Преди година имах възможност да посетя Ирландия. Покрай пътуването всъщност осъзнах точно колко сме обвързани с новите технологии и в частност - със смартфона и редицата полезни приложения в него. Тези програми, които му дават истински смисъл и живот. Разказах за това в текста "С телефон вместо багаж". Тази година дестинацията беше по-различна - по-топла, по-весела, но отново имах нужда от технологиите. Това ми даде възможност отново да обърна внимание на нещо, което често изпускаме, когато говорим за смартфоните си и се фокусираме върху пиксели, RAM и процесор. Смартфоните станаха толкова популярни и се превърнаха в неразделна част от ежедневието ни, защото са полезни и улесняват живота ни. Това важи и за технологиите като цяло. Ето как започна всичко...

Какъв по-добър подарък от пътуване до окъпаните в слънце мадридски улици, комбинирано с най-добрата фестивална програма за годината - това си мислехме, когато в снежния декември купихме билетите за Mad Cool 2018 и започнахме да броим дните до лятното слънцестоене.

Скъпата цена на евтините полети

Когато си планирал всеки детайл месеци преди това, вероятността нещо да се обърка е голяма. Вечерта преди да заминем, бяхме уведомени с доста голословно съобщение, че полетът ни с Ryanair на следващия ден е отменен. Причина така и не беше посочена, но от компанията поднесоха най-искрените извинения за причиненото неудобство. С бърза реакция и двойна доза късмет успяхме да резервираме места за вечерен полет с Wizz Air на следващия ден. Като че ли това бе предвестник на всичко, което предстоеше.

Добрата новина е, че в такива случаи ви се дължи обезщетение от авиокомпанията. На нас ни помогна посредник на име ClaimHelp - да, комисионата им за услугата не е никак малка, но поне всичко стана много бързо и гладко, така че имайте го предвид, ако се окажете без полет при закупен билет.

Първи неуспех с AirBnb

Идеята при търсенето на жилище бе да е в центъра, за да може в дните преди фестивала да разгледаме всички забележителности, а после да събираме сили за изтощителния музикален маратон. Апартаментът, който най-добре може да бъде описан като една мултифункционална стая – дневна-кухня-трапезария (за щастие поне банята беше отделно) – се намираше в двора на стара кооперация в пряка на Gran Via (еквивалента на "Витошка"). Подозирам, че преди е бил склад или стаичката на портиера (ако сте гледали “Щурите съседи” – представете си стаята на Емилио и баща му). Как четири човека мога да се поберат на единично легло и диван, е въпрос, който би затруднил и най-добрите учени физици. За щастие в гардероба намерихме един дюшек и превърнахме студения под, по който впрочем лазеха мравки, доколкото е възможно, в удобно легло.

Наред с допотопен климатик в стаята имаше два прозореца 20 х 20 см, които, за да избегнем задушаване, трябваше да стоят отворени. Това ни направи свидетели на всеки звук, отекващ в сградата – за толкова лежерен народ испанците са доста ранобудни и обичат да започват сутринта, майсторейки нещо с чук.

Вече си представям какво е написал домакинът ни в ревюто – поредните добри хора (които успях да излъжа). Всъщност той беше доста нелюбезен младеж, комуто хич не се понравиха справедливите ни забележки около качеството на квартирата. Дори ни написа отзив още преди да сме я освободили, но не можехме да го видим, защото най-напред трябва също да напишем нещо, но няма да бъдем толкова учтиви.

Средиземноморски прелести

Безспорната красота на Мадрид, Толедо (еднодневна екскурзия) и Барселона (два дни на връщане към София) няма как да остане извън обхвата на тази статия. Градовете впечатляват с внушителна архитектура дори когато първата ти мисъл, докато се движиш по улиците им, е как да се приютиш на сянка, а не да разглеждаш много-много забележителностите им. Няма как, лято е, а това означава само едно – жестоки жеги, тълпи туристи и безбожни цени на бирата и водата.

Ако сте в Мадрид, не бива да пропускате музея „Прадо”, който е един от най-големите музеи на изобразителното изкуство в света. Пласа Майор пък е главният площад на Мадрид. В центъра на площада се издига статуя на Фелипе III. В почивните дни тук има много сергии с антики, марки, монети, книги, грамофони и какво ли не още. В миналото на това място са се извършвали публични екзекуции, провеждали са се кориди и тържества. С две думи - доста колоритно и леко кичозно място, но не може без него. Пуерта дел Cол е супер оживен площад с много магазини, ресторанти, кафенета и барове за всеки вкус. Тук е известната бронзова статуя, която е символ на града – изправено мече, хапващо от дърво. Между другото, ще го виждате често из града в най-различни форми. Над площада се извисява и градският часовник, около който местните по традиция посрещат Нова година. Спасение от жегите потърсихме в парка „Ретиро“, където с часове може да се разхождате из Градината на розите или пък да наемете лодка.

Като фенове на футбола не можехме да пропуснем посещение „Сантяго Бернабеу“. Докато се разхождах из трибуните и легендарния музей на "Реал" Мадрид, си мислех какво ли щеше да е, ако Испания бе продължила и след осминафиналите на Световното. Но уви, по време на престоя ни в Мадрид Ла Фурия вече бе стегнала багажа.

Причината да сме тук

Обявен като конкурент на провелия се малко преди това в Барселона Primavera Sound, Mad Cool ни грабна със завладяваща програма, изпълнения на 7 сцени, включващи най-добрата селекция от съвременни изпълнители и някои незабравими легенди. Притегателната му сила бе толкова голяма, че без капка замисъл грабнахме последните промоционални билети от общо продадени 240 000. За четвъртото си издание фестивалът се мести на ново място – в огромния парков комплекс Valdebebas.

В близост до квартирата се намираше спирка на метрото и затова решихме да използваме градски транспорт. Някои фенове обаче предпочетоха да платят допълнително за кола на Uber, изкушавани от обещанието за VIP достъп, който да им спести досадните опашки. Очакваше ги неприятна изненада при пристигането – за такъв VIP достъп никой не бе чувал и те бяха принудени да се редят с простосмъртните. Един от организираните shuttle бусове от фестивала до центъра и обратно пък се заби в мантинела, за щастие без последици за пътуващите.

Когато пристигнахме в 16:30 часа, ни посрещна километрична опашка, която се развиваше като нишка от изпуснато кълбо прежда и опасваше оградите на огромния комплекс. 5 минути на 37-градусова жега ти спестяваха парите за солариум и цяла година консумация на витамин Д като хранителна добавка, но продължителният престой на едно място без сянка и вода бе истински ад. Възклицания и ругатни на всички езици се разнасяха из горещия въздух, докато стояхме в неведение с омалели крака.

Причината се оказа техническа - бъг в системата за сканиране на баркода на гривните отложи пропускането на прегрелите фенове. В крайна сметка вратите отвориха в 17:50 часа, но това съвсем не се оказа краят на страданията. Пред погледа ни се ширна трасе за олимпийски маратон – подлези, хълмове, халета, минахме през какви ли не препятствия. Най-накрая в далечината започна да се мержелее като мираж банерът на фестивала, но не и преди да се справиш с дисциплината 700 метра бързо ходене по чакъл. Трагикомична е ситуацията, в която чуваш любимата ти група да забива (пред кого, след като цялата публика е отвън?), а все още не си влязъл на терена.

Храната и напитките са неотменена част от всеки фестивал. Как иначе ще си освежен и зареден с енергия? Но и тук надеждите ни за безпрепятствено сдобиване с калории и живителна течност бяха попарени. Отново проблем със системата за плащане с карти остави всеки фен, дошъл без пари в брой, гладен и жаден.

Бирени неволи

Бяхме леко шокирани от цената на бирата - 10 евро за "мини" (което всъщност е някъде около 750 мл, ако барманът не разлее част от нея, докато ти я донесе) бира. Плюс беше, че ако си запазиш чашата, следващото зареждане излиза с евро по-малко. Хем е екологично, хем е евтино. Ние дори си отнесохме чашите вкъщи, тъй като са с хубав дизайн -  доста предвидливо са изписани имената на всички изпълнители, ако от пиене си забравил кого си гледал. Кощунство беше обаче 250 мл бутилирана вода (топла), която получаваш без капачка срещу 1 евро и изпиваш още на бара. За мързеливите пък имаше Uber “шофьори”, които на крак доставяха напитки и храна.

Няколко думи и за логистиката във фестивалната зона - сцените бяха разположени близо една до друга, което беше умно решение, предвид че разликата между изпълненията бе от порядъка на 5 - 10 минути. Въпреки това придвижването на маси от една сцена до следващата ставаше бавно и се налагаше да жертваме заключителната песен от сетлистата, за да можем да си проправим път през морето от хора.

Когато си събрал на едно място толкова големи имена, всяко еднo от които може да бъде хедлайнер, а главната сцена е една, трябва да ги разпръснеш по сцени и съвпадения на слотовете се случваха често. Това се оказа изпитание не само за физиката, но и за душата – трябваше да бъдат взети някои много тежки решения - кой по-по-най-любим изпълнител да гледаш.

Ако сте фенове на Massive Attack – искрено съчувствие; групата отказа да свири под претекст, че звукът от съседната сцена е прекалено силен и им пречи. Въпреки редица уговорки и отстъпки от страна на организаторите, които, общо взето, бяха готови да спрат целия фестивал, само и само да им угодят, така и не беше намерено компромисно решение. Мeждувременно над 30 000 фенове в информационно затъмнение ги чакаха и с право негодуваха.    

Организаторите си навлякоха гнева на изпълнителите и с полупразните VIP зони. Алекс Капранос от Franz Ferdinand и рижавият мачо вокал на Queens of the Stone Age Джош Хом призоваха феновете да нахлуят в специалните зони и да се забавляват без ограничения.

Каквито и негативни мисли да сме имали по адрес на организаторите, се изпариха в момента, в който на сцената излязоха любимите изпълнители. Колкото и да не ни се иска, трябва да си признаем, че като фенове сме свикнали (а понякога и доброволно се подлагаме) да издържаме на такива физически лишения и психически тормоз.

Въпреки това вярвам, че организаторите са си взели поука. Събирането на куп звезди на едно място не е достатъчно условие за провеждането на добър фестивал. Следващото издание се надявам да бъде повече cool и по-малко mad, поне когато става въпрос за организация. А дали ще отидем пак?! Ама, разбира се!

Оцени:
Рейтинг: 3
Най-четени
Всички

Кои от вас спечелиха големите награди от гласуването в годишната класация на HiComm

29 | 12.12.2018
Още от HiComment

12 технологични предложения за Черния петък, които не трябва да пропускате

19 | 22.11.2018