Аудио вълната, на която целият екип на HiComm се бяхме качили през месец юли, вече придобива по-различен вид. За това беше време да ви споделим една свежа класация от последния брой на списанието - най-добрите гейминг саундтраци. В процеса на писането й Цвети и Джиджи разбраха, че няма да излязат на глава как да бъде подредена тя, затова просто подбраха по пет от любимите си оригинални компилации от игри и се отказаха да ги изправят в битка за позиции. В червено са изборите на Джиджи, а в синьо - на Цвети. Дано се насладите на тези мелодии толкова, колкото и ние. И преди да преминем към същинската класация, ето и един любопитен факт: разговаряхме със студиото, създало една от тези игри. Koe e то и за какво си говорихме, четете в августовския брой на списание HiComm, който вече е на пазара.

 

Автор: Цветомира Панчева и Вирджиния Кирова

 

The Witcher 3: Wild Hunt

Композиран от Миколай Строински и изпълнен от полската фолк-метъл група Percival, саундтракът на последната част от историята на Гералт от Ривия перфектно доизгражда визуалната атмосфера на всеки регион и емоционалния заряд на това брилянтно RPG. Никога няма да забравя първия път, когато влязох в Crookback bog, как песента The Orphans of Crookback Bog ми внуши задушаващо чувство и как панически исках да избягам от там. Или The Wolven Storm, разказваща историята на трагичния романс между Гералт и Йенефер в 3 незабравими минути. В иконична за този величествен саундтрак се превърна и ... Steel for Humans – епичен кавър на българската народна песен „Ой, Лазаре!“.

 

 

The Last of Us

Как трябва да звучи саундтракът на игра, разказваща за свят, където всичко е умиращо или вече мъртво? Всяка нота от музиката на Густаво Сантаолая е сътворена да те накара да настръхнеш целия и да подскочиш в правилния момент – особено когато в най-заглъхналата сцена изведнъж потича рязко бавна, акустична мелодия. В музиката има паузи и затишия, от които кръвта се смразява, а мракът в нея е напълно идентичен с мрака, който владее и историята, и душите на героите. След края на определени „епизоди“, които преигравах, проследявах емоциите на тъга, които ме обгръщаха, до източника им: саундтрака. В най-напрегнатите моменти се включваха шамански звучащите перкусии, които буквално караха корема ми да се свива на възел. Добра работа, г-н Сантаолая. Добра работа!

 

 

Final Fantasy X

Щом говорим за най-добрата музика от игри изобщо, няма как да пропусна Final Fantasy и безсмъртните композиции на Нобу Уематсу. Проблемът е коя част от този мащабен франчайз има най-добър саундтрак? Макар Tifa‘s Theme да натежа за Final Fantasy VII, а Liberi Fatali за Final Fantasy VIII, Final Fantasy X победи заради ключовата роля на музиката в изграждането на дуалистичната атмосфера и смелия наратив. Играта започва с незабравимата пиано балада To Zanarkand, чиято трагична красота дава тона на една изпълнена с обрати история, допълнително подчертана от Suteki Da Ne. Песен, доказваща, че дори надвисналата над света на Spira сянка на унищожение в лицето на Sin не може да убие добротата и надеждата за по-добро утре.

 

 

Alan Wake

Един от най-емоционално изцеждащите саундтраци, които съм срещала в игра, несъмнено е на Alan Wake. И няма как да е иначе, когато всяка песен в него е огледален образ на случващото се в геймплея. Сред артистите, включени в музиката за играта, са Рой Орбисон, Poe, Ник Кейв, Poets of the Fall и Дейвид Бoуи... Не могат да се изброят всички, но цялостната атмосфера е постигната: тя е мрачна, въздействаща и дори натоварваща на моменти, когато в съчетание с историята започва да те докарва почти до амок от напрежение, очакване, нетърпение и тревожност. Не мога да не отдам заслужена похвала и на композитора Петри Аленко, в чиито парчета умело се използват воплите на цигулката, пианото и контрабаса, преплетени в съкрушителен танц.

 

 

Shadow of the Colossus

Вървиш през мистериозен свят, придружен единствено от желанието да съживиш починалата си любима. Пътуваш през колосалните му полета на гърба на верния си кон Арго. Само твоите стъпки и звукът от копитата му раздират оглушителната тишина. Вече 16 пъти тя е била заменена от завладяваща оркестрална музика. Струните на виоли се опъват, докато се опитваш да изкачиш поредния колосай, за да забиеш меча си в единствената му слаба точка. Барабани отброяват всяка стъпка, докато накрая епичната ария не достигне своя апотеоз, когато убиеш това масивно създание. И ето че си накрая на своето приключение и звуците на Those Who Remain се разнасят, за да ти припомнят за мрака, красотата и приключението, от което никога няма да се завърнеш.

 

 

W.E.T

Baby, you‘re driving me insane... Не мога да избера по-добър начин да започна описанието на този уникален, любим, побъркващ, предизвикващ неконтролируемо подскачане саундтрак. Трябва да отбележа и че това е и първият ред от една от най-емблематичните песни в него. Композицията на албума е на Бърт Селен и Браян Лебартън, а групите са толкова много и толкова прекрасни, че няма да ми стигне едно малко каре, за да ги изброя и опиша. Музиката, която съпътства бясно размахващата катана и два револвера героиня Руби, е в стил – пригответе се! – rockabilly grindcore. Парчетата, които ви препоръчвам с цялото си сърце да чуете още сега, са El Diablo, Аdventure, Insane, Scream, She‘s Lost Control, Rock‘n‘Roll Sweetheart... и всички останали!


 

Ori and the Blind Forest

Когато за първи път стартирах тази игра, очаквах неангажиращ платформър със сладурски главен герой и забавни мелодийки. Оказа се обаче, че зашеметяващият свят от скрийншотове не е просто радващ окото фон, а живо създание, дишащо чрез магичните тонове на незабравимия си саундтрак. Композициите на Гарет Кокър са завладяващи. Те разказват историята на Ори толкова, колкото и уникалният арт стил и великолепна визуализация. От началната Ori, Lost in the Storm, през безмилостно трагичната The Blind Forest, та чак до финалната Light of Nibel, всяка песен от саундтрака е заредена с всепоглъщащи емоции. Заради тези изразителни мелодии днес това незначително на пръв поглед заглавие е един от личните ми любимци.

 

 

Beyond Two Souls

Беше ми трудно да се откъсна от играта, която тя приключи – и музиката в нея беше немалка част от този проблем. Емоциите бяха много и затова носят отговорност до голяма степен продуцентът Ханс Цимер и композиторът Лорн Балфи (който е работил и по саундтрака на Assassin‘s Creed 3). Музиката е изцяло оркестрова, а талантът, вложен в нея, си личи от километри, особено когато започнеш да потъваш толкова дълбоко, сякаш никога няма да излезеш нагоре отново... Иска се истинско изкуство, за да се пресъздаде докосването до света на Джоуди най-вече защото това означава докосване и до света на Ейдън, а той е толкова невидим, ефирен... и толкова силен, непобедим в присъствието си. И все пак това докосване се случва. Чуйте защо!

 

 

Bioshock

„Бележито постижение в композицията на оригинална музика.“ Това е най-изтъкната награда, давана на саундтрак на игра и неин носител е именно Bioshock със съчетанието от инструментали на Гари Шимън и лицензирана музика от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Шимън залага на струнен оркестър с чело и цигулка като водещи във внимателно аранжираните композиции, придаващо онова емблематично за Рапчър чувство на отчая­ние и мрак. И макар повечето парчета, включително основната песен The Ocean on His Shoulders, да спазват тази трагична тоналност, светлината все пак се промъква в мелодиите и в самата игра с живи соло изпълнения на цигулка в Step Into My Gardens. А ужасът, всят от зловещата композиция Steinman, не се забравя цял живот.

 

 

Red Dead Redemption

Бил Елм и Уди Джаксън са двамата музиканти, отговорни за създаването на музиката към една от най-завладяващите open-world игри. Със звучене, повлияно силно от творбите на Енио Мориконе и старите уестърни от 60-те години, саундтракът на Red Dead Redemption звучи едновременно познато и нестандартно. Динамиката на играта е предадена перфектно с микс от модерни инструменти и по-класически такива, като например оригинална устна хармоника, тромпет и тимпани. Усещането е за истинска интерактивност, тъй като въздействието на музиката на моменти е наистина силно – сърцето започва да бие по-бързо, започваш да се паникьосваш в разгара на битката или несъзнателно при­шпорваш коня в галоп... определено си заслужава!

 

 

А знаете ли, че Spotify посвети специална страница на музиката от игрите?