюс за PlayStation Classic. Все още не мога да кажа дали е минус изборът на Sony да заложи на оригиналния контролер, а не първия Dual Shock, предлагащ вибрация и аналогови стикове. Мнение по този въпрос ще мога да изразя, когато прекарам повече време с развлекателния софтуер, който върви към конзолата. Нататък накрайникът на контролера е стандартен USB. Последното означава, че потребителите ще могат лесно да удължат оригиналния кабел, който дори без допълнителен удължител е значително по-дълъг спрямо този на NES Classic Edition контролера.

За финал на този бърз първи поглед на PlayStation Classic мога да споделя, че нямам търпение да се запозная щателно и със софтуерното сърце на конзолата. По отношение на външния вид мога смело да заявя, че спонтанно бих поставил PlayStation Classic под или около телевизора си. За неопределен период от време. Как обаче класическите игри ще „скейлнат“ на въпросния приемник с 50+ инчов диагонал, предстои тепърва да разбера.