Както вече ви съобщихме, на 18 май в Capital Fort в София ще се проведе едно интересно събитие - дискусия на Клуб Investor.bg на тема Disruptive technologies. Целта й основно е да се обсъди как българските компании могат да излязат на чужди пазари и да запознае българския бизнес с възможностите за използване на новите технологии за създаването на нови пазари. От друга страна дискусията ще обърне внимание на появата и развитие на т.нар. Disruptive technologies или Disruptive innovations както по света, така и у нас. С Елена Кирилова - водещa на технологичното предаване UpDate по Bloomberg TV България и технологичен редактор на Investor.bg, която ще бъде модератор на дискусиите, се срещнахме, за да си поговорим за събитието и този тип бизнес иновация. 

Елена Кирилова - водеща на технологичното предаване UpDate по Bloomberg TV България и технологичен редактор в Investor.bg

Какво е Disruptive technology?

Терминът Disruptive technology е обособен от професорa от Харвард Клейтън М. Кристънсън през 1997 г. в бестселъра му The Innovator’s Dilemma. В книгата си Кристънсън разделя новите технологии на два типа: disruptive и sustaining. Sustaining технологиите представляват плавно подобрение във вече утвърдена система или индустрия. Disruptive технологиите са пълната тяхна противоположност. Те често са ненапълно оформена идея, срещаща проблеми при същинското си приложение, привлекателна само за ограничена аудитория и напълно недоказана като печеливш бизнес ход. Този тип технологии са способни да променят силно начина, по който определен бизнес или индустрия оперира. “Това са иновации, които едновременно създават нови пазари, но и цял нов тип стойности, с потенциално влияние и върху други пазари. Те могат или напълно да заличат пазара си, или да го преведат през сериозна трансформация”, казва Елена Кирилова. “Най-ясен пример за disruptive технология или иновация виждаме в музикалната индустрия със стрийминг услугите като Spotify и популяризацията на дигиталната продажба на музика чрез iTunes. Този пример е изключително добър, защото показва и че една индустрия не трябва да се съпротивлява толкова много на привидно рискова иновация. На музикалната индустрия й трябваха 20 години, за да забележи спада в приходите и да разбере, че трябва да навлезе по някакъв начин в дигиталната среда. И всичко, което се случи, показва ясно и как една индустрия, мениджърите на компаниите, опериращи в рамките й, трябва да са достатъчно смели и готови да рискуват, знаейки, че има голям шанс да загубят”.

"Disruptive иновацията в музикалната индустрия почти доведе до смъртта на физическите аудио носители."

Ако искате, можем да вземем друг, още по-пресен пример за disruptive иновация, която отговаря на всички изисквания на термина - скоростна промяна на пазара, запълване на пазарна ниша, нов бизнес модел, конкурентно ниска цена, поле за развитие на технологията и последващо повишаване на предлаганото качество. Това е услугата за настаняване Airbnb.

В началото Airbnb позволяваше на потребителите си да спят на канапето или надуваемото легло на случаен човек. Естествено - за много ниска цена. Хората, привлечени от Airbnb, не са същите, които търсят удобството на няколкозвезден хотел с подготвен и обучен персонал. Бизнес моделът на Airbnb е насочен към т.нар. low-value клиенти или туристи, търсещи наистина бюджетно решение за настаняване. От другата страна на услугата пък стоят наемодателите, от които не се изисква дори да притежават предоставяната от тях собственост, да имат обучен персонал или персонал изобщо.

С нарастването на популярността на Airbnb нарасна и качеството на предлаганите услуги. Сега през платформата място за настаняване могат да намерят както търсещите бюджетни решения, така и клиенти с по-високи изисквания, които по принцип биха се настанили в хотел. По този начин, с тази си еволюция Airbnb се намира в пряка конкуренция с най-големите хотелски вериги в света. И фактът, че предлага услугите си на конкурентно ниски цени, често го прави по-предпочитания вариант. Освен всичко друго му позволи и да се разпространи в страни от целия свят.

Днес Airbnb влиза в директна конкуренция с най-големите хотелски вериги в света

Локалният контекст

Когото и да попитате за развитието на disruptive технологии и иновации в България, винаги ще получите един и същ отговор: такова нещо не е създавано тук. Според Елена това се дължи на два основни фактора. Първо, на това, че “много от иновативно мислещите и интелигентни хора отиват в чужбина или ги дърпат много бързо от големи компании”. И второ, че “тук предприемачите и изобщо хората, които се занимават със създаването на нови технологии, компании, стартъпи и т.н., нямат този начин на предприемаческо мислене, който е нужен за създаването на disruptive иновация. Много често виждаме как те създават готин продукт, който не знаят как да доведат на пазара”, коментира Елена.

В България липсва предприемаческото мислене, нужно за създаването на disruptive иновация

“Ще ти дам пример с един часовник, създаден от българина Владимир Ичевски", продължава тя. "Можеше да насочиш този часовник към даден текст и той ти го превежда. Проектът така и не успя да намери финансиране. Човекът зад него просто не знаеше как да стигне до пазара. Сега надеждите за прескачане на този проблем остават във всички млади хора, които тепърва влизат в стартъп екосистемата. Те трябва да се научат, че маркетингът и продажбите са важни и успехът не е въпрос само на това да имаш продукт, който решава проблем. И то да го прави за много хора, до които да можеш да достигнеш. Примерът с часовника преводач е пословичен за стартъп сцената в България. Много често в една такава компания няма екип и разпределение на задачите. Една шепа хора отговорят за всички звена в бизнеса.”

Дискусията за решения

Точно тези проблеми ще бъдат обсъдени на първия дискусионен панел на събитието на Клуб Investor.bg на 18 май. “Каним представители на бизнеса и успешни компании, които да разкажат за това, как българските компании могат да излязат на чужди пазари”, разказва Елена. “В тази част ще покажем няколко “истории за успех” и утвърдили се компании на чужди пазари, включително и в САЩ.”

Вторият дискусионен панел пък ще се съсредоточи върху използването на нови технологии за създаването на нови пазари. Приемете го за нещо като ръководство “Първи стъпки в Disruptive иновациите”. Фокусът на панела ще бъде върху интегрирането на VR (виртуална реалност) и AR (добавена реалност) в работата и бизнес стратегиите на различни по тип компании. “За момента според мен бизнесът в страната проявява по-голям интерес към VR”, коментира Елена. “Изглежда им по-привлекателен и по-интерактивен от добавената реалност, която сякаш още нямат идея как да използват по начин, по който да им е полезен. Във всеки случай това е дискусия, помагаща на бизнеса да е в крак с новите технологии”, продължава тя. “Да се види какви възможности ще дадат VR и AR оттук нататък. Как бизнесът най-успешно да информира потребителите за възможностите на тези две технологии и всичко това чрез “истории за успех” като iGreet. Това е българска компания, създаваща картички с добавена реалност. Екипът й много ясно е осъзнал каква готина бизнес ниша е това и как да се възползват най-успешно от нея.”

Но именно тази насоченост към развлеченията на VR и AR технологиите, за последната от които се разчу най-много около мобилната игра Pokemon GO, води до “генералния проблем на бизнеса, който е, че VR и AR са приемани само като възможност за забавление на потребителите, а не като нови методи за разказване на истории. Нещо, което ще им е много по-полезно от гледна точка на маркетинг, реклама и т.н.”

Как българският бизнес може да пребори всички тези предразсъдъци и да влезе в надпреварата на disruptive технологиите - вижте на 18 май в Capital Fort на дискусията Disruptive Technologies на Клуб Investor.bg.